Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИЗРАЕЛСКИТЕ БАНКИ - ОТДЕЛЕНИ И ИЗЧИСТЕНИ

Израелските банки вече нямат друг избор, освен да наблюдават как хирургическият нож прониква в плътта им. В края на юли парламентът на страната предприе най-мащабната в историята й реформа на местните капиталови пазари. Тя принуждава банките да продадат пенсионните и взаимните си фондове и да намалят дяловото си участие в застрахователни компании до 10 процента. Двамата лидери - Апоалим (Hapoalim) и Лиюми (Leumi), трябва да направят тези промени по-бързо от останалите. Малцината доминиращи играчи на местния пазар, които имат участие буквално във всяка финансова структура на Израел, прави банковия сектор тук сложен за регулиране и за свободна конкуренция. Банките осигуряват близо 95% от кредитирането срещу едва 25% в САЩ, сочат данни на Йозеф Бахар - генерален директор на Министерството на финансите и шеф на комисията по реформите. Освен това те играят огромна роля в пенсионното осигуряване чрез своите пенсионни фондове. Във всички сектори двете големи банки Апоалим и Лиюми имат лъвски пай от бизнеса - факт, който би докарал до бяс главния прокурор на Ню Йорк Елиът Шпитцер. Например към края на септември 2004 г. Банк Апоалим е управлявала 30% от общия размер на депозитите в страната, малко над 30% от отпуснатите кредити, 45% от активите, вложени във взаимни фондове, и 50% от средствата на пенсионните фондове. Привържениците на реформата, предложена през миналата година, твърдят, че тя ще доведе до по-голяма конкуренция и ще ликвидира до известна степен конфликта на интереси. Например банките дават съвети за влагане на средствата и същевременно управляват взаимните фондове, които ги инвестират. Следователно те са заинтересовани да убеждават клиентите си да избират собствените фондове на кредитните институции, въпреки че структурите на конкурентите им могат да имат по-високи финансови резултати. За да намалят собствения си кредитен риск пък, в много случаи банките карат фондовете си да инвестират във фирми, на които са отпуснали заеми. Финансово-кредитните институции се противопоставиха остро на реформите. Те се хванаха за публикувания през април тази година доклад на МВФ, в който се твърдеше, че предложеният от комисията по реформите план може да се размине със световните тенденции и да тръгне срещу универсалните банки, докато по-конвенционални методи биха могли да повлияят за отварянето на сектора и да постигнат същите цели. Последвалата поредица от кризи обаче, включително разследването за пране на мръсни пари в Апоалим през тази година, настроиха и правителството, и обществеността срещу кредитните институции. Банковите собственици се оказаха пред болезнена дилема през април, когато собствените им служители заплашиха да стачкуват срещу реформата. Накрая шефовете се опълчиха срещу персонала си. Прокарването на реформата е победа за финансовия министър на Израел Бениамин Нетаняху в опитите му да ремонтира скърцащата икономика на Израел. Следващото му желание беше да се разкрепости пазарът на земя, 90% от който в момента е държавна собственост. Накрая Нетаняху искаше да приключи с приватизацията на Банк Лиюми - в края на юли правителството продаде още 3.5% от банката на щатския финансов гигант Ситигруп (Citigroup), който вече държи 24.8% от кредитната институция. Очевидно плановете му ще се отложат за неопределено време, защото на 7 август Нетаняху подаде оставка.Малцина в Израел опонират на реформите на Бахар, но има и хора, които смятат, че те не са достатъчно решителни. Действително, те отделят банките от фондовете им, но въпреки това едни и същи големи имена ще доминират в сферата на депозитите и персоналните кредити.

Facebook logo
Бъдете с нас и във