Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИЗПИТАНИЯТА НА ЧАРЛЗ ПРИНС

Чарлз Принс изживява тежки моменти начело на Ситигруп (Citigroup). Откакто преди две години стана главен изпълнителен директор на финансовия гигант, банката плати милиарди щатски долари, за да уреди отношенията си с контролните и правосъдните органи на САЩ, а Федералният резерв настоява тя да подобри вътрешния си контрол, преди да предприеме нови поглъщания. Принс трябваше също да се съобразява и с присъствието на проблемния си предшественик Санфорд Санди Уейл, който в момента е председател на управителния съвет. Нещо повече, Принс се зае с непрестижната задача да ръководи почистващия екип.С течение на времето нещата като че ли се влошават допълнително. От средата на юли насам Ситигруп понесе три удара. Първо, президентът и главен оперативен директор Робърт Уилъмстад - последният доверен човек на Уейл в банката, обяви, че я напуска. Ръководството на финансовата институция няма намерение да попълва овакантените от него постове, а той е поел ангажимент да работи до септември с банковите мениджъри, за да се прехвърлят плавно отговорностите. Ситигруп ще изплати на 59-годишния Уилъмстад полагащите му се премии за първите месеци от тази година на база на годишния финансов резултат на банката. Освен това той ще има на разположение кола, шофьор и секретарски услуги до август 2006 г., ако дотогава не започне работа на друго място. Втората лоша новина са слабите финансови резултати на кредитната институция за второто тримесечие, публикувани на 18 юли. И на трето място - Уейл иска да се оттегли от председателския си пост, за да основе собствена фирма за управление на частни средства. В интерес на истината, тези събития съдържат и положителни страни. Привържениците на Уилъмстад са най-вече извън, а не вътре в банката, чиито служители го смятат за студен и сух човек. Що се отнася до Уейл, в желанието му да основе собствена фирма за частен капитал има голяма доза ирония, защото точно тази част от сферата на финансовите услуги е най-слабо регулирана. А най-тежкото наследство на Ситигруп са именно ограниченията, които й наложиха финансовите надзорници именно заради своеволията на Уейл. Някакво малко успокоение е, че основните конкуренти на банката - Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase) и Бенк ъф Америка (Bank of America), също отчитат слабо второ тримесечие. Санди Уейл постигаше финансовия и пазарен ръст на Ситигруп чрез покупката на други фирми. Неговият наследник Принс обаче пое по друг път. Той продаде животозастрахователните структури на банката и се освободи от голямото й поделение за управление на активи, което прехвърли на финансовата компания Лег Мейсън (Legg Mason). В замяна Ситигруп получава брокерските и инвестиционните банкови операции на Лег Мейсън - необичайна суапова сделка, която трябва да приключи до края на годината. Брокерската структура на Лег Мейсън има около 40 брокери, които ще станат част от поделението Смит Барни (Smith Barney) на Ситигруп. Накратко, всяка следваща стъпка на Принс е била по посока на премахване на проблемите, а не да сграбчи всяка възможност. Ако главният изпълнителен директор на Ситигруп иска евентуално да купи нещо, след като получи разрешение от Федералния резерв, той ще срещне доста трудности. Овакантените от Уилъмстад длъжности могат да бъдат поети от главния изпълнителен директор на по-малка кредитна институция, като я погълне. Един идеален избор би бил 61-годишният Ричърд Ковачевич - бивш изпълнителен директор на Ситигруп, който от 1998 г. ръководи петата по големина щатска банка Уелс Фарго (Wells Fargo). Нейната широка мрежа от клонове на запад от Мисисипи би допълнила чудесно дейността на Ситигруп, защото ще я стабилизира и ще намали разходите по привличането на средства, като замени парите, дошли от капиталовите пазари, с клиентски депозити. Уелс Фарго обаче няма да бъде евтино удоволствие, а Ковачевич се справя чудесно и в сегашната си позиция. Разбира се, възможно е най-добрите дни за Принс да настъпят тепърва, след като Федералният резерв оттегли забраните си. Нито една друга банка не може да се похвали с толкова разностранна дейност като на Ситигруп. Макар че печалбата й е със 7% по-ниска в сравнение с миналата година, тя можеше да е още по-зле, ако спадът в търговията на активи с фиксиран доход не беше компенсиран от международните й потребителски операции и от други сектори на инвестиционните банкови услуги. Дори и с намаляла печалба доходността на акционерния капитал на финансовия гигант е 18 процента. А след преждевременното оттегляне на Уейл Ситигруп може отново да възвърне славните си дни, но с нови, по-чисти методи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във