Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИЗМАМНИК СИ НАПЪЛНИ ТОРБАТА С 21 ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТА

Мошениците атакуваха потребителските кредити като птичи грип неваксинирана детска градина. И сравнението съвсем не е произволно. Както е известно, заемите за граждани започнаха да набират скорост от средата на 1998 г., а редом с това се появиха и първите измами с тях. А една от последните жертви на тази болест е БИОХИМ. В последните дни на януари пресцентърът на МВР обяви, че на 22 същия месец полицаите от Великотърновската районна дирекция са задържали в Горна Оряховица бизнесмена Ахмед Мехмедов, заподозрян, че е заблуждавал лица, чрез които е теглил кредити на базата на подправени документи. Става дума за същите онези потребителски заеми, които през май 2003-а БИОХИМ започна да рекламира със слогана: Грабят се като топъл хляб. През септември миналата година Мехмедов е решил да заграби солидно количество от хлебчетата на БИОХИМ. За три-четири месеца той, чрез трети лица, е успял да консумира 21 потребителски заема от горнооряховския клон на банката на обща стойност 146 300 лева. Нито кредитните инспектори в клона, нито вътрешният контрол на банката, нито службата й Вътрешна сигурност са се усетили какво става, нищо че шеф на въпросната служба е бившият началник на икономическа полиция към Дирекцията на националната полиция Милчо Яшев. Полицията е стигнала до Ахмед Мехмедов само защото граждани, които са се хванали на въдицата му, са се оплакали на органите на реда.Предприемчивият бизнесмен прилагал следната схема за източване на паритеТой привличал бедни и слабообразовани граждани от Горна Оряховица - предимно роми и турци, като ги назначавал на работа в някоя от своите фирми с обещанието, че ще им плаща по 500 лв. на месец. Новите служители поемали ангажимент да изтеглят потребителски кредит от БИОХИМ в максималния му размер - 7000 лева. Фирмите на Мехмедов издавали бележка, че кредитоискателят работи при тях и поемали ангажимент да превеждат месечната му заплата в клона на банката. Освен това назначените на работа от Мехмедов граждани му издавали пълномощни, че той може да си служи със сумите по сметките им. На базата на тези документи бизнесменът прехвърлял парите по сметките на своите фирми, след което ги теглел на каса. Така описаната схема за източване на пари е разкрита два-три месеца по-късно, когато банката започва да притиска кредитополучателите да си платят задълженията, тъй като фирмите, в които са назначени на работа, не са превеждали заплатите им в клона и съответно по сметките им нямало средства, от които банката да си прихване дължимите от гражданите вноски. Тогава част от длъжниците се оплакват в полицията, че Ахмед Мехмедов ги е заблудил. В клона на БИОХИМ в Горна Оряховица пък пристига проверка от централата, която установява нарушения в работата на директора му Димитър Горанов и на кредитния инспектор Красимира Тодорова. Двамата са уволнени, а полицията и сектор Икономическа полиция образуват проверка срещу бизнесмена. Вестник БАНКЕРЪ научи, че банката е успяла да накара Мехмедов да подпише споразумение, че ще изплати въпросните 146 300 лв., които са изтеглени от нея под формата на потребителски кредити. Същевременно срещу Мехмедов в Горна Оряховица е образувано следствено дело за измама и за ползване на подправени документи. Пернишкият челен опитИнтересното в този случай е, че той е точно копие на една стара афера в пернишкия клон на Банка ДСК. Там в периода 1998 г. - до средата на януари 2001 г. са отпуснати 301 потребителски кредита за 1.24 млн. лв. на граждани от ромски произход, които въобще не са подозирали, че са теглили заеми от банката. Част от тях са били назначавани на работа във фирмата Н и В, управлявана от Николай Лазаров, който ги принуждавал да вземат потребителски заеми и да превеждат получените пари по сметки на фирмата. В Перник пари от банката са се източвали и по друг начин. Срещу парично възнаграждение много роми са предоставяли документите си за самоличност на гражданина Емил Борисов, който отивал с тях в клона на банката в Перник и заедно със служителките му Детелина Крумова,Татяна Богомилова и Катя Мирчева оформяли договори за заем на името на ромите. Разбира се, парите от отпуснатите кредити Борисов прибирал за себе си, а за ромите оставали задълженията към банката. По същия начин са действали управителите на още десет пернишки фирми, сред които са ЕТ Николай Христов, Галант ЕООД, ЕТ Миляна Георгиева, СД Сенд си Трейдинг ЕООД. Срещу собствениците и управителите на всички тези дружества прокуратурата в Перник е завела 19 следствени дела за изготвяне на документи с невярно съдържание. Измамите в Перник са разкрити от проверка на служба Вътрешен контрол на Банка ДСК, която прави ревизия на клона и установява, че голяма част от потребителските кредити не се погасяват. Случаят е предаден в прокуратурата, която обвинява трите служителки на клона Детелина Крумова, Татяна Богомилова и Катя Мирчева в престъпление по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс. Според прокуратурата в Перник трите са съдействали на Николай Лазаров и Емил Борисов при оформянето на нередовните документи за теглене на потребителските кредити, по които като длъжници са били записани гражданите от ромски произход. Обвинението е внесено в Пернишкия окръжен съд, който на 20 октомври 2003-а започна да гледа делото срещу трите банкови служителки. На него ще трябва да бъдат изслушани 219 свидетели - предимно роми, които, без да подозират, са се превърнали в длъжници на спестовната институция. На последното заседание на съда, което се проведе на 30 януари 2004-а, делото бе отложено за края на февруари, тъй като някои от призованите свидетели не се явиха в съдебната зала, а вещите лица не бяха подготвили възложената им от съда съдебно-счетоводна експертиза.ОББ също е пострадала от мошеничествасвързани с потребителските кредити. Още в началото на през 2003-а в банката започват да се получават оплаквания от граждани, че са били измамени от посредници, които са им предлагали да им уредят по-лесното получаване на заем. Мнимите посредници твърдели, че имат с връзки в банката и искали предварително заплащане, за да уговорят отпускането на кредита. Сумите, които вземали от доверилите им се граждани, варирали между 100 и 1000 лева. След време - седмица или две, въпросните посредници обявявали на потърпевшите граждани, че те абсолютно не отговарят на изискванията на ОББ и затова не могат да им осигурят потребителски кредит въпреки усилията, които са положили. Но точно заради тези усилия самозваните посредници задържали взетите от гражданите суми. Разбира се, имало е и случаи, когато някои от кандидатите са получавали исканите от тях заеми, но не благодарение на посредниците, а защото са отговаряли на изискванията на ОББ. Въпреки това посредниците приписвали успеха на собствените си умения и връзки в банката.Много хора пострадаха от тези посредници и това ни принуди през лятото на 2003 г. да пуснем в медиите специално съобщение, че при отпускането на потребителски заеми ОББ не ползва услугите на посредници, заяви за в.БАНКЕРЪ главният изпълнителен директор на банката Стилиян Вътев. - Въпреки това и сега научаваме, че има граждани, които са били излъгани по този начин.Служители на ОББ пък споделиха пред репортер на в.БАНКЕРЪ, че в желанието си да вземат по-голям потребителски заем някои граждани депозират в клоновете на кредитната институцияфалшиви бележки за трудови доходиЗатова преди да решат дали да отпуснат един заем, кредитните инспектори на банката са задължени да се обадят във фирмата, в която работи клиентът, и да се опитат да съберат информация дали той получава възнаграждението, което е написал в декларацията си. Това правило важи единствено за фирми, които не са клиенти на ОББ. За дружествата, чиито сметки се обслужват в банката, този проблем не стои. Обикновено в договорите за обслужване на фирмите има клауза, според която техните служители имат право да получават потребителски кредити или овърдрафти по дебитните си карти до определени размери. Опасенията на банкерите са, че измамите с потребителски заеми ще стават все по-често срещано явление. За никого по света не е тайна, че след терористичните удари в САЩ от 11 септември 2001 г. лихвите на международните пазари се сринаха драстично. В резултат на което българските банки предпочетоха да пренасочат парите си към отпускане на заеми за местни граждани и фирми, вместо да ги държат по депозити в чужбина, откъдето вече не можеха да получат добър лихвен доход. Факт е, че промяната в политиката на българските банки бе светкавична. А естественият им източник на печалби бе банкирането на дребно - т.е. кредитите за граждани (с цялата гама на битовите им потребности - от жилище, през автомобил до почивка на море). По-лошото е, че лихвите по тези потребителски кредити у нас все още са твърде високи - между 12 % и 16% годишно (което устройва банките, но не и клиентите им). Факт е, че само за последните две години общият размер на отпуснатите потребителски заеми се е увеличил от 980 млн. лв. (в края на 2001-ва) на 2.1 млрд. лв. - в края на 2003 г. (т.е. повече от два пъти). Банките смятат тепърва да предлагат все по-изгодни условия по тези кредити, като намаляват лихвите, облекчават изискванията за обезпечение и увеличават размера на отпусканите суми. Това ще направи потребителските заеми още по-привлекателни не само за гражданите, но и за мошениците. А възможностите за предотвратяване на измами не са чак толкова много. За да се избегне опасността от подобни далавери, според шефовете на някои кредитни институции, трябва да се засили дейността на службите за вътрешен контрол - т.е. много по-често те да извършват проверки по клоновете. Освен това банкерите смятат, че е необходимо час по-скоро да се изгради и да заработи кредитният регистър за клиенти, които получават малки по обем заеми (сега регистърът към БНБ обхваща кредитополучатели, които дължат от 10 хил. лв. нагоре). Въвеждането на този регистър ще позволи на банките да отделят лицата, които по един или друг начин са имали проблеми с обслужването на кредитите си или въобще нямат кредитна история и да подхождат към тях с по-голямо внимание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във