Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИЗГНАНИКЪТ ОТ УОЛСТРИЙТ

Филип Пърсъл шофира бързо в разкошния летен ден по широката щатска западна магистрала, а кънтри музиката изпълва плюшеното купе на джипа му Мерцедес. Крайната цел на пътуването е Солт Лейк сити, където бившият главен изпълнителен директор на щатската инвестиционна банка Моргън Стенли (Morgan Stanley) се е върнал да ближе раните си - в родния град сред семейство и приятели. Освен това мястото е достатъчно далеч от интригите на Уолстрийт.Как ли се чувства Пърсъл? На пръв поглед този дълбоко наранен човек изглежда съвсем спокоен в своите памучни панталони и всекидневна риза, готов да забрави войната, която води и загуби в Моргън Стенли и която сложи безславен край на 38-годишната му бизнес кариера. Това е моят нов живот, опитва се да си втълпи бившият елитен банкер. Перспективите не изглеждат никак мрачни - блажени игри на голф със седемте му синове, пътешествия със съпругата Ан и 44 млн. щ. долара обезщетение. Всичко това обаче не може да задоволи човек като Пърсъл, който едва ли би намерил покой след сполетялото го безчестие.В аналите на Уолстрийт случаят с бившия управител на Моргън Стенли е безпрецедентен. Само за три месеца той беше напъден, без акционерите да получат и цент допълнителен доход от метежа. Повечето врагове на Пърсъл, както и голям брой инвеститори, смятат, че за всичко случило се вина носи единствено той самият. След като през 1997 г. обедини брокерската си компания Дийн Уитър (Dean Witter) с инвестиционната банка Моргън Стенли, той не успя напълно да интегрира двете структури. Нещо повече, заради надменното си държане той остана без широка подкрепа в момент, когато поделението за брокерски услуги и кредитни карти започна да губи и повлече надолу цялата банка. Всъщност именно лошите финансови резултати и падащите цени на акциите на Моргън Стенли осигуриха успеха на инициаторите на преврата - осем бивши нейни изпълнителни директори и сегашни акционери. Пърсъл е роден и израсъл в Солт Лейк сити. Там среща и бъдещата си съпруга, за която се жени, когато е 21-годишен. След като се дипломира като магистър по бизнес администрация в университета в Чикаго през 1967 г., той сериозно мисли да се върне в родния си град, за да работи в застрахователната агенция на баща си. Като отличник на класа получава доста предложения за работа, едното - от консултантската компания Макинзи (McKinsey Company), както и възможност да постъпи в Моргън Стенли в Ню Йорк като младши инвестиционен банкер. Големите амбиции карат Пърсъл да се откаже от семейния бизнес (което дълбоко наскърбява баща му) и да постъпи в Макинзи - за огромно неудоволствие на съпругата си, която мечтае да се върне в уютния роден дом. Впоследствие се мести в търговския гигант Сиърз, а през 1986 г. оглавява Дийн Уитър. През 1997 г. купува Моргън Стенли за 10.4 млрд. щ. долара и слага началото на края на кариерата си. Всъщност първата му голяма грешка е, че принуждава бившия главен изпълнителен директор на Моргън Стенли Джон Мак да напусне през 2001 година. А след злополучния срив на акциите на банката през последната година и започналата война с част от акционерите пропъжда от нея и доста други големи имена от бранша.Днес Пърсъл смята, че Моргън Стенли има добри позиции за развитие. Той твърди, че е готов да се пенсионира, че никога няма да работи отново за публична компания и че засега не е решил какво ще прави. Има офис в град Джърси (щат Ню Джърси), с хубав изглед към река Хъдзън, където тепърва ще прекарва повече време. Всъщност, докато преглеждал пенсионния си план, Пърсъл пресметнал, че застрахователите очакват той да живее до 84 години. Следователно ми остават още 22 години - констатира с усмивка бившият банкер. - Колко щастлив може да бъда човек.И докато Пърсъл разсъждава върху неправдите в живота, неговият наследник Джон Мак размахва секирата. По ирония на съдбата именно той пое на 30 юни ръководството на Моргън Стенли с амбицията да върне старата слава на инвестиционната банка. Оттогава насам Мак е назначил шестима висшестоящи директори. Последните двама са Джеймс Гормън от Мерил Линч (Merrill Lynch), който ще оглави брокерското поделение на Моргън Стенли, Уалид Шамах - който ще поеме поделението за инвестиционни банкови услуги. От друга страна, началото на този месец пък Мак е започнал да уволнява хиляда от работещите в Ню Йорк финансови съветници на Моргън Стенли с най-лоши финансови резултати.Четиридесет и седем годишният Гормън ще има нелеката задача да върне на печалба най-слабо представящото се поделение за брокерски услуги на Уолстрийт. Ако се съди от опита му в Мерил Линч - предстоят големи съкращения. Докато работеше в най-голямата щатска инвестиционна банка, той уволни една трета от нейните 20 хил. брокери в рамките на две години, закри една четвърт от клоновете й за дребни услуги, съсредоточи усилията си върху обслужването на най-богатите клиенти и разкара по-незначителните потребители. В резултат на тези промени печалбите в брокерското поделение на Мерил скочиха почти двойно. На новия си пост Гормън, който встъпва в длъжност идния февруари, ще трябва да се справи с дейност, осъществявана от около 10 500 брокери, които изостават сериозно от съперниците си по всички финансови показатели. Например, всеки брокер на Моргън Стенли управлява активи средно за 59 млн. щ. долара (според данните от второто тримесечие на тази финансова година). За сравнение - тази цифра в Мерил е около 97 млн. щ. долара, а в Смит Барни - брокерското поделение на щатския финансов гигант Ситигруп, 81 млн. щ. долара. През миналата година пък брокер на Моргън Стенли е имал средни оперативни приходи от 462 хил. щ. долара срещу 711 хил. щ. долара на Мерил и 555 хил. долара на Смит Барни.Петдесет и една годишният Шамах ще управлява поделението за инвестиционни банкови услуги. Той е роден в Ливан и е завършил Американския университет в Бейрут. От 1993 г. работи в Моргън Стенли първоначално като шеф на щатските дългови пазари, а от 1996 г. - на световните капиталови пазари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във