Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИСПАНСКИТЕ БАНКИ ЗАКОПАХА ЕВРОТО

Единната европейска валута се колебаеше почти през цялата седмица в опасна близост до ниските стойности от диапазона на търговия, очертан от валутните анализатори - между 87 и 92 цента за един щатски долар. Повечето специалисти обясняват несигурното представяне на еврото с огромната експозиция на испанските банки към Аржентина. Според изчисленията на експерти от инвестиционната банка Ю Би Ес Уорбърг (UBS Warburg), загубите на аржентинската банкова система ще достигнат 9 млрд. щ. долара и по-голямата част от тях ще се падне на испанците. Банкерите от БНП Париба (BNP Paribas) пък са още по-крайни в оценките си и твърдят, че испанските банки ще трябва да купят поне 12.5 млрд. щ. долара, за да балансират счетоводните си книги. От фундаментална гледна точка нещата също не са особено розови и оказват допълнителен натиск върху еврото. Статистическата служба на Германия оповести, че БВП на страната през миналата година се е увеличил едва с 0.6% - най-ниския ръст от осем години насам. Бюджетният дефицит пък е скочил на 2.6% от БВП, след като през 2000 г. бе 1.2% от него. Данните са по-слаби от очакваните, а Европейската комисия се готви да отправи предупреждение към правителството на Германия по повод на бюджетния й дефицит. Във Франция обаче индустриалният продукт през ноември се е стабилизирал на октомврийската си стойност. Правителството на страната пък очаква 0.1% ръст на БВП през първото тримесечие на 2002 г. и 0.4% ръст през второто тримесечие.По мнение на валутни анализатори, еврото ще трябва да поскъпне над 89.50 цента към щатския долар, за да спре да поевтинява.В САЩ Националното бюро за икономически проучвания предупреди, че страната още не е излязла от рецесията и няма категорични признаци, че възстановяването ще започне в близко бъдеще. Икономисти обаче напомнят, че бюрото определя с голямо закъснение началото и края на всяка рецесия, защото предпочита историческата достоверност пред бързината. Например то оповести едва през април 1991 г., че началото на рецесията в САЩ през 1990-1991 г. е било през юли 1990 г. - един месец след като тя бе приключила. Краят й пък бе обявен през декември 1992 година.От фундаментална гледна точка новините от САЩ са добри. Индексът на потребителските цени през декември е намалял с 0.2% спрямо ноември, като базовият индикатор (без хранителните продукти и енергията) е нараснал едва с 0.1% месечно. За цялата 2001 г. показателят е отбелязал 3.4% ръст. Индустриалният продукт през същия месец се е свил само с 0.1 процента. Складовите запаси през ноември пък са намалели с 1 процент. По оценка на експерти, ликвидирането на запасите през четвъртото тримесечие на миналата година е рекордно и се очаква да достигне 100 млрд. щ. долара срещу 60.1 млрд. щ. долара през третото тримесечие. Това е положителна новина, защото ще стимулира производството. Япония е на прага на традиционния си ритуал - репатрирането на капитали от чужбина. Местните инвеститори и банки пристъпват към него всяка година, за да оправят балансите си преди края на фискалния годишен отчетен период, който за страната приключва на 31 март. По оценка на валутни търговци, само четирите японски банкови мастодонти ще трябва да върнат от чужбина равностойността на около 500 млрд. йени през следващите два месеца, за да компенсират загубите си и да отпишат лоши кредити. Този процес ще намали скоростта, с която се обезценява йената, и ще притъпи недоволството на съседите й. През седмицата Китай изпрати най-острото си предупреждение по темата към японския кабинет. Управителят на китайската централна банка Дай Ксианлонг заяви, че слабата японска валута оказва натиск върху китайския юан и може да предизвика масово обезценяване на другите азиатски валути. Банкерът заяви, че Пекин ще държи курса на юана стабилен, но е възможно в определен бъдещ момент да преразгледа механизма, по който е определена сегашната му цена - 8.3 за един щатски долар. Според специалисти от базираната в Лондон международна банкова групировка Ейч Ес Би Си (HSBC) пък, 10-процентна девалвация на йената ще се материализират само в 0.5% ръст на БВП на Япония за период от две години. Икономиката би могла да нарасне само ако валутата може да се обезцени до 240-300 йени за един щатски долар, колкото бяха нивата и през 1985 г. преди споразумението в Плаза. Единствената добра новина от страната е ноемврийският 14.9-процентен ръст на ключовите поръчки за машиностроенето. У нас междубанковият валутен пазар бе доста активен - напълно нормално за началото на данъчния сезон. През първите три дни от седмицата, когато изтъргуваните обеми чуждестранна валута се остойностяват в евро, бе регистриран среднодневен оборот от 119 млн. евро (233 млн. г. марки). Щатският долар заемаше 25% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във