Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИСКАТ ТРИ ГОДИНИ ЗАТВОР ЗА ЕКСШЕФОВЕ НА БИОХИМ

НА 4 ОКТОМВРИ - ПРИСЪДИ ПО ДЕЛОТО ЗА СКРИТАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БИОХИМТри години затвор при ефективно изтърпяване на присъдата поиска прокуратурата за подсъдимите по делото за неуспешния опит за приватизация на БИОХИМ през 1993 година. Обвиняеми по него са Борис Митев, тогавашният председател на съвета на директорите на банката, заместникът му в борда Живко Вълчев и бившият икономист в дирекция Кредитни отношения с чужбина Илиян Шаматанов. Тримата са нарушили служебните си задължения и според прокуратурата са превишили правата си с цел да облагодетелстват главното действащо лице в операцията Дилян Дорон. Според държавното обвинение с действията си Митев и Шаматанов са ощетили банката с 384.761 млн. стари лв., а Вълчев - със 711.871 млн. неденоминирани лева. Прокуратурата обаче търси отговорност и от тримата за извършени длъжностни престъпления по смисъла на чл. 282 от Наказателния кодекс, за което законът предвижда от 3 до 10 години зад решетките. В случая поисканите от държавното обвинение три години затвор са най-малкото наказание за такова нарушение, предвидено в Наказателния кодекс. Някои наблюдатели на делото допускат, че предлагайки по-малката присъда, прокуратурата смята, че увеличава шанса си да я получи от съдията по делото Бисер Троянов. Най-вероятно обаче държавното обвинение си е направило сметката, че тримата бивши банкери са подсъдими повече от шест години, което, макар и не затвор, е възмездие за тях. На последното заседание по процеса на 21 септември обаче времето не стигна, за да се произнесат присъдите. Съдия Троянов изслуша единствено обясненията на подсъдимите и пледоарията на прокурора. Заключителните речи на адвокатите и произнасянето на присъдите бе отложено за 4 октомври. Според обвинителната теза на прокуратурата историята, заради която сега бившите шефове на БИОХИМ чакат присъда, започва на 23 март 1993 година. Тогава съветът на директорите на банката взема решение за увеличаване на уставния й капитал от 80 млн. на 600 млн. лева. Попълването му трябвало да стане чрез пускане на временни удостоверения, които да бъдат предложени на тогавашните над 100 акционери на банката. В съответствие с Търговския закон всеки от тях е можел да закупи пропорционална на досегашното си дялово участие част от новите акции. Едва след това, ако останат незаписани акции, те трябвало да бъдат предложени на нови инвеститори. Със заповед No 66 от 3 юни 1993 г., издадена от Митев и Вълчев, са отпечатани временните удостоверения за попълването на капитала до 600 млн. лева. Според прокуратурата обаче не е имало необходимост от толкова голямо увеличение, а решението е взето с цел да бъде подпомогнат Дилян Дорон да придобие БИОХИМ. Освен това държавното обвинение се позовава и на разпоредбата на БНБ, с която на БИОХИМ е отказано да увеличава капитала до 600 млн. лева. Централната банка издава разрешение на БИОХИМ основният й капитал да бъде увеличен, но само до 160 млн. лева. Пред магистратите Борис Митев обясни, че първото обвинение на прокуратурата е неоснователно, защото решението на съвета на директорите на БИОХИМ е гласувано в изпълнение на разпоредбите на действащия тогава Закон за банките и кредитното дело и Наредба No 8 за капиталовата адекватност на банките. Съгласно тези документи капиталът на кредитната институция трябвало да бъде в размер на 8% от балансовото й число. Към 31 декември 1992 г. то е било около 8 млрд. лв., така че, за да се изпълнят изискванията на БНБ, капиталът на БИОХИМ, според Митев, е трябвало да бъде дори малко по-голям от 600 млн. лева. Именно това е причината съветът на директорите да вземе такова решение, заяви Митев. Според него неоснователно е и второто обвинение на прокуратурата, защото като доказателства по делото са представени две писма до Централната банка, в които се иска разрешение за увеличаване на капитала, но отговор на тях не е получен. Борис Митев предостави на съда и друго доказателство, което сериозно може да наклони везните на Темида към оправдателната присъда. Става въпрос за решение на Върховния касационен съд от 3 февруари 1998 г., което отхвърля претенциите на общо 12 фирми и граждани, подставени лица на Дилян Дорон, които са поискали БИОХИМ да им възстанови близо 95 млн. лева. В мотивите си върховният съд е определил продажбата на временните удостоверения като недействителна. Становището му се базира на факта, че книжата не са подписани от единствените двама членове на съвета на директорите на банката, които са били упълномощени да извършат тази дейност - Борис Митев и Анна Събева (сега председател на управителния съвет на УНИБАНК). По-нататък в обвинителния акт е посочено, че на 12, 14 и 15 юли 1993 г. подсъдимите са сключили договор с три финансово-брокерски къщи - Каприконус ООД, Крама ООД и Поли прод ООД, които е трябвало да посредничат при продажбата на удостоверенията. Пред магистратите подсъдимият Шаматанов обясни, че са избирани лицензирани дружества с голям оборот, с опит в бранша и в същото време - които не се ползват с протекциите на хора от правителството или от БНБ, за да не се дава повод за спекулации. Той поясни също, че в законния едномесечен срок никой от старите акционери, дори и мажоритарният собственик на банката - БКК, не е проявил интерес към закупуване на нейните временни удостоверения. Затова на трите финансови къщи е разрешено да привлекат нови инвеститори чрез обяви в медиите и чрез собствен маркетинг, допълни Шаматанов. В обвинителния акт се твърди, че Дилян Дорон, като представител на регистрираната на остров Тартола Нордън Асошиейтед, е мотивирал свои приближени да вземат от него заеми, с които да изкупят временните удостоверения от банката. На 5 август 1993 г. в БИОХИМ са открити специално за целта разплащателни сметки на 11 фирми и граждани, в които Дорон е превел по 30 млн. лева. Участниците в схемата са: ЕТ Якокс - Иван Маринов - София, ЕТ Емил Лепоев, ЕТ Вигор - Бургас, Инкерс ООД - София, ЕТ Съни - Стефанка Николова - София, ЕТ Фреди - Николай Филипов - София, ЕТ Росица Минкова - София, ЕТ Светозар Даскалов - София, ЕТ Аксел - Христина Димовска, Топтрейд - ООД - Смолян, и ЕТ Диди - Димитринка Спасова - София. На следващия ден (6 август 1993 г.) всички те са изкупили временните удостоверения на БИОХИМ от трите финансово-брокерски къщи, като са платили за тях общо 330 млн. лева. На свой ред, като представител на регистрираните на остров Ман Анго импорт-експорт ООД и Интерпийд Трейдинг ООД, Дорон също купува временни удостоверения за общо 50 млн. лв. (20 млн. лв. от името на Анго импорт-експорт ООД и 30 млн. лв. за Интерпийд Трейдинг ООД). По този начин той, заедно с 11-те свързани с него граждани и фирми, придобива мажоритарния дял от капитала на БИОХИМ. На 24 август 1993 г. същите 11 подставени лица стават поръчители по комисионен договор между Анго импорт-експорт ООД и банката. Съгласно него фирмата на Дорон получава от банката за управление 10 млн. щ. долара, които трябва да върне до 30 декември 1993 година. В т. 5 от договора за поръчителство е записано, че 11-те граждани и фирми гарантират връщането на парите с цялото си акционерно участие в БИОХИМ. Пред съда Борис Митев обясни, че отпускането на 10 млн. щ. долара на Анго импорт-експорт ООД е станало незаконно, без неговия или на друг упълномощен представител на банката подпис. За целта той е изпратил няколко писма до прокуратурата с искане за проверка на случая. Докато трае тя, държавното обвинение спира схемата за приватизация на БИОХИМ. Така, след като сделката от 6 август 1993 г. пропада, по разплащателните сметки на 11-те граждани и фирми са възстановени 330 млн. лв., които те са платили, за да станат акционери в банката. За да получат парите си обаче, те са били задължени да върнат закупените временни удостоверения. Но въпросните лица не са се възползвали от това си право, защото са знаели, че са гаранти по комисионния договор между БИОХИМ и Анго импорт-експорт ООД, който изтичал чак на 30 декември 1993 година. Години по-късно 11-те граждани и фирми, включително и Анго импорт-експорт ООД, започват да търсят правата си в съда, като предявяват иск срещу банката за близо 95 млн. лева. Потърпевшите са посочили, че на толкова възлизат дължимите им лихви за петте месеца престой на парите в БИОХИМ. Финансовите им претенции обаче не минават пред нито една съдебна инстанция, а точка на спора слага споменатото вече решение на ВКС от 1998 година. Вероятно пледоариите на адвокатите ще бъдат сходни с обясненията на подсъдимите. По-различното в техните изказвания обаче ще бъдат разсъжденията по темата: приложим ли е към случая прословутият чл. 282 от Наказателния кодекс. На 4 октомври предстои да разберем дали съдия Троянов ще е поредният магистрат, който ще оправдае подсъдими заради разминаване на деянията им с хипотезата на този текст.

Facebook logo
Бъдете с нас и във