Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИРАКСКИЯТ ДЪЛГ Е ЗАТВОРЕН В ОКОВИТЕ НА ПАРИЖКИЯ КЛУБ

Експерти от българското и иракското финансови министерства ще проведат специални срещи за уточняване на размера на дълга на Ирак към страната ни и за начините, по който той ще се погасява. Това обяви финансовият министър Пламен Орешарски след завръщането си от Вашингтон, където е разговарял със своя колега от Ирак Али Алауи. Орешарски припомни, че арабската държава е подписала споразумение с държавите кредиторки, които са членки на Парижкия клуб, според което 80% от задълженията му се опрощават, а останалите 20% се разсрочват за дълъг период от време. Това силно ограничава възможностите ни за преговори, заяви Орешарски. В случая неговият песимизъм е напълно оправдан. Причината е, че в споразуменията, които длъжниците подписват с държавите кредиторки от Парижкия клуб, съществува клауза, според която те не могат да предоставят на други свои кредитори по-добри условия от договорените с Парижкия клуб. И това правило се спазва желязно, тъй като във въпросния клуб членуват най-могъщите в икономическо отношение страни. При това той не е някакво временно формирование, създадено с цел уреждането на конкретен дълг, а институция на 19 държави, в които освен индустриалните сили на Европа влизат САЩ, Австралия, Канада, Япония и Русия. Членовете на клуба се срещат десетина пъти годишно в Париж, където е централата на клуба. Той има свой президент - в момента това е Хавиер Муска, и вицепрезиденти, както и генерален секретариат, чийто шеф сега е Емануел Мулин.Когато през 2002 г. България изпрати свой военен контингент в Ирак, един от мотивите бе, че като се присъединим към съюзените държави, начело със САЩ, ще увеличим шансовете си да си съберем по-голяма част от вземанията си от Ирак. Техният общ размер е 1.7 млрд. щ. долара. Но както често се случва в българската външна политика, оказа се, че тази сметка бе правена без кръчмар. От началото на 2003 г. министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски проведоха редица срещи с представители на американската администрация, с временното правителство на Ирак, с инвестиционни банки, на които поставяха въпроса за уреждане на въпросните вземания. Навсякъде получиха уклончиви отговори на своите искания. В крайна сметка се оказа, че великите сили си правят свои сметки, в които интересите на България въобще не присъстват.Ирак имаше да връща на страните от клуба около 40 млрд. долара - 36% от общия размер на целия му държавен дълг, който е 127 млрд. щ. долара. Парижкият клуб е готов да сключи съответното споразумение в момента, в който има международно признати иракски власти, с които да подпише, заяви след совалката на Бейкър между водещите държави през 2003 г. тогавашният президент на клуба Жан-Пиер Жуйе. Тогава Бейкър постигна още един забележителен успех - получи съгласието на Владимир Путин да се присъедини към начинанието. С вземания за над 8 млрд. долара Русия се нарежда между най-големите кредитори на Ирак. Останалите в този списък са Саудитска Арабия, Кувейт, България, Полша и Румъния. Мисията на Бейкър продължи с посещения в столиците на тези страни, но това бе по-скоро акт на любезност, коментира бившият полски финансов министър Марек Белка. Ако Парижкият клуб вземе някакво решение, останалите кредитори могат само мълчаливо да се съобразят с него, обясни Белка. И точно това се случи. На 29 септември 2004 г. Ирак подписа споразумение с Парижкия клуб за опрощаване на 80% от задълженията към държавите членуващи в него и за разсрочване на останалите 20% в рамките на 23 години. При това положение дори и да са фокусници, служителите в Министерството на финансите трудно ще склонят иракската страна да се съгласи да изплати задълженията си към България при по-неизгодни за нея условия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във