Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЙОЗЕФ АКЕРМАН - ШВЕЙЦАРСКАТА НАДЕЖДА НА ДОЙЧЕ БАНК

Йозеф Акерман ще се размине с медения месец, който получават повечето главни изпълнителни директори, когато се възкачат на този престижен пост. Петдесет и четири годишният швейцарец, който на 22 май пое кормилото на немската Дойче банк (Deutsche Bank) от предшественика си Ролф Бройер, трябва да се пребори с растящите разходи и с 18-процентната обезценка на акциите на кредитната институция през изминалите 12 месеца. През първото тримесечие на тази година банката регистрира спад на оперативните си приходи и спаси престижа си пред акционерите, като обяви печалба, реализирана от продажбата на активи на стойност 1 млрд. евро. Но инвеститорите настояват за по-висока рентабилност и за по-голяма пазарна капитализация. Като първи ръководител - чужденец в 132-годишната история на Дойче Акерман ще бъде приет по-различно от немеца Бройер, който пое властта над най-голямата по размер на активите европейска финансовокредитна институция през 1997 година. По онова време експерти от бранша прогнозираха, че банката ще помогне на родния си град Франкфурт да се превърне в доминиращ финансов център на обединена Европа. Но това не се случи.През 1993 г. Дойче бе най-голямата по пазарна капитализация банка (с изключение на някои банки в Япония), докато днес не е дори в челната двайсетица. Тя е на девето място в Европа по този показател след петте водещи банки на Великобритания, холандската групировка Ай Ен Джи (ING Group), френската БНП Париба (BNP Paribas) и немския застраховател Алианц (Allianz) - собственик на Дрезднер банк (Dresdner Вank). Освен това пазарната капитализация на Дойче банк е под една пета от стойността на щатския финансов конгломерат Ситигруп (Citigroup), чиято оценка е 237 млрд. щ. долара. По време на петгодишния мандат на Бройер като главен изпълнителен директор доходността на акциите на Дойче - мярка за рентабилността на институцията - падна под нивото на конкурентите й Ейч Ес Би Си Холдингс (HSBC Holdings) и Eй Би Ен АМРО (ABN AMRO).Разбира се, Дойче банк си остава най-голямата банка на Германия - консултант и акционер на най-големите местни компании. Тя вече е и световна инвестиционна институция с претенции да се нареди сред най-добрите. Банката изкарва повече пари и е дала работа на повече хора в Лондон и в Ню Йорк, отколкото в родния си Франкфурт. За тази метаморфоза немалка заслуга има и АкерманТой все още снове между квартирите си в три града (Лондон, Ню Йорк и Франкфурт) плюс Цюрих, където дъщеря му ходи на училище. Като шеф на инвестиционното поделение на Дойче Акерман провали преди две години плановете на Бройер за обединение с франкфуртския й конкурент Дрезднер банк. Бройер оцени разтрогването на годежа между двете финансови институции като най-голямото разочарование в кариерата си като ръководител на Дойче. Акерман, който никога не е бил голям привърженик на сделката, обаче не загуби здравия си сън след провала й. Амбициран да нареди Дойче сред петте водещи инвестиционни банки в света, той работи сърцато за покупката на щатската институция Бенкърс Тръст (Bankers Trust), която стана собственост на немците през 1999 година. Сполучливото поглъщане бе само началото, докато истинската атака на върха тепърва предстои. И швейцарецът вече заяви решението си да превърне 132-годишната Дойче в модерна и печеливша структура. През април в интервю за списание Мениджър (Manager Magazine) Акерман сподели, че иска да качи пазарната капитализация на банката над 100 млрд. евро. Същевременно той ще въведе и нов стил на управлениеНавремето Бройер не се безпокоеше за пазарната оценка на Дойче и твърдеше, че банката едва ли може да се превърне в мишена дори за колоса Ситигруп. Акерман обаче предвижда нова вълна от консолидации във финансовия сектор и иска да е добре въоръжен за нея. Дипломираният адвокат Бройер ухажваше общественото мнение и винаги бе готов да играе пред публика. С матов тен и ослепителна усмивка, той често заставаше пред камерите, което доведе до маса конфузни ситуации - от фиаското на сделката с Дрезднер до личните му забележки относно стабилността на клиента Лео Кирх. И Акерман обича да показва хубавата си усмивка, но е по-въздържан и трудно би попаднал в жълтите хроники. През последните месеци обаче и Бройер, и Акерман уеднаквиха мненията си относно необходимостта да се качат цените на акциите на Дойче банк. Например английската банкова групировка Лойдс ТСБ (Lloyds TSB), с която миналата година немската кредитна институция проведе предварителни разговори за потенциално обединение, има два и половина пъти по-ниско балансово число и с 40% по-висока капитализация от Дойче. И макар размерът да е ценен актив, Акерман планира да прекрои банковия капитал, да продаде губещите и нископечеливши поделения и да инвестира в по-доходни инвестиционни услуги и управление на имуществото на богати индивиди. Новата фитнеспрограма на Дойче вече е в ходЧислеността на управителния борд бе намалена, а от януари тази година оперативната дейност на банката се ръководи от изпълнителен комитет, чийто председател от 23 май е Акерман. Не всички харесаха тази централизация на власт. Тя предизвика оставката на Томас Фишер - шефа на звеното за управление на риска, който навремето се гласеше за мястото на Бройер. Акерман се прояви като безмилостен борец срещу високите разходи - до този момент главно за сметка на американските инвестиционни банкери от Бенкърс Тръст. Той съкрати 9200 души и в бъдеще със сигурност ще паднат още много глави. Нископечелившата дейност по пасивно управление на активи, в която Дойче няма особен потенциал, е подготвена за продажба. По всяка вероятност Акерман ще изтегли поделението за банкови услуги на дребно Дойче банк 24 от Франция, където то има незабележимо присъствие, и ще запази звената му в Испания и Италия, които вървят добре. Малките фирми, които по правило ползват повече кредити, ще бъдат отделени от корпоративните клиенти на банката и ще бъдат прехвърлени в Дойче банк 24. Акерман се готви да продаде и акционерните дялове на Дойче в местните индустриални компании, които се оценяват на 14 млрд. евро. Разбира се, това няма да стане светкавично. Ликвидирането на малките пакети от акции във фирми, които се котират добре на борсата, ще отнеме година, докато големите вложения, като например една осма от капитала на Даймлер Крайслер, може да останат собственост на Дойче по-дълго време. Ако получените от продажбата пари се употребят разумно, Акерман може и да успее да качи цените на книжата на банката. В близкото минало обаче Дойче премина през толкова много реорганизации и нови стратегии, че анализаторите от бранша направо изпуснаха нишката. Днес може би ще е за предпочитане да се гони висока пазарна капитализация, без да се рушат другите връзки. И най-силният актив на Акерман ще е да бърза без, да прибързва и без да гони евтина популярност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във