Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИНВЕСТИТОРИТЕ ГЛЕДАТ КЪМ ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Не виждам по-перспективно място за придобиване на ценни книжа през следващите десет години от източноевропейските банки, твърди Рудолф-Риад Йонъс от инвестиционния фонд Юлиус Беър интернешънъл екуити (Julius Baer Internаtional Eguity). Мениджърът смята, че инвеститорите трябва да напазаруват от техните акции, преди тези страни да са приели общата евровалута, което се очаква да стане през следващите пет години. Йонъс се занимава с чуждестранни инвестиции от дванайсет години, през последните осем от тях е съуправител на фонда Юлиус Беър интернешънъл заедно с Ричард Пел. Двамата са отличени като мениджъри на международни ценни книжа за 2002 г. от Морнингстар (Morningstar) - фирма, оценяваща постиженията на инвестиционните фондове. През последните три години инвестициите зад граница са били точно толкова проблемни, колкото и подобни операции в САЩ. След като постига 76% доходност през 1999 г., фондът, управляван от Йонъс, снижава темпото до 11% средногодишно през следващите три години. Все пак резултатът е далеч по-добър от средния за инвестиционните фондове, които следи Морнингстар. Юлиус Беър интернешънъл екуити притежава книжа от 180 емисии на 50 държави, като предпочита акции на банки от Унгария, Полша и Чешката република. Вложенията във финансовокредитни институции от Източна Европа представляват 12% от общия обем на портфейла му, който е на стойност 1.63 млрд. щ. долара. Йонъс инвестира в източноевропейския банков сектор от 1999 г., когато акциите на тези банки са били 1.5 пъти по-скъпи от счетоводната си стойност. За сравнение, котировките, при които се реализират книжата на западноевропейските финансовокредитни институции, са между 2.5 и 3.5 пъти по-високи от счетоводната им оценка. Макар че акциите на банките от Източна Европа доста са поскъпнали, те все още представляват интерес, особено като се има предвид, че финансовите институции само ще спечелят от присъединяването на страните към еврото, което е по-стабилно и с ниски лихви.Гордостта на Йонъс е регистрираната в Будапеща Оржагос Такарек ес Керешкеделми (Orszagos Takarek Es Kereskedelmi Bank), втората по големина банка на Унгария. Нейните активи са 8.3 млрд. щ. долара, а книжата й се продават на цени, 3.7 пъти по-високи от счетоводната им стойност и девет пъти по-скъпо от очаквания приход на една акция на институцията за 2003 година. Йонъс е собственик на банкови акции в размер на 2.7% от общата стойност на портфейла на фонда му, а дългосрочният ръст на доходността им се оценява на 15% годишно. Друг любимец на инвестиционния фонд Юлиус Беър е чешката Комерчни банка (Komercni Banka). Тя има активи от 14.7 млрд. щ. долара, а с помощта на мажоритарния си собственик - френската Сосиете женерал (Societe Generale), от две години работи на печалба. Част от добрите резултати се дължат на намаления брой служители, които вече са 8800 (срещу 13 900 през 1998 година). Глобалните депозитарни разписки на Комерчни се търгуват на Нюйоркската фондова борса на цена, девет пъти по-висока от очакваната доходност на една акция през тази година.Йонъс чувства, че банковият сектор в Източна Европа е узрял за консолидации. И други западноевропейски банки, подобно на Сосиете женерал, заемат позиции в района. Италианската Уникредито Италиано (Unicredito Italiano) например притежава 50% от полската Пекао (Bank Pekao), както и 95% от БУЛБАНК. Друг фаворит на Йонъс - австрийската Ерсте банк дер Остерайхишен шпаркасен (Erste Bank der Oesterreichischen Sparkassen), навлиза в Чешката република и кандидатства за българската Банка ДСК. Разбира се, на щатските инвеститори ще им трябва време, за да харесат книжата на източноевропейските банки. Някои от тях се търгуват на фондовата борса в Ню Йорк под формата на глобални депозитарни разписки. Освен традиционния валутен риск, който носи чуждестранната инвестиция, има и други - например тези банки не са задължени да се съобразяват със счетоводните правила в САЩ, а дивидентите им се облагат с данък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във