Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИНВЕСТИЦИОННИТЕ БАНКИ ИМАТ БЪДЕЩЕ В БЪЛГАРИЯ

Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор, пред. в.БАНКЕРЪПредседателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов провокира само преди седмица присъстващите на банковата среща в Пловдив, лансирайки идеята си за създаване на инвестиционни банки у нас. Смисълът на тези институции, според него, е те да бъдат по-скоро посредници, които извършват пълния обем услуги, предлагани от една инвестиционна банка - от управление на инвестиционни сметки, попечителски услуги и поемане на емисии (б.а. предварително записване на цялата емисия от посредника като гаранция за това, че от нея няма да останат непродадени книжа), до подготовка на корпоративни сливания и поглъщания. Апостолов уточни, че такива права могат да бъдат делегирани само на институции, които имат капитал от 7 до 10 млн. лева.Предложението на шефа на Комисията за финансов надзор предизвика емоционалната реакция на управителя на БНБ Иван Искров. Той побърза да заяви, че разделянето на банките на търговски и инвестиционни е в традициите на англосаксонския модел, докато България се адаптира към европейското законодателство. И без да визира конкретни лица, допълни: Напоследък хора, които бяха изхвърлени от банковия сектор и никой не сяда на една маса с тях, се насочват към небанковия, защото той е по-слабо регулиран. Тази реплика отприщи последвалите догадки в неформална среда - от това, защо е казана публично, до това, за кои точно лица се отнася!Г-н Апостолов, идеята за създаване на инвестиционни банки у нас, която лансирахте на банковата среща в Пловдив, като че ли не бе разбрана добре. Бихте ли пояснили с какво услугите на тези институции биха се различили от тези на универсалните търговски банки?- Нека да говорим за инвестиционни посредници, а не за инвестиционни банки, за да избегнем колизията със Закона за банките, който не разрешава на друг тип институции да се наричат банка. Идеята е следната: да се поставят високи капиталови изисквания към посредниците, които ще се занимават с този род операции, и да бъдат описани конкретно дейностите, които те ще извършват. Ако една търговска банка желае да прави подобни сделки в рамките на своята структура, тя априори ще я извършва, в случай че е регистрирана като инвестиционен посредник в Комисията за финансов надзор. Ако банката реши, че законодателството и регулациите не й дават възможност да извършват пълния обем на инвестиционното банкиране, тогава тя може да направи дъщерно дружество, което да извършва тази дейност. Може би именно тази възможност не бе разбрана от банкерите по време на срещата в Пловдив.Защо смятате, че регулациите на БНБ ограничават инвестиционното банкиране?- Инвестиционните банкери - в общия случай, стават съдружници или съакционери на този, на когото ще партнират. След време те излизат от проекта, като продават участието си, в повечето случаи - с печалба. В момента обаче Законът за банките казва, че една търговска банка не може да участва в капитала на нефинансово предприятие с повече от 10 процента. Или ако участва, има определен 24-месечен период (2 години), след който трябва да се освободи от дела си. Естествено банките заобикалят закона, като дават кредити на свои дъщерни дружества или на свързани лица и чрез тях участват в такива предприятия. Както се казва, важното е законът да се спазва.Кои закони трябва да бъдат промени, за да се осъществи лансираната от вас идея?- Това, което предлагам, е промяна в Закона за публично предлагане на ценни книжа и евентуално в приетите към него наредби.Как ще отговорите на твърденията, че инвестиционното банкиране у нас не е развито, тъй като не се е появила необходимост от такава услуга?- Не искам да обяснявам какво ще се случи, когато тази нужда се появи и започнем да тичаме след събитията. Затова поставям въпроса отдалеч. Този процес е дълъг, няма да стане от днес за утре. Но започна да се появява среден клас от предприемачи, които търсят финансиране. Например развили са някакво производство и им трябват още 100 хил. лв., за да го модернизират.Нишата, която се отваря между кредитирането на големите корпоративни клиенти и микрокредитирането, може да бъде запълнена благодарение на инвестиционното банкиране. На този етап, фиксираният разход на банката за обслужване на кредит от 100 хил. лв. в повечето случаи е толкова голям, колкото и на 1 млн. лева. А приходите й по кредит от 100 хил. лв. са десет пъти по-малки и често не покриват фиксирания й разход. Затова тази средна ниша в европейските страни се заема от инвестиционните банкери. Дали те ще са част от търговската банка или ще са нейно дъщерно дружество, ще реши самата институция. Ние само ще й дадем още една възможност.Какво пречи на сегашните инвестиционни посредници да извършват по-голямата част от тези услуги, включително и поемане на емисии?- Поемането на емисии е мъртъв текст в закона. Не съм видял някой да го прави.Първа ФБК пое преди време облигациите на Прософт.- Да, за 300 хил. лева. Един случай. Но въпросът не е да се неглижира дейността на посредниците, а да се допише Законът за публично предлагане на ценни книжа. Моето желание е изискванията и нивото на услугите им да се издигнат на по-високо професионално ниво. Тези услуги ще бъдат обвързани не само с права, но и с много ангажименти - за капиталова адекватност, за експозиции, за отношение към клиентите. При инвестиционните банки ще отиват само институционални инвеститори, които са в състояние да преценят риска, а не притежателите на инвестиционни бонове. В момента търговските банки нямат проблем да правят същото, ако спазват закона. Но дори и ОББ, за да продаде пула Мечта (в него влизат БТК, БМФ и продадените вече пакети от ДЗИ, Нефт и газ и Булгартабак - б.а.) и да изпълни ангажимента си към Агенцията за приватизация (да поеме всички непродадени акции), трябва да иска разрешение от БНБ. Теоретично банката може да изпадне в ситуация, която да й наложи изкупуването на над 10% от БТК или от БМФ и да чака разрешение за сделката на БНБ. А истинският пазар на акции предполага динамика.Другият характерен елемент на инвестиционното банкиране е силният консултантски елемент - по корпоративни финанси, сливания, поглъщания, анализи. Тези услуги в момента се предлагат от големите одиторски компании, които изземват тази ниша.Водили ли сте разговори с небанкови институции, които проявяват интерес към инвестиционното банкиране?- Да, водил съм. И мненията им са противоречиви. Но ако искаме да направим структура, която да е свързващо звено между банковата дейност и небанковото финансово посредничество, към нея трябва да бъдат предявени високи изисквания. В случай че опозицията се окаже по-силна, то няма смисъл да правим нещо, което няма да работи. Но, според мен в инвестиционните банки има бизнес. Аз съм убеден, че в България има посредници, работещи с над 10-15 млн. лв., привлечени на доверително управление. Точно те могат да положат началото на инвестиционните банки.По време на срещата в Пловдив заявихте, че финансовите групи ще диктуват икономическия живот у нас. Доколко това ще бъде изпитание за двата надзора и за взаимодействие между БНБ и управляваната от вас КФН?- Ние имаме много добро взаимодействие с БНБ. С нея извършихме последователно няколко проверки и резултатите са обнадеждаващи. Как оценявате опита на фондовата борса да убеди някои частни компании да търгуват акциите си на нея?- Борсата прави всички необходими усилия за това. Но ако й липсва инструментариум - законови текстове и нормативни актове, всичко ще бъде загуба на време. Едно дружество, което се качва на борсата, трябва да има зад себе си инвестиционен посредник, който може да му предложи и маркетмейкърски услуги (тоест да купува и да продава акциите му, както и да гарантира неговата ликвидност) или да направи първичното публично предлагане на акциите му. Да разбирам ли, че Комисията за финансов надзор отсега мисли с какви инструменти ще подхрани борсовата търговия, след като приключат приватизационните търгове с дялове на раздържавяващите се дружества?- Българският капиталов пазар успя да се стабилизира след 2001 г. - за съжаление, благодарение на държавната намеса, на приватизацията. Именно заради това сега България отново се забелязва от инвеститорите. Изтичат сроковете за първото увеличение на капитала на инвестиционните посредници с пълен лиценз. До юни 2004 г. те трябва да имат капитал от 500 хил. лв., а до края на 2005-а - 1.5 млн. лева. Колко от тях ще изпълнят това изискване?- Досега се твърдеше, че един посредник, който извършва само брокерски услуги (тоест приема само поръчки продава - купува на пазара на акции и облигации), трябва да има минимален капитал от 90 хил. лева. А тези посредници, които имат капитал от 250 хил. лв., могат да играят и за своя сметка, както и да поемат пласиране на емисии. Европейската директива, която през тази година ще претърпи основна промяна, изисква инвестиционните посредници с пълен лиценз да имат капитал от 750 хил. евро (тя е стара директива и затова в нея още стои сумата в екю). Това е сумата, която трябва да се достигне до края на 2005-а.Тези посредници, които са с капитал от 90 хил. лв., по презумпция не могат да извършват операции за собствена сметка, но реално ги извършват. Техният най-голям клиент обикновено е фирма, която е собственост на инвестиционния посредник. Това е невидимо за простото око, но много елементарно заобикаляне на закона. Ако направите проверка, ще видите, че най-големите покупки на инвестиционни бонове например са минали през фирми, собственост на инвестиционни посредници. Та от тази гледна точка и за да се постигне някаква относителна справедливост, сложихме висок праг (1.5 млн. лв.) за тези, които искат да поемат пласирането на емисии от акции и облигации през фондовата борса. И им дадохме шанс да решат дали да извършват такива услуги, или не. Колко посредници очаквате да поискат този голям лиценз?- Трудно ми е да отговоря на такъв въпрос, но вътрешната ми преценка е, че едва ли ще са повече от пет-седем. Ако ме опровергаят, ще бъда радостен.Споменахте, че има неясноти за това как ще се управлява фондът за гарантиране на инвеститорите в акции...- Фондът ще бъде създаден със закон и ще започне да набира вноски, така че да бъде въведен до 30 декември 2009 година. Въпросът е средствата да бъдат инвестирани разумно и ако, не дай Боже, някой от посреднците фалира, да се вземат пари от фонда и да се компенсират инвестиралите в него суми до 20 хил. евро. Не е ясно към каква структура ще бъде този фонд. В Турция са решили да е към Централния депозитар. В САЩ е към една асоциация за защита на инвеститорите. В Европа пък са приели той да е на база на професионалните асоциации. Затова поставям въпроса за България. Не е работа на Комисията за финансов надзор да държи този фонд. В краен случай - ако не се намери организация, която да го управлява, ще измислим нещо. В момента нямам готов отговор. Докъде стигнаха прословутите проверки на дейността на Комисията за финансов надзор спрямо три набедени за фалирали застрахователни дружества?- Нека да не споменаваме имена, защото се оказа, че застрахователните компании са доста чувствителни. По-важното е, че пълните проверки, за които питате, са приключени и са в процес на връчване на актове.Тоест има констатирани нарушения. Колко сериозни са те?- Не са чак толкова сериозни, че да отнемаме лиценза им веднага. Става дума за нарушения на оперативната дейност. Който не работи, той не греши. Не става дума за това, че някой е взел парите и е избягал.Вярно ли е, че има застрахователни компании, които системно не изплащат обезщетения? И какво може да направи управляваната от вас Комисия за финансов надзор в този случай?- Това е фундаментален въпрос. За добро или за лошо застрахователният бизнес е уреден както в Закона за застраховането, така и в Търговския закон. Там се казва, че когато някоя от страните не е съгласна с изпълнението на договор, отива на съд. Комисията за финансов надзор не може да бъде съдник на такива отношения. Тя има сериозни правомощия по отношение на оперативния контрол, на капиталовите изисквания и т.н., но общите норми на правото са длъжни да спазват всички, които тя наблюдава. Ролята на Комисията за финансов надзор е да се произнесе чак след като има влязло в сила съдебно решение. Ако дотогава въпросното дружество не плати полагащите се обезщетения, ние ще го принудим да се издължи. Или ще му вземем лиценза! В световната практика са познати две професионални институции, които решават подобни проблеми, преди да се стигне до търговския съд - т. нар. помирителна комисия (или омбудсман) и общата методология за ликвидиране на щетите. От своя страна, КФН има ангажимент да следи здрави ли са застрахователните дружества, изпълняват ли читаво продуктите си, заделят ли необходимите резерви, изпълняват ли застрахователно-техническите си планове. Не е ли примитивно застрахованият да търси най-важните клаузи в застраховката си, разписани с дребен шрифт и под черта накрая в полиците си?- Нека не влизам в ролята на адвокат на застрахователните компании, но ако застрахованите не се запознаят с общите условия, това си е техен проблем. Те си ги четат. И техен проблем е, че разбират каква е щетата им чак след като събитието се сбъдне. Както и че е трябвало да уведомят застрахователя си примерно до третия ден. В този контекст Комисията за финансов надзор, която регулира и дейността на застрахователите, трябва да защитава гражданите и непрофесионалните инвеститори в този вид услуги и ние го правим. Но има някаква граница.Каква е ролята на саморегулирането в застрахователната общност? Вие казахте, че приветствате промяната в методиката за определяне на премиите по Гражданска отговорност, което си е идея на застрахователните компании.- Най-добрият пример за саморегулиране в България е Асоциацията на търговските банки. В никоя друга област няма саморегулиране. Донякъде сдружението на общините успява да въведе същия принцип с голямата подкрепа на Американската агенция за международно развитие (USAID). В другите области няма подобни постижения. Колегите от Асоциацията на българските застрахователи има още много да работят, за да станат истинска асоциация. Не може обаче председателят им да каже едно и след това да се появят още 36 различни подпозиции.България е поела пред Европейския съюз ангажимент за нивата на обезщетенията по Гражданска отговорност, а не за това премията върху тях да бъде 500 евро. Но двете неща са свързани: след като европейските директиви предвиждат нивото на отговорност (изплащаните обезщетения) да се вдигне няколко пъти, трябва да се повиши и премията. През следващата година Комисията за финансов надзор вече няма да определя минимални нива на застраховката Гражданска отговорност. (Очевидно, че при ниво на отговорност от 100 хил. лв. тази застраховка не може да струва 20 лева.) Тогава ние ще се намесваме в процеса, като проверяваме застрахователно-техническите планове на дружествата, предлагащи такива услуги. Доста път още има да извървим. Затова апелирам към единомислие в Асоциацията на застрахователите и към професионално решение на проблемите.Забележка: Редакцията на в. БАНКЕРЪ е готова да публикува всички мнения по повдигнатите в интервюто проблеми, които са в рамките на 50 реда (2500 компютърни знака).

Facebook logo
Бъдете с нас и във