Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИНВЕСТИЦИИТЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ЩЕ ДОСТИГНАТ 8.4 МЛРД. ЕВРО

През 2004 и 2005 г. страните от Югоизточна Европа ще отбележат голям ръст на чуждестранните инвестиции, за разлика от десетте държави, които през май 2004 г. се присъединиха към Европейския съюз. Това заяви Мартин Грюл - шеф на отдела за Централна и Източна Европа на Банк Аустрия по време на четвъртата годишна конференция, посветена на инвестициите в региона, която се проведе на 26 и 27 октомври в хотел Кроация в хърватския град Цафтат, близо до Дубровник. На нея близо 600 представители на търговски и инвестиционни банки и големи фирми от Австрия, Германия, Румъния, Хърватска, Сърбия, Черна Гора, Албания и Босна и Херцеговина обмениха впечатленията си за инвестиционния климат в Югоизточна Европа. Според анализаторите на Банк Аустрия, докато през 2002 г. инвестициите в Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения и Балтийските републики са били 21 млрд. евро, през следващата 2003-а те са намалели до 9.3 млрд. евро. А за същия период в държавите от Югоизточна Европа те са се повишили от 4.4 млрд. евро (през 2002 г.) на 6.5 млрд. евро (в през 2003 година). Най-много чуждестранни инвестиции, според експертите на Банк Аустрия, през 2003 г. са направени в трите страни кандидатки за членство в ЕС - Хърватска (1.8 млрд. евро), Румъния (1.6 млрд. евро) и България (1.3 млрд. евро).За 2004 г. експертите на Банк Аустрия прогнозират инвестициите в Югоизточна Европа да достигнат 7.5 млрд. евро, а през 2005 г. - 8.4 млрд. евро, заяви Мартин Грюл на конференцията в Цафтат.Направи впечатление, че на форума в хърватския град всички държави от региона бяха представени поне на ниво заместник-министри, докато българското правителство не бе изпратило дори и експерти от икономическото министерство или от Министерството на финансите. Всъщност за страната ни се чу на официалния коктейл на Банк Аустрия, където изпълнителният директор на Ейч Ви Би Банк Биохим Петер Харолд представи 400-хилядния й клиент в България - лекаря от Самоков Мая Филипова.По време на форума в Цафтат обаче нямаше кой да рекламира възможностите за инвестиции у нас пред институции като Дойче Банк, Дрезднербанк, Райфайзенбанк, Банк Аустрия и Джей Пи Морган или втората по големина кредитна институция в Италия Банка Интеса. Добре е, че повечето от тези институции имат свои дъщерни фирми в страната ни и добре познават инвестиционния климат. Само че техните дъщерни дружества в Хърватска са много по-големи, което не попречи на правителството й да участва на форума в Цафтат на най-високо равнище. На 26 октомври той бе открит лично от президента на страната Стипе Месич, който с огромно самочувствие заяви, че Европейският съюз би трябвало да приеме държавата му в своите редици преди България и Румъния. Месич въобще не се притесни от факта, че Хърватска стана кандидат за член на ЕС едва в началото на 2004 г. и надали ще може да изпревари България и Румъния, най-малкото заради стандартните процедури по преговорите за членство, които продължават няколко години. Президентът на Хърватска самоуверено заяви, че разговорите за приемане в съюза трябва да се водят на принципа на регатата, а не на принципа на конвоя. Независимо че Хърватска е най-силната икономика в Югоизточна Европа, тя също има своите проблеми, от чието преодоляване зависи присъединяването й към ЕС. На конференцията стана ясно, че хърватите въобще не са съгласни да се дава разрешение на чужденците да купуват земя в родината им. Освен това хората около Адриатическото крайбрежие, където са най-богатите градове, като Сплит, Задар и Дубровник, се опасяват, че след влизането на страната им в Евросъюза ще отпаднат ограниченията за риболов. Така че хърватите тепърва трябва да изминат дългия път на преговорите с ЕС, по който България и Румъния вървят вече четвърта година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във