Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИНГ ГРУП КУПИ СОЛИДАРНОСТ ЗАРАДИ ЛИЦЕНЗА

ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ИМАШ АГРЕСИВНА СТРАТЕГИЯ СРЕЩУ КОНКУРЕНТИТЕ СИ


Питър Ролс - регионален директор на ИНГ Банк за България, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Роус, защо досегашните акционери на пенсионен фонд Солидарност ви го продадоха?
- Мисля, че много от предишните акционери на пенсионната компания не са имали намерение да се ангажират с този бизнес в дългосрочен план. Ние им предоставихме възможност много бързо да получат значителна възвръщаемост на инвестицията си. И те я използваха.

Какви са причините да купите именно Солидарност, а не някой от останалите пенсионни фондове?
- Има редица причини. Ние бяхме по-заинтересовани да вземем лиценз, отколкото да придобием определена компания. При положение че имаше опасност процесът по получаването на собствен лиценз да е по-продължителен, отколкото процесът на придобиване на пенсионна компания, бе логично да потърсим подходящо дружество, което да закупим. Времето, разбира се, винаги е критерий в подобни операции, а размерът на активите на Солидарност не беше от голямо значение. Важното беше, че това дружество предостави на ИНГ Банк подходяща основа за развитие на пенсионноосигурителна дейност. При проучването на Солидарност открихме, че фирмата е добре управлявана, с лесно разбираема структура и че работещите в нея хора бяха готови да ни съдействат. Всичко това означаваше, че интересът ни към нея е правилен и според мен ние направихме отличен избор.

Какво представлява дъщерната на ИНГ Банк фирма - ИНГ Континентал Юръп Холдинг, която придоби 70% от акциите на Солидарност?
- ИНГ Груп, част от която е и ИНГ Банк, използва тази фирма, за да държи акциите в някои задгранични инвестиции. ИНГ Континентал Юръп Холдинг не е създадена специално за покупката на Солидарност.

Какъв е размерът на инвестиция, която ИНГ Груп направи в пенсионния фонд и каква възвръщаемост очаква от нея?
- Не мога точно да ви кажа какъв е общият размер на инвестицията заедно с увеличението на капитала - това е търговска сделка и не можем да коментираме цените. Като цяло инвестицията за тази година в Солидарност ще е около 4 млн. евро. Ще мине доста време, преди фондът да стане печеливш. Тъй като пенсионният бизнес е все пак дългосрочен бизнес. Очакваме, че Солидарност и ние, като акционери, ще покриваме загуби в продължение поне на три-четири години, след което вече очакваме да има възвръщаемост върху нашата инвестиция.

Обединен холдинг Доверие запазва 30% от акциите в Солидарност. Ще осъществявате ли някакви съвместни проекти със структурите на холдинга?
- Нашето споразумение е, че до 18 месеца ние ще изкупим всички акции на Солидарност. Голяма част от клиентите на пенсионния фонд и в момента са свързани по един или друг начин с Доверие-обединен холдинг, така че ние ще продължим да работим и в бъдеще с тях.

Какви са прогнозите ви за развитието на българската икономика до края на тази година?
- Наистина не зная. През юни предстоят избори и много неща зависят от техния изход. Колкото до нас, ние сме по-загрижени за бизнеса на нашите клиенти, отколкото за политическата им ориентация. За нас е важно да разберем: как една промяна на икономическата политика ще се отрази на бизнеса на нашите клиенти.

На какви проблеми се натъквате при работата си у нас?
- Не мога да кажа, че са много. Странен проблем, с който се сблъскваме в момента, е слабата инфлация и ниските лихвени равнища, които правят банките много конкурентни. В момента трябва да се борим с всички сили дори за малък дял от бизнеса. А през 1996-1997 г. не се налагаше въобще да полагаме такива усилия. Всъщност тогава клиентите направо ни връхлетяха, докато сега трябва да се борим за тях. Пазарът е изключително конкурентен. Но това е добре за клиентите.
В момента клонът на ИНГ Банк има кредитен портфейл от 150-160 млн. евро, но голяма част от него - около 60-65%, е в местна валута. Левовият междубанков пазар обаче е много стеснен. Това затруднява банките да договарят цената, по която те си заемат средства една от друга, защото няма общодостъпна тарифа, която всеки клиент да може да разбере и провери. Така крайният потребител на заема не може да разбере каква е истинската цена, която плаща на банката.

Клонът на ИНГ Банк винаги е поставял акцента върху обслужването на корпоративни клиенти. Ще пренасочите ли усилията му към обслужването на малки и средни предприятия и към кредитиране на граждани?
- Моето убеждение е, че банка, която обслужва малка част от пазара в България, няма бъдеще. Преди поставяхме голямо ударение на корпоративния сектор, който е с малки размери, докато сега се опитваме да разширим дейността си сред малките и средните предприятия и сред гражданите. Започнахме много активно да работим в тази насока от септември миналата година и до момента сме успели да привлечем около 3200 нови клиенти. Това е много важно за нас, защото създадохме една база, която ни позволява да предлагаме повече услуги. Смятам, че ще успеем бързо да развием продуктите, които предлагаме за гражданите - тъй като нашите първи клиенти в тази област ще са служителите на фирмите, които обслужваме. След това ще се опитаме да разширим позициите си на този пазар, тъй като целта ни е да имаме десетки хиляди клиенти.

Как реагирате на засилилата се напоследък конкуренция от страна на другите банки?
- Клиентите са факторът, който определя нашата политика. В момента въвеждаме нов продукт за ипотекарно кредитиране. Първоначалната ни цел е да привлечем по-тесен кръг от клиенти. В случай че постигнем успех, ще пригодим продукта за широко потребление. След ипотекарните заеми ще предложим потребителски кредити и ако тези продукти се развият добре, ще пуснем комплексни пакети от услуги за нашите клиенти.
Целта ни е клиентите да виждат в ИНГ Банк един финансов супермаркет, от който могат по всяко време да получат всичко, което пожелаят - дебитна карта, кредитна карта, овърдрафт, ипотекарен кредит, потребителски заем, пенсионна осигуровка. И всичко това клиентите ни ще имат възможност да придобият само с едно телефонно обаждане. Когато имаш конкуренция, трябва не само да се защитаваш, но също така в задния си джоб да имаш подготвена агресивна стратегия.


Разговора води Мария Чанковa

Facebook logo
Бъдете с нас и във