Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИНГ БАНК ТЕПЪРВА ЩЕ ПОКАЖЕ НА КАКВО Е СПОСОБНА

ИНТЕГРАЦИЯТА МЕЖДУ БАНКИРАНЕ И ЗАСТРАХОВАНЕ Е БЪДЕЩЕТО ЗА АЙ ЕН ДЖИ


Ян Уилъм Овъруотър, директор на софийския клон на ИНГ Банк, пред в.БАНКЕРЪ

Ян Уилъм Овъруотър е новият регионален директор на софийския клон на ИНГ Банк. Той пристигна в началото на месеца, за да поеме поста от Питър Ролс - най-издръжливия чуждестранен банкер у нас, който близо седем години работи в тукашния клон на ИНГ банк. Ролс даде прощален коктейл в хотел Шератон на 9 август, за да се сбогува със своите сътрудници, клиенти, конкуренти и приятели и да представи своя приемник.
Ян Овъруотър е холандец по произход, но работата го разделя с родината му за дълги години. Професионалната си кариера Ян Овъруотър гради три континента - Европа, Азия и Латинска Америка. Този факт подсказва добрата адаптивност на финансиста и разностранния му опит.

Г-н Овъруотър, вие идвате от Прага, където сте били и заместник-директор на клона на ИНГ Банк. Преди това сте работили в Сингапур, Индонезия, Бразилия и в Амстердам. Бихте ли разказали за дейността си извън родната ви Холандия?
- Когато бях в Сингапур, през 1988-1990 г., периодът беше много интересен. Тогава районът беше във фаза на развитие. Дейността ми беше свързана с корпоративното банкиране. След това се преместих в Бразилия. Бях там между 1990 и 1993 г. - също много интересен период на хиперинфлация. Докато бях в Бразилия, работехме с три обменни курса на местната валута. Въпреки трудностите ми беше интересно - изумително е как хората успяват да живеят в такава среда. Там работех в областта на корпоративните финанси, което е малко по-различно от корпоративното банкиране - по-тясно е свързано с капиталовите пазари.
След това се върнах обратно в Азия - в Индонезия. Бях помолен да оглавя корпоративното банкиране в тамошното поделение. Клонът в Индонезия беше открит две години преди да отида в тази държава - между 1994 и 1997 година. Бизнесът се развиваше много бързо, защото и пазарът се разрастваше стремглаво. По-късно станах асистент на генералния директор на клона. Впоследствие се преместих в Чешката република, където бях заместник регионален директор за страната по банковите дейности.

Бихте ли сравнили банковите системи в Чехия и България, ако сте придобили вече някакви впечатления за положението тук?
- Все още нямам никакви впечатления за банковата ви система. Много е рано да я коментирам.

Какво смятате, че носите със себе си - като професионален опит и навици?
- Мисля за това от известно време. Не бих искал да бъда много претенциозен, но мисля, че тук ИНГ Банк до голяма степен се намира във фаза на развитие. В Бразилия, както и в Индонезия бях доста ангажиран в разработването на различни бизнесдейности, особено в банкирането. В Чехия бях ангажиран в дейности по банкирането на дребно и в интеграцията между застраховане и банкиране. Мисля, че това е една от възможните области, в които ИНГ Банк да постави ударение в България.

България е петата държава, в която ви пращат на работа. Семейството ви приема ли това постоянно местене в държави, които са на различни континенти?
- Моето семейство са жена ми и четирите ми деца - три момчета и едно момиче, които са на 14, 12, 8 и 10 години. Само първият ми син е роден в Холандия, в Амстердам, и беше едва на 8 месеца, когато отпътувахме. Така че те фактически никога не са живели в Холандия. Децата ми знаят, че обикновено в една или друга страна престояваме три години, затова често сядат на масата и обсъждат къде искат да отидат след третата година. Те избират вместо мен и излизат с идеи за страни като Австралия, САЩ и изведнъж идва предложение за България. Когато им казах, че ще заминаваме в България, първо възкликнаха къде, а след това започнаха да разглеждат картата на света. Когато им казах, че България е страхотна страна, че има море и могат да плуват, има планини и могат да карат ски, сделката беше сключена. Те всъщност ще са щастливи да дойдат тук. Ще пристигнат на 23 август.

А вашата съпруга? Сигурно напълно ви подкрепя?
- Абсолютно. Преди 14 години избрахме да живеем по този начин - да се местим постоянно и единственото, от което понякога се чувстваме уморени, е смяната на дома, в който живеем. Това е единственото, което предизвиква проблеми. Но и двамата обичаме да приемаме нови предизвикателства и да срещаме нови хора.

Вашият предшественик г-н Ролс даде ли ви някакви специални съвети?
- Разбира се, че го направи, но няма да ги споделя с вас. Той ми разказа за нашите клиенти, за положението в офисите. Даде ми много практични съвети какво да правя и какво не.

А какви са най-интересните ви професионални преживявания?
- Не се сещам за типично професионални неща, а по-скоро за това, което съм наблюдавал по време на пътуванията си. Сингапур е много добро място за посещение, защото е оазис в Азия. Прилича на Швейцария. Животът е много добре организиран. Но ако човек живее там повече от една година, му става много скучно, защото градът се намира на много малък остров и всичко се контролира изкъсо. Казват ти кога да ядеш и къде не, къде можеш да пушиш или къде не, кога можеш да дъвчеш дъвка и кога кога не. Там обществото е доста контролирано и бяхме щастливи, когато си тръгнахме.
Бразилия, както ви казах вече, също беше особено преживяване заради хиперинфлацията - хората получават заплата и на следващия ден се оказва, че тя не им стига за нищо. Затова в момента, в който човек получи възнаграждението си, трябва да направи нещо с него. Поради това всички бразилци са малки банкери. Те знаят много точно кога и какво да купуват.
В Индонезия най-голямото ми преживяване бе падането на режима на Сухарто. Тогава ние вече планирахме пътуването си за Чехия, което беше насрочено за юни 1998 г., но поради големите проблеми трябваше да заминем още през май. Трябваше да организирам преместването на персонала на ИНГ Банк до Сингапур поради заплахата за чужденците и най-вече за китайците в Джакарта, а това беше доста трудно. Всички напуснахме страната в рамките на една седмица - до 16 май 1998 година. Това беше ден или два преди Сухарто да подаде оставка и ситуацията беше изключително бурна.
Престоят ми в Прага беше много приятен. Всъщност не съм имал някакви специални преживявания. Предизвикателството там беше интеграцията между банкирането и застраховането. Аз трябваше да развия този тип финансов бизнес, а нямаше определен шаблон как да се постигне това. Опитвах се да съединя две бизнескултури - банковата и застрахователната, и се стараех да накарам хората да работят заедно.

Мислите ли, че този опит е добра подготовка за работата ви у нас?
- Мисля, че всичко е добра подготовка. По време на работата се придобива опит и професионални умения. По отношение на банковия бизнес аз научих много в различните държави, в които работих. Научих много за междуличностните отношения, за междукултурните проблеми. В Чехия научих особено много за застраховането.

Facebook logo
Бъдете с нас и във