Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ ЩЕ ПОДЯДАТ БАНКОВИТЕ ПЕЧАЛБИ

Глобализацията в банковия сектор ще бъде ускорена след въвеждането на новите изисквания за капиталова адекватност - Базел II, в началото на 2007 година. Не за друго, а тъй като новите правила ще облагодетелстват предимно големите банкови групировки. Такова е мнението на Георгиос Анастасиадис - представител на Центъра за изследване на Югоизточна Европа към Университета в Шефилд, който бе един от участниците в проведения на 26 и 27 октомври в София Инвестиционен форум за Югоизточна Европа.Всъщност Анастасиадис не каза нещо ново, тъй като от началото на годината в българските банкови среди се коментира, че параметрите на Базел II са изработени от комитета за банков надзор на Банката за международни разплащания именно под натиска на големите финансови групировки в САЩ и в Европа. В основата на Базел II е залегнало разбирането, че кредитополучателите на банките не трябва да се поставят под един и същи знаменател, когато се оценява техният риск. До момента изискванията за оценка на риска, прилагани в целия свят, гласяха, че всички кредити и гаранции, предоставени на граждани и фирми, се оценяват като 100% рискови. В същото време обаче навсякъде по света кредитирането е най-доходоносният банков бизнес. И за да поддържат агресивна кредитна политика, банките ще са принудени да увеличават капиталите си, така че да спазят изискванията за капиталова адекватност (тя се изчислява, като собственият капитал се раздели на общия обем на рисковите активи). Увеличението обаче не може да става само за сметка на текущите им печалби, които се включват в собствения капитал. Понякога се налага да се взема подчинен срочен дълг, което означава разходи - и то големи за кредитните институции. С тях се сблъскват най-вече международните финансови групировки, които имат свои клонове и дъщерни структури по цял свят. По правило централите на тези обединения подкрепят кредитната експанзия на дъщерните си дружества и увеличават капитала им със средства, които привличат на международните финансови пазари. За да прекършат тази тенденция, изискваща значителни разходи, още през 1999 г. международните финансови групировки са поискали разработването на Базел II. Основната идея на бъдещия стандарт е рискът по кредитите да не бъде оценяван винаги на 100%, а да се определя на базата на благонадеждността на фирмите, които кандидатстват за заеми, и на обезпеченията, които те предоставят. Изчисляването на този риск може да става въз основа на кредитния рейтинг, който е присъден на фирмите от международно признати рейтингови агенции. Другият вариант е кандидатите за заеми да бъдат оценявани от специални вътрешнобанкови рейтингови модели (т.нар. - скоринг системи). Те ще бъдат одобрявани от надзорната институция на държавата, в която работи съответната банка. По този начин международните финансови групи ще са сигурни, че заемите, които отпускат на добрите си корпоративни клиенти, ще са с по-ниска степен на риск, което ще намали необходимостта от увеличаване на собствения капитал на кредитора.Изграждането на такива вътрешнорейтингови модели обаче е доста скъпо удоволствие. За създаването им банките ще трябва да разполагат с информационни системи, които да изчисляват капиталовата адекватност на банката, отчитайки всички видове рискове - кредитен, валутен, оперативен, пазарен... С приемането на Базел II схемите за изчисляване на тези рискове ще се усложнят и ще могат да се обработват единствено от компютри, разполагащи със съответния софтуер. А неговото създаване и поддръжка ще изисква банките да наемат висококвалифицирани специалисти по компютърно програмиране, математици и финансови анализатори. Другата възможност е кредитните институции да се обърнат към специализирани фирми, които имат такива експерти. Но всичко това означава нови големи разходи. Сумите, необходими за подготовката на компютърните мрежи на големите банкови групи в Западна Европа и САЩ, за изпълнението на изискванията на Базел II се изчисляват на стотици милиони долари или евро. Международните групировки обаче могат да си позволят да похарчат тези пари, тъй като те отдавна имат изградени традиции да работят с компании, които имат кредитен рейтинг и които всяка година го подновяват. С други думи, основата за въвеждането на принципите на Базел II в развитите държави отдавна е налице.В България обаче нещата не стоят по същия начин. За да получат заеми при по-изгодни условия, фирмите ще трябва да си платят за рейтингуването. Няма значение дали то ще е от международна, или българска агенция - и в двата случая ще трябва да се харчат пари. Пък и не трябва да се изключва неприязънта на българските предприемачи и търговци да плащат за акъл. От другата страна на бариерата са банките. Те също ще трябва да похарчат значителни суми - между 1 и 10 млн. евро, за въвеждането на нови скоринг системи и информационни модели за изчисление на капиталовата адекватност по стандартите на Базел II. И тези пари ще увеличат разходите им, докато приходите им постоянно ще намаляват заради падащите лихви по най-доходоносните им операции - кредитите. Всички тези обстоятелства карат повечето международни анализатори да алармират банките в Централна и Източна Европа, че ги очаква доста трудно бъдеще. Впрочем чуждестранните финансови групировки, които притежават дъщерни институции в държавите, присъединили се наскоро към ЕС или са кандидат-членове на Евросъюза, вече започнаха да вземат мерки, за да минимизират очакваните разходи. Някои от тях, като Риджънт Пасифик Груп, които решиха, че не си заслужава да плащат високата цена за присъствие на финансовите пазари в региона, предложиха за продажба дъщерните си финансови институции. Други - като Райфайзен Централ Банк, смятат да поделят със стратегически партньори риска от операциите си в Централна и Източна Европа, както и разходите, свързани с тях. Ето защо Райфайзен Централ Банк обособи акционерното си участие в банките в Източна Европа в отделно дружество - Райфайзен Интернешънъл Банк - Холдинг АГ, и обяви, че увеличава капитала му, като покани чуждестранни инвеститори. Идеята на австрийците е техният дял в холдинга да падне до 51%, но с парите, привлечени по линия на увеличение на капитала, да подкрепят кредитната експанзия на всичките си дъщерни банки в Централна и Източна Европа.Третата линия на поведение на финансовите групи, притежаващи дъщерни банки в региона, е да ги окрупняват. По този начин те ще увеличат дяловете си на местните финансови пазари и се надяват да станат по-конкурентоспособни. Подобна политика е възприела и Банк Аустрия, която обяви на 4 ноември, че ще купи българската ХЕБРОСБАНК от двете дъщерни дружества на Риджънт Пасифик Груп - Ес Дабъл Ю Си и Ес Дабъл Ю Ар Инвестмънт . Австрийците преговарят с групировката и за придобиването на нейната хърватска Нова банка, която да обединят с дъщерната си Сплитска банка.Въпросът е какво ще правят банките с местни капитали у нас, за да посрещнат разходите, свързани с въвеждането на Базел II. Единият вариант е да разчитат на финансовата мощ на акционерите си (в България обаче бизнесмените, опериращи с големи легални капитали, се броят на пръсти). Другият е, да бъдат продадени на западни инвеститори. И този изход за момента се очертава като неизбежен за малкото на брой кредитни институции, зад които стоят български акционери. Тъжното би било, ако след въвеждането на Базел II, се окаже, че българският банков сектор се гради единствено от чуждестранни капитали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във