Банкеръ Daily

Финансов дневник

Имотни сделки подкрепиха банковата печалба

Банковата система приключи 2018-а с огромен ръст на печалбата, с повишена ликвидност и с рязко намаление на проблемните кредити. Това са показатели, които навеждат на мисълта, че кредитната ни система прилежно си е написала домашното за прегледа на качеството на активите, който  ЕЦБ вече провежда у нас. И точно така трябва да бъде, защото въпросният преглед е матурата, която банките трябва да вземат, за да влезе Бългаприя в Банковия съюз на ЕС и в ERM II. Дали обаче отличните резултати на банковата система за 2018-а, които показват данните на БНБ, наистина са безспорни?

Печалбата на сектора за 2018-а е 1678 млн. лв., докато година по-рано тя е била 1174 млн. лева. Това е наистина впечатляващ, забележителен  ръст от 43% (над  500 млн лв.). Той  може да бъде обяснен с отчетеното нарастване  на кредитите, които като цяло са се увеличили от 51.79 млрд. до 56.42 млрд. лв., или с близо 9 процента.  Нещо повече, жилищните заеми са нараснали през годината с 15.5%, а потребителските - с 13.2 процента. Точно заради тези значителни повишения БНБ дори въведе антициклични буфери, предвиждащи стъпаловидно увеличение на капиталовото покритие на тези кредити. И въпреки това - пак според данните, публикувани от БНБ,  значителният  ръст на най-доходоносните банкови активи - кредитите, не води до увеличение на доходите от основния приходоизточник - лихвите. Брутните приходи от лихви през 2018-а не само че не се увеличават, но и намаляват  от 3.042 млрд. на 3.039 млрд. лева. Нарастват нетните приходи от лихви - с 67.57 млн. лв., или с около 2.53% годишно, което се дължи почти изцяло на намалените лихвени разходи по депозитите и по сметките на граждани и фирми.    

За сметка на изброените традиционни банкови източници на печалба  много по-значителен принос  за зашеметяващия годишен ръст на положителния финансов резултат на сектора имат

няколко операции с  епизодичен ефект

Епизодичен, но за сметка това огромен, защото тези няколко сделки носят обща печалба от близо  220 млн. лева. Например сделката по поглъщането на ТБ "Виктория" е донесла на Инвестбанк печалба от  отрицателна репутация  в размер на 22 млн. лева. Сделката, чрез която бе  отдадена  на лизинг част от територията на бившия комбинат "Кремиковци"  на австрийската компания "Соравия",  е допринесла за увеличаването на печалбата на ПИБ с над 70 млн. лева. Още по-значително е влиянието на еднократната сделка  за  финансирането на "УниКредит Лични финанси", което бе поето от 'УниКредит Булбанк". Това донесе на банката еднократен приход от дивидент в размер на 115 млн. лева.

Благодарение на подобни сделки ръстът  на печалбата за 2018-а, а оттам и производните от него показатели за възвръщаемост на активите и на капитала  изглеждат силно "мутирали". Ако трябва реално да оценяваме ръста на печалбата на сектора, би трябвало да извадим от него ефекта от тези сделки. Правотата на тази теза се потвърждава от сравнителните показатели на сектора на годишна база за януари 2019-а.

Другата много важна компонента на отчетения ръст на печалбата за 2018-а са

намалените разходи за провизии

През 2018-а те са се свили с 266 млн. лв. - от 745 млн. на 479 млн. лева. Причина за това  е намаляването на обема на проблемните и необслужвани кредити. Според данните на БНБ лошите заеми, отпуснати от банките, спадат от 8.07 млрд. лв. на 6.48 млрд. лева. Намалява - от 15.6 на 11.6%, делът им в общия размер на кредитите. Фирмите остават  най-големият  "кредитен замърсител". Вярно е, че за една година проблемните заеми, които са сключили  търговски дружества, са намалели с 1.35 млрд. лева. Въпреки това  в края на 2018 г. те остават сериозна сума - 4.65 млрд. лева. Техният дял спрямо общата сума  на отпуснатите кредити за фирми  продължава да е доста висок - той е 11.56 процента.  Нетният им размер, при който случай брутният е намален с размера на заделените провизии, е 5.95 процента. 

Независимо от видимото подобрение на ситуацията  корпоративните кредити си остават най-големият риск за банките. Те са нещо като бомба със закъснител,  която може да се взриви  най-неочаквано, и то заради събития, които банките у нас не могат да контролират - политическа криза, олигархичен конфликт, породен  от подялба на активи, световна или европейска рецесия, увеличаване на лихвените равнища на международните пазари или комбинация от някои от тези или други подобни събития.

При

заемите за населението

ситуацията е много по-добра, и то не само защото те са по-малко като обем в сравнение с фирмените кредити.  Това са може би най-доходоносните активи, най-добре обезпечените и в същото време най-силно провизираните заеми. При жилищните кредити  обаче има някои особености. Брутният размер на проблемните вземания - 919.39 млн. лв., при тях е 8.43% от всички заеми, а нетният им размер - 477.65 млн. лв., съставлява  4.38 процента. Ипотечните кредити за граждани са обезпечени с жилищен имот, който се признава за едно от най-ликвидните покрития. Но близката история - (2009-2012 г.) показа, че и това правило може да не сработи, ако се появи срив на цените на имотите в комбинация с икономическа рецесия и с ръст на лихвените равнища. Впрочем точно заради подобни рискове БНБ реши да охлади ръста на жилищните заеми, като въведе споменатите антициклични буфери. 

При всички тези условности в. "БАНКЕРЪ" традиционно изготви своята

класация за най-добрите банки в България

Както е известно, вестникът я предлага на своите читатели вече в продължение на 23 години. През всички  тези години  банките са оценявани по пет показателя и те са  изчислявани  единствено на базата на публичните данни за финансовото им състояние, които БНБ публикува на всеки три месеца. Това са размер на активите, на собствения капитал, на печалбата след данъци, на възвръщаемост на активите и на възвръщаемост на собствения капитал.

Възвръщаемоста на активите се изчислява като съотношение на публикуваната от БНБ печалба след данъци спрямо балансовото число на банката. Възвръщаемоста на собствения капитал се изчислява като съотношение на печалбата след данъци спрямо собствения капитал от баланса, публикуван от БНБ.

Само банките, които се нареждат на първите пет места и по петте показателя, попадат в групата на най-добрите. И за 2018-а това са 'УниКредит Булбанк", ОББ, ПИБ, Пощенска Банка, "Райфайзенбанк (България) и "Societe General Експресбанк". "Банка ДСК" този път не влезе в лидерската група на класацията ни  по извънредни причини. Операцията по увеличението на капитала й с 600 млн. евро, която бе извършена, за да може кредитната институция да купи  "Societe General Експресбанк", доведе до рязък спад на възвръщаемоста на капитала й, защото той почти се удвои, без да има реципрочно нарастване на печалбата на кредитната институция.  Като цяло резултатите на банките за изминалата 2018-а  заради значителното влияние на  посочените извънредни операции  не могат да се разглеждат като устойчиви. Поради това едва ли е нужно да се прави по-подробен коментар за дейността на всяка една от институциите, попаднали в групата на най-добрите. Истината е, че най-точната оценка за състоянието на банковия ни сектор ще получим от прегледа на качеството на активите, който в момента извършват наетите от ЕЦБ одиторски компании  "Ърнст енд Янг" и "ПрайсУотърхаус Купърс".

Facebook logo
Бъдете с нас и във