Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИМА ЛИ НЕЩО ПО-ЦЕННО ОТ СВОБОДАТА?

Животът в голяма държава като САЩ е много по-различен от този в малките страни, започва разказа си ексбанкерът Иван Миронов. Още по-различен обаче е този в малкото софийско селце Елешница, чийто 292-ри жител е именно той. Трябва да се разхождаш с часове по улиците му (ако могат да се нарекат така), за да срещнеш себеподобен. Присъствието на личност, която е била издирвана от ИНТЕРПОЛ и е поставена под домашен арест, най-малкото внася разнообразие в разговорите между местните жители. Една баба се отпуска да говори за банкера, когото го вардели непрекъснато и не се появявал на улицата. Тя съжалява, че той не е успял поне да направи така, че автобусът за Желява да минава през Елешница. А жена му помнела още като момиче, но след това тя забегнала в София, пък после и по чужбина. Естествено и най-хубавата къща била на банкера, или по-точно тази на съпругата му, която той още преди години пооправил. И наистина между полусрутените едноетажни къщи жилището, иззело функциите на затворническа килия, се отличава съществено. Пък си има и пазач - един малък пудел на име Марта. Стопанинът му Иван Миронов сподели, че домашният любимец е подарък от жена му за своеобразно добре дошъл в България. В къщата има и друг - професионален пазач - Стоянчо. Така банкерът се обръща към полицая, който е избран да приведе мярката домашен арест в действие. Спокойствието и ведрото настроение, обзело Миронов, може би донякъде се дължи и на Стоянчо. Той видимо полага нужните усилия да се хареса на човека, когото пази. Не се притеснява да изпълнява и неговите нареждания. Своя разказ за Щатите Иван Миронов продължава така: Аз изкарах в САЩ пет-шест години и там ми хареса американската сигурност, американската точност, американската лоялност. Явно тези му спомени са доста по-приятни от преживяното напоследък в родината. Така че нямаше как банкерът да не намеси в разговора и политиката. Според него, американците, след като си изберат президента и правителството, ги уважават от душа, докато у нас било обратното. Малко след като си изберем управляващи, и вече недоволстваме от тях - казва Миронов. - Искаме следващите по-бързо да поемат кормилото. Защото примерно приватизацията не върви. Подсъдимият банкер познава много добре раздържавителния процес и в Македония, и в Сърбия, където нещата са подобни на нашенските, но ги следват с малко закъснение. Колкото инвестиции са дошли в България, толкова ще отидат и там, заключава той. Според него само чуждестранните инвеститори могат да направят бизнессредата в нашите съседки по-интелигентна. Но кой би рискувал да вложи парите си в страна, в която убиват министър-председателя - задава си риторичния въпрос Миронов. Но той не обяснява защо сегашните му интереси са съсредоточени в Македония. В Скопие - още през 1992 г., с разрешение на българското правителство и на Българска народна банка Миронов участва в създаването на смесената българо-македонска Балканска банка. Пребиваването му в македонската столица през декември 2002-ра, преди да го екстрадират в България, е свързано именно с покана да стане консултант на същата банка. Само че нещата се развиват в непредвидена посока. Войната в Ирак също не мина без коментар от американския гражданин Миронов: САЩ искат да наложат някакъв друг вид демокрация в целия свят, който се основава на всеобщо избирателно право, без диктатура, без терор. Просто оправдание за една война, която в момента стряска целия свят. Както и да е, този, който е имал възможност да усети влиянието на тоталитаризма в своя живот, може би ще разбере подобни мотиви. Аз имах възможност цели три месеца да изкарам в немного приятни заведения: следствия, арести... и си дадох сметка какво се е случило на толкова много хора, които е трябвало да прекарат част от живота си по тези места, в условията на тоталитарен режим, добави Иван Миронов и припряно зададе риторичния въпрос: Има ли нещо по-ценно от свободата?

Facebook logo
Бъдете с нас и във