Банкеръ Daily

Финансов дневник

Икономически прочит на бюджета

Правителството продължава да отчита едни от най-високите бюджетни излишъци, което е напълно очаквано в предизборна година. Това пише в свой анализ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Припомянме, че превишението на приходите над разходите за първото тримесечие е в размер на над 1,8 млрд. лв., а прогнозата на Министерството на финансите сочи излишък от близо 2,7 млрд. лв. за периода от януари до април.

"Неминуемо данните за изпълнението на бюджета вдъхват доверие относно подобряване на икономическата активност през първото тримесечие на годината, но крият и някои опасности, основно по линия на забавени разходи", смята икономистът. Докато приходите от ДДС през януари бяха учудващо ниски, то през февруари и март са на рекордно високи нива, което навежда на мисълта за оживление както при потреблението, така и при инвестициите. Това, според Стайков се дължи в по-голяма степен на сделки в страната, докато ръста на приходите от ДДС от внос допринася с едва около 20% към общия ръст, пише в анализа. Експресните оценки за БВП през първото тримесечие на 2019 г. ще бъдат публикувани в средата на май, когато ще може да се направи по-точна оценка за икономическата активност и нейните двигатели.

При приходите от акцизи също се наблюдава увеличение след по-слабото им представяне през януари. Това е статистически ефект в резултат от освобождаване на по-големи количества акцизни стоки в края на 2017 г., за които дължимият акциз се внася през януари 2018 г., за да се избегне облагането с по-висок акциз (акцизът на 1000 къса се увеличава от 168 лв. на 177 лв. от началото на 2018 г.).

"Този ефект изчезва през февруари и март 2019 г., когато приходите от акциз върху тютюневите изделия са по над 220 млн. лв. в сравнение с между 45 и 82 млн. лв. през февруари-март 2018 година. Сериозно увеличение се наблюдава и при приходите от акциз върху горивата, които през първите три месеца на 2019-а са с близо 9% по-високи в сравнение със същия период на предходната година", изчисляват от ИПИ.

Другият приходоизточник, освен косвените данъци, който подпомага увеличението на данъчните приходи през първата четвърт на 2019 г. са приходите от социални и здравни осигуровки. От една страна тяхното увеличение се дължи на естественото увеличение на заплатите, продиктуван както от икономическото развитие на страната, така и от недостига на квалифицирана работна ръка в някои сектори и групи професии. От друга страна от началото на годината влязоха в сила и редица административни мерки, като увеличаване на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв., съответно на минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от 510 лв. на 560 лева. Друга промяна е тази на минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лв. на 560 лв., както и тази на максималният осигурителен доход за всички осигурени лица - от 2600 лв. на 3000 лева.

"Въпреки че не са договорени нови нива на минимални осигурителни доходи (МОД) за 2019 г., увеличението на МРЗ с 9,8% води и до ефективно увеличение на МОД с 4,7%", смята Калоян Стайков.

Сериозен принос за бюджетния излишък през първото тримесечие на 2019 г. има Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). От една страна фондът има нов приходоизточник от началото на 2019 г. - цена задължения към обществото, която се плаща от всички потребители на електрическа енергия в страната. В резултат на това приходите на фонда се увеличават от 62,7 млн. лв. през първото тримесечие на 2018 г. до 434,7 млн. лв. през първите три месеца на 2019 година. Заедно с това се увеличават и приходите от продажба на квоти въглеродни емисии от 118 млн. лв. до близо 204 млн. лева. Общото увеличение на приходите на ФСЕС през първата четвърт на 2019 г. е с над 461 млн. лева.

Въпреки това разходите на фонда за първите три месеца на тази година са едва 77,3 млн. лв. в сравнение със 183,2 млн. лв. за същия период на предходната година.

"По-ниските плащания се дължат на забавяне от страна на фонда поради липса на механизъм за разплащане с някои групи производители на електрическа енергия поради отменени актове на Комисията за енергийно и водно регулиране. Това означава, че разходи на фонда, а оттам – и по консолидираната фискална програма, са изкуствено ниски, което ще бъде компенсирано с по-високи разходи през втората половина на годината'', обясняват от ИПИ.

Сходна е ситуацията и с други разходни пера в консолидираната фискална програма, като издръжка, субсидии и капиталови разходи, подчертава Калоян Стайков. Традиционно при тях има по-слабо изпълнение през първата половина на годината, което се компенсира с ударно харчене, обикновено през последните два месеца на годината.

Съвсем различна е ситуацията по отношение на разходите за заплати, които растат много бързо. Планираното увеличение на тези разходи за 2019 г. е около 700 млн. лв. в сравнение с изпълнението им през 2018-а. Само за първите три месеца на годината се наблюдава увеличение с 270 млн. лв. и представлява близо 40% от планирания ръст за 2019 г. "Това, заедно с опита от последните години, отново навежда на мисълта за преизпълнение на тези разходи за сметка на неизпълнение на други разходи – обикновено това са капиталовите разходи. Трудно е да се очаква реформа в администрацията точно в изборна година, но опитът от последните три години показва, че просто липсва интерес или воля за такава дори и да няма избори'', твърди още икономистът.

Бюджетното изпълнение за първите три месеца на годината носи както положителни новини, така и обезпокоителни такива, смятат от ИПИ. От една страна развитието на икономиката естествено води до по-високи приходи и преки и косвени данъци, но от друга – чрез увеличаване на минимални заплати, както и на минимални и максимални осигурителни доходи правителството изземва все повече доходи от населението и бизнеса. Заедно с това редица разходи традиционно се отлагат за втората половина на годината, докато разходите за заплати растат по-бързо от необходимото. Към това се прибавят и местните избори през есента, които неминуемо ще доведат до редица непредвидени разходи, допълва Калоян Стайков.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във