Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ИДВА ЛИ ВРЕМЕТО НА ИЗГОДНИТЕ СТУДЕНТСКИ КРЕДИТИ?

Всяка година българските университети поставят студентите пред свършен факт - или ще плащат по-големи от миналогодишните такси, или трябва да се откажат от следването си. Станалото вече традиционно увеличение на учебните тарифи не подмина висшите училища и тази година. В началото на август Министерският съвет определи нови такси за специалностите в държавните университети. Редовните студенти ще трябва да плащат между 185 и 310 лв. на година в зависимост от науката, която изучават. Най-скъпо излиза обучението по медицина, стоматология и фармация. За да придобият знания в тези области, кандидат-висшистите ще трябва да броят по 310 лв. годишно, вместо досегашните 270 лева. Най-евтини пък са педагогическите специалности, които вече ще струват 185 лв., а не както досега - 180 лева. Повечето родители вероятно са в състояние да платят тези учебни такси, но ако към тях се прибавят и разноските на студентите за квартира, храна и дрехи и други всекидневни нужди, ще излезе, че да издържаш един кандидат-висшист никак не е лесно. Някои от студентите решават да подпомогнат родителите си в това начинание и си намират работа. А от няколко години разрешение на този проблем предлагат и някои български банки. В момента осем финансови институции предлагат специализирани кредити за студенти. Банка ДСК, Ейч Ви Би Банк Биохим, ДЗИ Банк, SG ЕКСПРЕСБАНК и СИБАНК са готови да отпуснат заеми на учащите във всички български университети. Освен тях Първа инвестиционна банка (ПИБ) предоставя кредити за следване в чужбина, ХЕБРОСБАНК - за обучение само в Американския университет в Благоевград, а Общинска банка финансира учащите във Висшето училище по застраховане и финанси в София. Максималният размер на заемите варира от 15 000 лв. до 100 000 евро, в зависимост от банката, която ги отпуска. Кредитът трябва да бъде погасен за срок от една до петнайсет години, като изплащането му започва половин година след дипломирането. Лихвите се колебаят между 9.9 и 15%, или колкото са и по потребителските заеми. Банките изискват кредитът да се изплаща от родителите на студента и да бъде обезпечен с поръчители или с ипотека на недвижим имот. Процедурата по отпускането на парите не е никак лека, защото кредитните институции изискват от студента и от неговите родители да представят доста документи. Самите банкови служители признават, че условията при които се отпускат студентските кредити не са изгодни. Впрочем неефективността на този вид заеми личи и от малкия процент на студентите, които са се възползвали от тях. През миналата година едва 70 младежи са взели кредит от SG ЕКСПРЕСБАНК, 12 - от СИБАНК, и 125 - от Банка ДСК. Но и без тези данни за финансовите среди отдавна беше ясно ,че без държавна подкрепа достъпът на кандидат-висшистите до кредити е почти невъзможен. Преди месец от Министерството на образованието и науката (МОН) съобщиха, че се работи по законопроект за студентско кредитиране. Идеята е държавата да поеме част от риска на банките при отпускане на заеми за учащите в университетите. Предвижда се законът да бъде приет до края на 2004-а, а за финансовото му осигуряване в бюджета за 2005-а ще бъдат заделени 1 млн. лева.Заемите, които образователното министерство ще предоставя, с подкрепата на банките, ще бъдат предназначени за плащане на учебните такси и за изпращане на разходите по издръжката на студентите през всички години на обучението им. Експертите в МОН предлагат размерът на кредитите да бъде до 5000 лева. Дали обаче тези пари наистина ще бъдат достатъчни? Ако се вземе за пример най-малката държавна такса (185 лв.), се вижда, че за петгодишното си обучение студентът трябва да заплати на университета 925 лева. Като се прибави към тази сума наема за общежитие, който излиза около 1300 лв. за пет години следване (по 30 лв. на месец за 45-те учебни месеца), излиза, че за покриването на всички тези разходи са нужни 2225 лева. Сумата ще бъде по-висока за следващите в техническите университети, които имат доста големи разходи за чертожни материали. А какво ще стане, ако към тази сметка се прибавят и разноските за храна и дрехи? Ако предположим, че за всички тези неща кандидат-висшистът изразходва средно по 150 лв. месечно, ще видим, че към тези 2225 лв. трябва да се прибавят още 9000 лева. С други думи, за да съществува на границата на мизерията през петте години на обучението си, на студента са му необходими 11 225 лв., или два пъти повече от максималния размер на заемите, който МОН смята да впише в законопроекта. Самите експерти в министерството са изчислили, че годишната издръжка на един кандидат-висшист излиза около 2000 лв., което е близко до истината, ако не се включват разходите за храна и облекло. Въпреки това обаче незнайно защо те все пак са решили, че за целия петгодишен срок на обучение размерът на кредита, който ще могат да ползват студентите трябва да е не повече от 5000 лева. Подобен заем към момента може да бъде отпуснат от почти всяка банка, която предоставя студентски кредити. Ако кредитът от 5000 лв. бъде отпуснат от Банка ДСК и за погасяването му е договорен срок от четири години, то студентът ще трябва да плаща не повече от 130 лв. на месец. Малко над 130 лв. ще са необходими на учащ се, който ползва заем в същия размер и срок, но от SG ЕКСПРЕСБАНК. Най-примамлива изглежда офертата на Ейч Ви Би Банк Биохим. При нея месечната вноска е обвързана с чистия доход на студента или родителя, който изплаща кредита му, като при декларирани 450 лв. тя е 109 лева. В законопроекта на МОН са поставени и доста изисквания към студентите, които искат да кандидатстват за заем. За да изтеглят кредит, те не трябва да получават стипендия от университета, в който учат, а годишният им успех не трябва да бъде по-малък от добър 4.00. При тези изисквания е очевидно, че на един отличен студент ще му бъде почти невъзможно да изтегли такъв кредит и би предпочел условията, които предлагат банките в момента. При тях той може и да тегли заем, и да получава стипендия.Според председателя на Българския студентски съюз (БСС) Иван Модев, организацията ще настоява да бъдат направени няколко промени в подготвяния от МОН законопроект. Една от тях е студентите, които взимат стипендии, също да получат право да теглят заеми, категоричен бе Модев. По думите на Модев от БСС не са съгласни погасяването на заемите да започва само шест месеца след завършването на кандидат-висшистите. Половин година е малък период и не е сигурно, че за това време новозавършилите висшисти ще успеят да си намерят работа по специалността и ще бъдат в състояние да изплащат кредитите си, обясни Модев. Според него е необходимо да бъде създадена и специална институция, която да контролира отпускането на студентски кредити. В нея трябва да участват и представители на студентските организации, посочи председателят на БСС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във