Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Христос Кацанис, изпълнителен директор на ОББ: НЕ ВЯРВАМ В ТРАНСГРАНИЧНОТО БАНКИРАНЕ ЗА ГРАЖДАНИ

Г-н Кацанис, усеща ли се ефектът от мерките за ограничаване на ръста в кредитирането, които БНБ въведе от началото на юли тази година?- Разбира се. Свободните пари в банките стават все по-малко и всъщност това е целта на въведените от БНБ мерки. Ръстът на кредитите, макар и бавно, намалява. В същото време виждате, че много банки са започнали кампания по привличане на депозити, като предлагат по-високи лихви. Това ще увеличи разходите им и при някои кредитни институции може да доведе до намаляване на печалбите. Според мен обаче видими резултати от мерките на БНБ можем да очакваме едва през 2005 година.Знаете, че в България много клиенти недоволстват от високите лихви по заемите за граждани. При какви лихви банките в Гърция отпускат потребителски и жилищни кредити?- В края на 2003-а средният размер на лихвата по потребителските кредити в Гърция бе 9.6%, докато за Еврозоната тя бе 7.56 процента. При ипотечните кредити тази разлика е по-малка. В Гърция средната лихва по тях е 4.31%, а в Еврозоната - 3.63 процента. Веднага ще забележите, че лихвите по кредитите в Гърция са по-високи от средните лихви за Еврозоната. Една от причините е, че едва преди 15 години гръцката банкова система се освободи от административно регулиране... Какво имате предвид под административно регулиране?- Ами преди петнайсет години гръцките банки нямаха право да предоставят кредити на граждани. А условията и обемите на заемите, които се отпускаха на предприятията, бяха определяни от държавата. Така че и при нас потребителските кредити са сравнително нов продукт. Това обяснява защо, макар да нарастват бързо, техният размер като процент от Брутния вътрешен продукт на Гърция все още не е голям. В края на 2003 г. той е 26.3%, докато в Еврозоната заемите за граждани като цяло са средно 48% от БВП. Ръстът на потребителските кредити в Гърция води ли до повишаване на дефицита по платежния й баланс?- През изминалите няколко години управителите на Централната банка на Гърция много често са заявявали, че проблемите, които страната ни има с платежния си баланс, свързани с ръста на потребителските кредити. И в това има логика. Защото когато гражданите имат възможност чрез потребителски кредит да купуват вносни хладилници, перални и други подобни стоки, това естествено води до търговски дефицит...Какъв е той в Гърция?- За 2003 г. той е 12% от Брутния вътрешен продукт. (Б. а. - в България за 2003 г. той е 12.5 процента).И как се справяте с този проблем?- Част от този дефицит се покрива от приходите от туризма. И ... с голям външен дълг. (Б. а. - според данните на МВФ брутният външен дълг на южната ни съседка за 2003-а е 152.3 млрд. евро)Европейският съюз не ви ли критикува?- Критикува ни. Но Гърция не е единствената държава с много голям външен дълг. Все пак в това отношение ние сме по-добре от Белгия и от Италия. Предприемала ли е гръцката централна банка мерки за ограничаване на потребителското кредитиране?- Поне засега не съм чувал за такива. Но не знам какво ще стане в бъдеще. Искам обаче да се върнем там, откъдето започнахме, и да ви обясня причините, поради които в Гърция лихвите по заемите за граждани са по-големи от средните лихвени равнища в Еврозоната. Едната е, че разходите за издръжка на банките в моята родина са по-високи от тези на кредитните институции в Западна Европа. Съдебните разходи, които гръцките кредитни институции правят, за да си съберат просрочените вземания, също са по-големи от тези в другите държави от ЕС. Сравнително отскоро се прилагат така наречените скоринг системи, с които се оценява платежоспособността на кредитоискателите. По тази причина все още липсва достатъчно голям опит и солидна база данни от работата с тях. Отскоро у нас съществува единен кредитен регистър, какъвто преди месец започна да работи и в БНБ. В резултат на всичко това, което ви казах, системата за оценка на риска при отпускането на заеми за гражданите в Гърция все още не работи перфектно. По тази причина и лихвите по потребителските и жилищните кредити там са по-високи от тези в Еврозоната. Не без значение е и обстоятелството, че печалбите на банките в Гърция се облагат с доста висок данък печалба. През 2003 г. той бе 35%, във Великобритания е около 30%, а във Франция, доколкото си спомням - над 30 процента.Когато страната ни влезе в ЕС, ще имат ли българите достъп до кредити от банки в чужбина?- Най-вероятно шансовете им ще станат по-големи. Но въпреки това аз не вярвам в така нареченото трансгранично банкиране за граждани. Не смятам например, че един французин ще получи заем в Германия. Проучванията на банковия сектор показват, че банките в Европа предпочитат да отпускат кредити по места - на хора, които живеят и работят в региона, където се намира клонът, който им е предоставил заемите. Има и още едно интересно обстоятелство. Консултантската компания Мак Кензи е установила, че все повече хора в страните от Европейския съюз искат да бъдат обслужвани не по Интернет или по телефона, а от банков клон. В Испания това е предпочитанието на 82% от клиентите, на 74% от хората в Италия , в Германия на 62% от гражданите и на 56% от живеещите във Великобритания...С други думи изграждането на голяма клонова мрежа не е отживелица?- Не. Тя е от важно значение дори за банките, работещи в държави, които са много напред в технологичното си развитие. Т. е. всеки има компютър в къщата си, който е вързан с Интернет, или пък разполага с мобилен телефон, плаща с дебитни и кредитни карти.Преди няколко години в Западна Европа имаше тенденция за свиване на клоновата мрежа, но в момента банките отново започват да я разширяват.Защо според вас тази тенденция се преобърна?- Когато се водят преговори по една сделка - независимо дали тя е за заем, или за нещо друго, голяма роля играе психологическият фактор. Клиентът има нужда да поговори със специалист, който да му обясни условията по заема, да отговори на въпросите му, да разсее притесненията му. Човек е устроен така, че подсъзнателно желае да общува със себеподобните си, а не с машини. Клиентът се чувства много по-комфортно, когато разговаря с банков експерт по заема, който иска да получи, а не като стои пред екрана на компютъра, попълва заявка за кредит и няма на кого да зададе въпросите, които го тревожат. Оказва се, че точно в тази психологическа нагласа е голямото предимство на банките. Те разполагат с експерти, които могат да изслушат и да консултират хората. Клиентите им обаче трябва да са сигурни, че няма да получат подобен съвет от служител на големите вериги магазини, които продават стоки на изплащане...Смятате ли, че в България служителите на банките са достатъчно компетентни, за да консултират клиентите?- Смятам, че качеството на услугите, които банките в България предлагат, се подобрява непрекъснато. Когато през 1993 г. започнах работа в софийския клон на ХИОСБАНК, малко от служителите имаха финансово образование. Сега квалификацията на хората, които работят в кредитните институции тук, е много по-добра и постоянно се повишава.Като стана дума за банкови услуги, от две години ОББ е един от най-активните участници на българския фондов пазар. Каква е равносметката ви от сделките на него?- Успешно посредничихме при продажбата на 20% от акциите на ДЗИ срещу компенсаторни инструменти; на 49% от капитала на Проучване и добив на нефт и газ Плевен, както и на 12.8% от Булгартабак холдинг. Акциите на тези три предприятия бяха платени с компенсаторни инструменти, чийто общ номинал бе 157.13 млн. лева.През декември 2004-а очакваме в качеството си на борсов посредник на държавата да предложим на капиталовия пазар 20% от акциите на БТК (този пакет акции, заедно с книжата на дружества, са включени в пул) и се продават срещу компенсаторни инструменти. Още при създаването на пула през 2002 г. правителството избра за посредник при продажбата на тези акции ОББ и НБГ).След като Народното събрание приеме стратегията за приватизация на Български морски флот ще разберем какъв пакет от акциите и на тази компания ще предложим за продажба срещу компенсаторни инструменти.Междувременно сме поели ангажимент да пласираме 13% от акциите на Булстрад, които в момента са собственост на държавата. Те обаче ще могат да бъдат купувани само срещу парично плащане. ОББ ще продължи да изпълнява и ангажиментите си като представител на собствениците на облигации, емитирани от община Добрич (с общ номинал 2.6 млн. евро), от Петрол АД (19 млн. лв.), от Ти Би Ай Лизинг (4 млн. евро), от ЕВРОБАНК (за 5 млн. лв.) и от Капитал Директ (за 4 млн. евро). Това е една много важна функция, тъй като банката трябва да защитава интересите на собствениците на облигации на тези дружества.Освен това ОББ има собствено инвестиционно дружество ОББ Асетс Мениджмънт, което ще управлява активите на първия взаимен фонд, създаден от българска банка, чиито продукти се нядаваме да предложим през октомври. Независимо, че пазарът за тях в България все още не е голям, според мен в него има сериозен потенциал за растеж. Бизнесът на застрахователните и пенсионните компании тепърва ще се разраства, техните активи ще се увеличават и този тип финансови компании все по-усилено търсят възможности за по-доходно влагане на набраните от тях средства. И макар че инвестициите във взаимен фонд са свързани с по-голям риск от вложенията в депозити или в държавни ценни книжа, аз смятам, че при разумно управление ние можем да осигурим на инвеститорите доход от 10 до 15% годишно.Накрая на разговора ни нека да внесем яснота по една конкретна сделка. В средата на юли 2004 г. Националната банка на Гърция откупи от ЕБВР 10% от акциите на ОББ, като плати за тях 27 млн. евро. При какви условия бе извършена тази операция?- Знаете, че преди четири години - през юли 2000 г., Национална банка на Гърция (НБГ) закупи 89.9% от акциите на ОББ за 210 млн. щ. долара. Тогава бе постигнато споразумение с ЕБВР тя да запази 10% от капитала на българската банка, който да продаде на НБГ след две години. През 2002 г. ЕБВР се договори с НБГ да задържи 10-процентния си дял още две години. Явно от европейската банка са преценили, че акциите на ОББ им носят достатъчно висок доход и затова са пожелали да ги задържат до средата на 2004 година. Този срок изтече преди по-малко от месец и ЕБВР продаде на Национална банка на Гърция дела си в ОББ според клаузите на сключеното през 2000 г. споразумение. Това е всичко!

Facebook logo
Бъдете с нас и във