Банкеръ Weekly

Евростат

Хич ни няма в е-банкирането

През пролетта на миналата година в. "БАНКЕРЪ" заостри вниманието върху тези проблеми, като организира конференцията "Новото лице на финансите - дигитализацията на фокус".

Отчайващо изостава България в дигитализацията на банковата дейност - към този извод насочват  данните на Евростат. Страната ни е на дъното на класацията не само в ЕС, но и в цяла Европа. Изпреварват ни  всички наши  съседи  -  държавите  от Западните Балкани. С по-лоши резултати от нашите на Стария континент е единствено Черна гора.

Трагично е положението в интернет банкирането, сочи евростатистиката за миналата година. Едва 5% от българите го използват. С подобни показатели (но все пак по-високи) са Румъния - със 7%, Македония - с 8. А Сърбия ни изпреварва по- съществено - с 16% , Гърция - с 25 на сто..

Нашите бивши "братя" от някогашния социалистическия блок са съвсем за завиждане в Унгария дигиталното банкиране вече обхваща 38% от дейностите, в  Полша - 40 процента.

Тук е мястото да кажем, че средно за ЕС процентът на използване на е-банкиране е петдесет и един. Едва ли можем да мечтаем скоро да догоним това средно ниво особено  на фона на лидерите от  северните държави на Стария континент. В Дания този процент е 90, в Холандия - 89, а норвежците и исландците - поради студа ли, що ли, най-много ги мързи да ходят до банките. За Норвегия процентът е 92, а за Исландия - 93 на сто.

Шокиращото изоставане, измерено през официалната статистика на ЕС, всъщност не би трябвало да ни изненадва толкова много. В България финансовите иновации идват с десет години закъснение, констатира неотдавна  финансов  форум, организиран от ВУЗФ : "България изостава от глобалните иновации във финансирането с десет години, но това не е задължително лоша черта. То дава възможност да се избегне фазата на грешките и да се превключи директно на доказалите се като работещи решения за потребителите."

Спокойният тон сред българските банкери обаче категорично преобладава.

"Ние наистина изоставаме от темпото  на развития свят, но процесът няма да ни подмине", коментира за "БАНКЕРЪ" Сашо Чакалски, изпълнителен директор на Общинска банка. Най-вероятно ще стане така, както стана преди години при друг случай -  да прескочим някой етап, за да настигнем другите. Става дума за това, че България навремето прескочи етапа на  използването на чековете, но  това беше само за добро. Те въобще не се появиха у нас като разплащателно средство. Така може да стане и с дигитализацията - да прескочим някои етапи от нея и да се озовем на доста по-високо ниво, отколкото сме в момента, при това без да изпитаме на гърба си някои негативи, съпътстващи  прехода, обобщи той.

"Закриването на офиси и освобождаването на служители за сметка на технологиите няма да се случва с темпа, който някои прогнозират, защото новите регулации изискват по-затегнат контрол. Според мен вместо повече касиери ще имаме повече контрольори", прогнозира Чакалски. Той обръща внимание и на това, че софтуерът не е в състояние да "засече"  фиктивни операции, през които може да се вършат незаконни дейности, докато за опитния експерт съмнителното поведение на клиент е лесно за проследяване. Освен това нивото на сигурност на електронните операции не е достатъчно високо и това ще запази  необходимостта от поддържане и на  физическите канали за комуникация с клиентите. Колкото по-рядко ходят в тях клиентите обаче, толкова по неефективни ще стават те, и всяка банка ще трябва да търси баланс  в бройката и  в гъстотата им. А дори и в по-дългосрочен план едва ли ще изчезнат напълно. По-скоро ще се развият подобно на операта - от масови ще станат място само за ценители, завърши със своеобразен афоризъм Чакалски.

Главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян коментира защо не е притеснително, че въпреки бързия интернет в България едва 5% от потребителите ползват онлайн банкиране. "Неравномерното развитие на държавата - териториално и обществено - от гледна точка на мотивация, достъп до образование, е съществено и това е много по-голям проблем, отколкото каквото и да е технологично развитие. Защото докато  само 20% от населението се ползват от новите технологични достижения, а останалите тънат в мъглата на XX век, няма да се случи каквото и да било."

Спокойният тон на експертите ни преминава и в по-силно оптимистичен. До 2020 г. с навлизането на все повече смартфони дигиталният дял на банковия пазар у нас може да достигне 30 на сто проникване. Това заяви специално за  "БАНКЕРЪ" Васил Димитров, проектен мениджър в Банка ДСК. По думите му българските банки отдавана са готови за дигитализацията, като всяка една от тях има стратегии да предлага дигитални услуги. Нивото на проникване във всяка една обаче е различно. "Има обаче  огромен потенциал за бързо навлизане на този вид услуги, а те имат редица предимства - времеви, както и ценови например", поясни Димитров.

По думите му профилът на клиента, който в пълна степен ползва дигиталните услуги в страната ни, е по-млад човек, представител на IT средите или клиент, който преди това е бил обучен от своя банков консултант и е забелязал предимствата за ползване на онлайн услуги.

"Пред банките предстоят интересни години", прогнозира главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. Все повече потребители са онлайн по всяко време. Затова банките трябва да се приспособяват към тази промяна, допълни тя. Ниският процент според нея ни дава преимуществото да направим по-адаптивни продукти, които да се впишат в нашите местни реалности", сочи тя.

 "Инвестицията във всички тези машини и зони е огромна. От друга страна, обработката на кеш е доста скъп бизнес. Не бих казала, че ни е по-евтино сега, но сме спечелили други позитиви като оптимизация на процесите и лесен достъп до клиента. Когато един процес е автоматизиран, това значи и много оптимизиран. Изключена е ръчната намеса, която може да доведе до грешки и забавяния. Всичко това намалява себестойността на услугата от три до пет пъти", обясни Светлозара Сиракова, ръководител на отдел "Операции" в "Прокредит банк".

"Има естествен процес на миграция към новите технологии, но той не се диктува от банките, а от клиентите. Съвсем естествено транзакционните услуги са водещи, като при нас вече 80% от тях са онлайн", коментира Цветан Петринин, изпълнителен директор на "Ти Би Ай банк". Според него по-сложните процеси като кредитиране и влогонабиране ще отнемат повече време да се дигитализират, защото не само банките, но и регулаторите не са готови за този етап от революцията.

Стремглавото развитие на дигиталните канали за комуникация и продажби засега не се отразява чувствително върху броя на банковите офиси никъде по света. По този показател България е на едно от челните места в света. По данни на Световната банка през миналата година на 100 хил. души население у нас се падат по над 60 банкови клона, което е много над средното за Европа. Това се обяснява със сравнително фрагментирания пазар, с наследство от минали епохи, със сива икономика. Но пък  страната е на челни позиции и по брой на използваните банкомати, което показва още,  че и инвестициите са налице и при промяна в нагласите на потребителите лесно могат да се оптимизират клонове. Такава промяна обаче засега много видимо няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във