Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГРАЖДАНИТЕ НЯМА ДА ДЕКЛАРИРАТ СМЕТКИ В ЧУЖБИНА

Гражданите няма да предоставят информация на БНБ за наличностите по сметките си в чужбина, освен ако сумите по тях надхвърлят 50 хил. лева. Зад това становище застанаха депутатите от Комисията по бюджет и финанси при обсъждането на 5 юни на окончателните изменения във Валутния закон. Компромисното решение беше предложено от поканените експерти от Централната банка. Първоначалният вариант бе физическите лица да отчитат веднъж годишно в БНБ всички свои задгранични вземания и задължения, а фирмите да декларират това на всеки три месеца. На заседанието на комисията преди месец Румяна Георгиева от НДСВ обърна внимание, че хиляди български студенти държат суми по сметка в чужбина, за да получат виза, и само заради това ще трябва в края на всяка година да се връщат в България, за да се отчитат пред Централната банка. Още тогава Георгиева бе подкрепена и от останалите й колеги. Променени бяха и предвидените санкции за нарушаване на разпоредбите във Валутния закон. Намалена бе голямата разлика между горната и долната граница на глобите. Широко разтворената ножица, според депутатите, създава предпоставки за корупция. За длъжностно лице в търговска банка, което наруши Валутния закон, например беше предвидена глоба от 250 до 10 000 лева. Предложението сега е санкцията да е от 500 до 2500 лв., като и във всички останали случаи горната граница да не надхвърля повече от пет пъти долната.Друг спорен въпрос бе дали търговците на изделия от злато и сребро да имат право да продават стоките си и на сергии и във временни постройки. Министерството на финансите искаше такава дейност да се извършва само в закрити обекти с надеждата, че така ще има по-строг контрол. Депутатът от НДСВ Нина Радева обаче изтъкна, че само продажбата на злато трябва да се извършва в закрити обекти, а предметите от сребро да се търгуват и на сергии. В Западна Европа продажбите на тези изделия се извършва само в магазини, докато в Гърция и Турция това може да става и на сергии, обясни главният данъчен директор Николай Попов. Последна дума по въпроса имаха народните представители, които все пак подкрепиха предложението на Радева.Корекции ще има и в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон, където ще бъде записано, че до 1 ноември 2003 г. Министерският съвет трябва да издаде наредба, с която да се уреди дейността на заложните къщи. Подобен ангажимент беше поет още през 1997 г. с приемането на Закона за банките, но не бе определен краен срок. Затова вече шеста година заложните къщи работят както намерят за добре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във