Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Готви се европраг за необслужваните кредити

Таванът ще бъде 3% от кредитния портфейл

Управляващите толкова шумно прокламираха успехите на българското председателство на ЕС, че човек неволно се чувства като да се  намира на  камбанарията на храма "Свети Александър Невски" по време на тържествена литургия. Но наистина има  сектори, в които точно по време на българското председателство е свършена много работа. Да,  именно по време  на председателството, а не само и единствено заради него. Докато европейските и нашенските държавни лидери с увлечение играеха своите роли на телевизионни и медийни примадони, а у нас се лъскаше образът на съвременния Александър Македонски на Западните Балкани (да напомним, че  съседите ни на югозапад твърдяха, че родоначалникът  на бялата раса се казвал Македон, ама ако  слушате  правителствените ни пиари, той живее на 100 км на изток от Калотина). Зад кулисите на  този спектакъл многобройни екипи от експерти вършеха наистина къртовска работа. Например в областта на финансите по време на председателството на България са се провели 196 заседания на работните групи, които са обсъдили и разработили законови предложения по 37 досиета в сферите, за които отговаря Европейският съвет на финансовите и икономическите министри (ЕКОФИН).

Според българското Министерство на финансите един от най-значимите приоритети е бил "намирането на приемлив баланс и компромис" по пакета от законодателни предложения за

намаляване на рисковете в банковия сектор

(определят го и като банковия пакет). В него са включени  четири законодателни предложения на Европейската комисия, които променят основни правила на пруденциалната рамка (директивата и регламента за капиталовите изисквания) и преструктурирането на кредитните институции (директивата и регламента за банковото преструктуриране) в ЕС. "Приемането и въвеждането на тези правила ще има пряко отражение върху намаляването на рисковете, осигуряването на финансовата стабилност и повишаване на доверието в банковия сектор. Това са ключови приоритети за преодоляването на ефектите от последната икономическа и финансова криза. Значим успех бе балансираният компромис по редица въпроси, които се характеризираха с висока сложност и силно поляризирани позиции на държавите членки. Постигането на общ подход по банковия пакет има водещо значение за цялостното завършване на процеса по изграждане на  Банковия съюз, тъй като отваря пътя и за започване на политическите преговори и за постигане на съгласие по въпросите, които имат отношение към споделянето на рисковете в Банковия съюз", пише в доклада на финансовото ни ведомство по въпроса. Формулировката звучи красиво, но е  твърде обща и нищо не казва, което е присъщо на  стила на официалните документи на ЕС. Всъщност става дума за доста тежки преговори по съдържанието на  механизма, по който държавите от ЕС ще трябва да си взаимодействат при банкови и финансови кризи  и по който още дълго време трудно ще бъде постигнато съгласие.

По време на българското председателство са започнали интензивните преговори и по двете законодателни предложения в рамките на пакета от

мерки за справяне с необслужваните кредити (NPLs)

Те бяха публикувани от Европейската комисия на 14 март 2018 г. и включват  предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 575/2013 за  общото  минимално задължително покритие за необслужвани банкови вземания и предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обслужващите предприятия, купувачите на кредити  и събирането на вземания от обезпечение. "Напредъкът по преговорите по тези наскоро публикувани предложения също е в унисон с изпълнението на приоритета от програмата на Българското председателство за намаляването на рисковете в банковия сектор и завършването на банковия съюз", пише българското Министерство на финансите. Според запознати с дебатите по тази тема Германия е напът да наложи искането си приемливото равнище на проблемните кредити в банковите сектори на държавите членки да бъде не повече от 3% от общия размер на кредитните портфейли. За сведение, в България, независимо  че има видимо намаление на необслужваните кредити,  нивото им е над 10% от размера на портфейла. Всеки може да се сети дали ако искането на Германия бъде изпълнено,  в рамките на следващите една-две години България ще може да отговори на критериите за членство в Европейския банков съюз. Разбира се, в случая е много важно каква ще бъде методиката, по която ще се пресмятат  обемите на необслужваните кредити - на брутна (без обезпечението) или на нетна основа (с включването на  обезпечението и заделените провизии), както и начинът за оценка на стойността на обезпеченията - особено на тези, които не са ипотеки. Но по правило германците налагат доста консервативни изисквания в тази сфера. Които -  пак по правило, са задължителни за страните извън еврозоната, докато държавите в нея (в добре познатия ни европейски дух на равнопоставеност) разполагат с  цялото време, което пожелаят, за да ги достигнат.

Отбелязан е и напредък по предложението относно създаването на

Европейска схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД)

По тази тема са проведени общо четири заседания и множество двустранни и многостранни срещи, по време на които са започнали технически дискусии по отношение на различните модели на първоначалната фаза на изграждане на ЕСГД. "Българското председателство изготви и съгласува обективен и балансиран Доклад за напредъка по досието, който бе одобрен на заседанието на Съвет ЕКОФИН на 22 юни 2018 г.", пише финансовото министерство на страната ни. И толкова. А всъщност това е най-проблемният въпрос при приключването на процедурата на Европейския банков съюз, защото финансово стабилните държави от еврозоната нямат никакво желание да ангажират каквито и да е средства от своите системи за гарантиране на влоговете за финансиране на тези системи в проблемните във финансово отношение страни от еврозоната. Казано по друг начин, Германия не желае да плаща за разсипията в Италия. И компромис по този въпрос трудно може да се очаква, а и да се намери.

По време на председателството на България е постигнат значителен успех и по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 924/2009 по отношение на определени

такси за презграничните плащания в Съюза

и на таксите за превалутиране (регламент за презграничните плащания), което бе представено от Европейската комисия на 28 март 2018-а. Според нашето финансово министерство този регламент е от съществено значение за гражданите и за  малките и средните предприятия в България, тъй като предвижда намаляване на таксите по преводите в евро до размера на вътрешните плащания в национална валута, както и по-голяма прозрачност на таксите за превалутиране.

По законодателния пакет от мерки за

покритите облигации

работата започна в средата на месец май 2018 г., като до края на месец юни се проведоха три заседания, на които беше направен задълбочен преглед на отделните разпоредби от предложението за Директива относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и на Регламента за изменението на Регламент №575/2013 по отношение на експозициите под формата на покрити облигации. "Българското председателство постигна голям напредък, като заедно с прегледа по досиетата изготви и представи компромисен текст на Регламента за изменение на Регламент № 575/2013 по отношение на вземанията по покрити облигации, както и компромисни текстове по отделни разпоредби на Директивата. Компромисните текстове на Българското председателство по законодателния пакет бяха широко подкрепени от държавите членки и дават добра основа за постигане на общ подход при Австрийското председателство", се казва в доклада на финансово ни министерство. Тук става дума за една много важна, макар и слабо позната за българския финансов пазар, сфера - тази на обезпечените дългови ценни книжа. У нас финансовият ни сектор има опит с тях под формата най-вече на ипотечните облигации, които се появиха на пазара ни в първите години на новото хилядолетие, но с настъпването на кризата почти напълно изчезнаха. Дори в България действа Закон за ипотечните облигации. А се смята, че тези дългови инструменти  в бъдеще ще бъдат един от основните източници за привличане на ресурс в  банките. По тази причина е много важно да се създаде ясна европейска правна рамка за оценката на техния риск, за оценката на стойността на свързаните с тях обезпечения, които може да са  не само ипотеки, но и вземания по кредити  и други банкови активи, както и за юридическия статут на техните притежатели (на облигациите) при несъстоятелност на издателите им.

Свършена е и голям обем работа по други финансови досиета, свързани с капиталовите пазари и контролиращите ги надзорни органи, но те заслужават отделно внимание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във