Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГОЛЕМИТЕ БАНКИ МАЧКАТ ПАЗАРА

Бясната конкуренция между банките води не само до бързо увеличаване на отпуснатите от тях заеми, но и до все по-бързо разширяване на пропастта между големите и малките на този пазар. Границата на първия милиард лева в активите си през 2004 г. преминаха още три банки - Първа инвестиционна банка (ПИБ), Райфайзенбанк (България) и Пощенска банка. С тях броят на милиардниците във финансовата ни система се удвои, но първите три места все още са в ръцете на БУЛБАНК, Банка ДСК и ОББ. Останалите 23 лицензирани банки у нас са далеч зад първите шест и едва ли в близките година-две ще ги застигнат. Особено на фона на задаващите се консолидационни процеси в сектора, при които първа цигулка отново ще свирят големите кредитни институции. Всъщност още отсега е ясно, че през следващата година само ДЗИ Банк и СИБАНК ще имат шанс да се намесят със собствени сили в острата конкурентна битка с големите в бранша. Собствениците и мениджърите на двете кредитни институции още през тази година започнаха да подготвят банките за бъдещите сблъсъци на пазара, като пуснаха на Българската фондова борса емисии акции за увеличение на капиталите им. В проспектите изрично бе записано, че една част от парите, получени от продажбата на ценните книжа ще бъде инвестирана в нови информационни модули, а друга - в разработването на нови финансови продукти.БУЛБАНК запази статута си на най-голямата банка в страната и през последната година. Така към 1 октомври 2004-а балансовото й число надхвърли 3.27 млрд. лв., а тя продължава да следва политика, която може да се характеризира с латинската сентенция Бързай бавно!. Мениджмънтът й не води агресивна експанзия на кредитния или на депозитния пазар. Единствената по-масирана рекламна кампания, която тя проведе, бе за ипотечните заеми, които предлага. Шефовете на банката до момента се въздържат от практиката на много други кредитни институции да зарибяват клиенти с обещания за високи лихви по депозити и с облекчени условия по заемите.Независимо че пазарното поведение на БУЛБАНК изглежда по-скоро пасивно, от 15 години насам тя обслужва най-големите корпоративни клиенти в страната. Година преди приватизацията - ноември 2000 г., тя отстъпи позицията си на най-голям кредитор на фирмите - ОББ. Но след това постепенно си я възвърна и на 1 октомври 2004 г. БУЛБАНК вече отново е институцията, отпуснала най-много корпоративни заеми - повече от 1 млрд. лева. И е на пето място по обем на потребителските и ипотечните кредити, чийто общ размер е 144.3 млн. лева. При това годишният ръст и по двата показателя е впечатляващ. Според статистика, която БНБ публикува на всеки три месеца, на 1 октомври 2004-а фирмените кредити, отпуснати от БУЛБАНК, са с над 43% повече в сравнение със същата дата на 2003 година. При потребителските заеми пък увеличението е 182 процента.За разлика от повечето други финансови институции на нашия пазар, БУЛБАНК има голям потенциал за увеличаване на кредитната си експанзия, стига мениджърите й да решат, че това е пътят за увеличаването на нейната печалба, която на 1 октомври 2004 г. бе 69.7 млн. лева. Отпуснатите от банката заеми формират едва 34.39% от активите й, докато средният коефициент за банковата система е 56.1 процента.Освен това БУЛБАНК притежава огромен собствен капитал - над 563 млн. лева. При това положение дори да удвои общия обем на отпуснатите заеми, тя няма да слезе под минимално изискваните 12% капиталова адекватност от БНБ.Първа инвестиционна банкапък е изправена пред по-различно предизвикателство, а именно - да подобри резултатите си, като намали разходите си за лихви, които плаща по привлечени средства от финансови институции, граждани и фирми. По този показател ПИБ е на второ място в банковия сектор (след Банка ДСК). За деветте месеца на 2004 г. тя е похарчила за плащане на лихви 32.1 млн. лева. Тази сума изяжда почти 43% от приходите й от лихви по предоставени кредити, докато при други банки с балансово число над 1 млрд. лв. това съотношение варира между 12.9% (за ОББ) до 25% (за Райфайзенбанк (България)).За една година балансовото число на ПИБ е нараснало с повече от 42%, като на 1 октомври 2004 г. то е 1.35 млрд. лева. Общият размер на отпуснатите от нея заеми е увеличен с близо 67.5% и в края на деветия месец на годината те вече са 891.7 млн. лева. Но съотношението на отпуснатите кредити към общия размер на активите на ПИБ съвсем не е ниско - 64.3%, като по този показател банката се нарежда на девето място сред 29-те си съперници в България. Печалбата на ПИБ на 1 октомври 2004 г. е 14.01 млн. лв. - с 21% повече, отколкото преди година. Нейният ръст обаче е много по-малък от увеличението на активите на банката и на обема на отпуснатите от нея заеми. Заради големите разлики в ръста на балансовото число и на печалбата възвръщаемостта на активите на банката е малко над 1%, докато средната за банковия сектор е над 1.6 процента. Пощенска банкаВ края на септември 2004-а надзорният и управителният съвет на банката извършиха преструктуриране на административните й звена. Целта бе банката да увеличи възможностите си за бързо разработване и предлагане на нови продукти, насочени към гражданите и фирмите. Пощенска банка успя да удържи на конкурентния натиск и да запази позициите си на една от най-големите банки в страната. За последната година (от септември 2003-а до септември 2004-а) балансовото й число се увеличи с 26.2% и на 1 октомври бе около 1.1 млрд. лева. Печалбата на кредитната институция - 13.4 млн. лв., обаче е сравнително малка на фона на големия размер на активите й. Но банката има доста голям потенциал да разшири позициите си на кредитния пазар, тъй като общият размер на отпуснатите от нея заеми - 712.8 млн. лв., заема едва 43.8% от всичките й активи. Ето защо мениджмънтът й планира занапред да постави акцента върху заемите за граждани и за малки и средни предприятия - не само защото те са най-доходоносни, но и тъй като този тип кредитополучатели са най-съвестни и по средствата, които банката им отпуска, отчита най-малко просрочия.За ХЕБРОСБАНКпо-голямата част от деветте месеца на 2004 г. бяха свързани с преговорите за продажба между собственика й - Риджънт Пасифик Груп, и Банк Аустрия и дъщерната й институция у нас - Ейч Ви Би Банк Биохим. В крайна сметка сделката приключи успешно на 3 ноември 2004 година. Наследството, което купувачите придобиха, им позволява да разширят значително позициите си на българския финансов пазар. На 1 октомври 2004 г. общият размер на активите на ХЕБРОСБАНК е 475.7 млн. лв., като по този показател, според статистиката на БНБ, тя се нарежда на единадесето място в банковия сектор. По отпуснати заеми за фирми (241.8 млн. лв.) банката е на десето място, но пък определено е фактор на пазара за потребителски кредити. До 1 октомври тя е предоставила на гражданите заеми за 84.6 млн. лв. и по този показател, според информацията на БНБ, е на седмо място. Финансовите резултати на банката на 1 октомври 2004-а също са добри. Печалбата й е 9.1 млн. лв., възвръщаемостта на собствения й капитал е 8.5%, а на активите 1.6% процента.За една годинаДЗИ Банк- сърцето на финансовата група на Емил Кюлев, разшири пазарния си дял. На 1 октомври 2004 г. балансовото й число е 698.4 млн. лв. - 73.4% повече, отколкото преди година. За една година общият размер на отпуснатите от нея заеми пък е нараснал повече от два пъти, като от 119.4 млн. лв. в края на септември 2003-а на 1 октомври 2004 г. те са достигнали 257.4 млн. лева. И точно на този пазар ДЗИ Банк има сериозен потенциал за развитие, тъй като кредитите формират едва 36.9% от всичките й активи. СИБАНКуспя да увеличи активите си с повече от 61 процента. На 1 октомври 2003-а те са били 422.7 млн. лв., а дванадесет месеца по-късно вече са 681.6 милиона. По-впечатляваща е кредитната експанзия на СИБАНК. За една година размерът на отпуснатите заеми е набъбнал 2.4 пъти - от 127.7 млн. до 302.6 млн. лева. Подобно на Райфайзенбанк (България) обаче и СИБАНК е дала приоритет на финансирането на фирми. Заемите, които е отпуснала на търговски дружества за дванадесет месеца, са нараснали 2.3 пъти - от 130.4 млн. на 297.2 млн. лева. Независимо от засиленото кредитиране обаче печалбата на банката на 1 октомври 2004-а е 9.3 млн. лв., със 144 хил. по-малка от миналогодишната. Общинска банкаявно ще разчита единствено на силите на досегашните си акционери, за да запази позициите си на българския финансов пазар. Докато в края на 2003 г. столичните общинари настояваха активно за продажбата на 67-процентния дял на София в капитала на кредитната институция, сега този въпрос въобще не се повдига. Нещо повече, говори се, че Столичният общински съвет ще продаде не повече от 17% от акциите на банката, като запази контрола върху кредитната институция. Ако се вярва на думите на председателят на надзорния съвет на банката Любомир Павлов, стратегията за развитието й предвижда тя да създаде клонове, офиси и представителство в повечето страни от Балканския полуостров, като се предвижда първоначално това да стане в Македония, Сърбия и Албания. Дали това е печеливша политика за банката, ще покаже бъдещето. Няма съмнение обаче, че осъществяването й ще изисква немалко допълнителни разходи. Засега банката отчита добри финансови показатели. Печалбата й на 1 октомври 2004 г. е близо 3 млн. лв., балансовото й число е 312.9 млн. лв., собственият й капитал е 38.4 млн. лева. В областта на кредитирането Общинска банка има възможност за развитие, тъй като отпуснатите от нея заеми (141.4 млн. лв.) са едва 34% от общия размер на активите й. И според някои експерти заради сравнително малкия й собствен капитал е добре тя да постави акцента върху потребителските кредити, които по оценката на повечето банкери са по-доходоносни и с по-ниска степен на риск.Централна кооперативна банкауспя да стабилизира позициите си на пазара и нейният мениджмънт вече си поставя като цел развитието й в областта на кредитирането и на финансовите продукти за привличането на средства от граждани и фирми. ЦКБ е банката, която може да се похвали, че през 2004 г. има най-много събрани лоши кредити.Банката е сред лидерите в отпускането на земеделски заеми, като на 1 октомври 2004 г. общият им размер е 19.4 млн. лева. Това обаче също не е изненада за онези, които знаят, че собствениците на Химимпорт притежават повечето мелници и зърнобази в Добруджа и през пролетта на 2002 г. сложиха ръка на един от най-големите винопроизводители в страната Ловико - Сухиндол. Независимо от слуховете, че се водят преговори за продажба на ЦКБ, акционерът й Химимпорт смята да увеличи дела си в нея от 43 на 95%, за което получи и позволение от БНБ. Взето бе и решение за удвояване на акционерния капитал на банката - от 16.17 млн. на 32.34 млн. лв., и от месец правата върху акциите й се продават успешно на Българската фондова борса. На 1 октомври 2004 г. общият размер на активите на ЦКБ е 472 млн. лв., собственият й капитал е 39.3 млн. лв., а печалбата - 2.4 млн. лева. Банката смята да развива корпоративното и потребителското кредитиране и именно за тази цел собствениците й решиха да удвоят капитала й.До 1 октомври 2004 г.Корпоративна банка промени структурата на акционерния си капитал. Крайният резултат е, че пряко и косвено председателят на надзорния й съвет Цветан Василев и изпълнителният й директор Янко Иванов контролират 68% от акциите й. За една година мениджърският екип на кредитната институция успя да я наложи на пазара и от институция с размерите на финансова къща да я превърне в банка с добри перспективи за развитие. Факт е, че от края на септември 2003 до 1 октомври 2004 г. балансовото й число нарасна с над 94.8% - от 156.8 млн. до 305.4 млн. лева. За разлика от много други банки обаче собствениците и мениджърите на Корпоративна залагат на фирменото кредитиране. Според председателя на надзорния й съвет Цветан Василев, когато банката познава добре своите клиенти и работи заедно с тях за развитието им, отпускането на фирмени кредити е по-безрисково и носи много повече доходи от потребителските. Резултатите на банката показват, че засега тази политика е правилна. За една година общият размер на заемите за търговски дружества е нараснал от 70.3 млн. до 149 млн. лева. А на 1 октомври 2004 г. печалбата й е 3.5 млн. лв. - четири пъти по-голяма, отколкото в края на септември 2003 година.Макар и да не постигна темповете на Корпоративна банка,Алианц Българиясъщо успя да разшири пазарния си дял. За една година балансовото й число се увеличи с 36.2%, като от 273.3 млн. лв. в края на септември 2003 г. то достигна 372 млн. лв. на 1 октомври 2004 година. За деветте месеца на 2004 г. тя отчита печалба от 4.6 млн. лв., която е доста висока, като се имат предвид сравнително неголямото й балансово число и фактът, че заемите, отпуснати от банката, формират 43.8% от активите й. А това означава, че мениджмънтът на кредитната институция успява да изкара добри пари от сделките на междубанковия паричен пазар и от операциите с ценни книжа. Независимо от това някои финансови анализатори смятат, че за да продължи да се развива успешно, банката трябва да разшири дейността си, като обърне специално внимание на потребителските и ипотечните заеми, както и на кредитните карти. Тези услуги много добре ще се съчетаят със застрахователните и пенсионноосигурителните продукти, които се предлагат от другите дружества на финансовата група Алианц България, която е собственик на едноименната банка. По всичко личи, че до края на годинатаЕВРОБАНКще си остане собственост на Петрол АД. Независимо че от края на пролетта най-големият дистрибутор на горива в България води активни преговори с Пиреос банк за продажбата на ЕВРОБАНК, до момента двете страни не са успели да се споразумеят. В банковите среди първоначално се твърдеше, че сделката се бави, тъй като Пиреос банк иска голяма част от сумата, която предвижда да плати, да бъде блокирана по ескроу-сметка. По-късно представители на Петрол АД неофициално заявиха, че процедурите по които Пиреос банк трябва да получи разрешение за покупката от Гръцката централна банка, е твърде сложна и продължителна. През септември председателят на надзорния съвет на ЕВРОБАНК Митко Събев съобщи за в. БАНКЕРЪ, че не би я продал за по-малко от 30 млн. евро. След това негово изявление по преговорите между Петрол и Пиреос банк настъпи пълно мълчание. А във финансовите среди вече се заговори, че най-вероятно сделка няма да има. Дори да се стигне до този негативен резултат обаче, Петрол е достатъчно мощна компания, за да осигури на ЕВРОБАНК необходимите й ресурси за развитие. Още повече че към 1 октомври 2004 г. самата кредитна институция отчете доста добри финансови резултати. За дванадесет месеца активите й са нараснали с близо 46% - от 263 млн. лв. в края на септември 2003-а до 382.8 млн. лв. на 1 октомври 2004 година. За същия период общият размер на отпуснатите от нея заеми се е повишил със 114% - от 137 млн. на 289.2 млн. лв., като по-голямата част от тях са предоставени на малки и средни фирми.ЮНИОНБАНК също е заложила на услугите за дребния и средния бизнес, като част от тях ги финансира с парите, получени от кредитни линии от чужбина - от Кредитанщалт фюр Видерауфбау и от ЕБВР, която от септември 2002 г. притежава 15% от акциите на българската банка. За разлика от други институции обаче, кредитната политика на ЮНИОНБАНК е предпазлива. За дванадесет месеца общият размер на отпуснатите от нея заеми е нараснал с 69 млн. лв., достигайки 206 млн. лв., срещу 137 млн. лв. в края на септември 2003 година. За същия период активите на банката са се увеличили също със 115 млн. лв. - от 231 млн. на 346 млн. лева. Печалбата на банката за деветте месеца на 2004-а е 4.4 млн. лв. - с 29.4% повече, отколкото в края на септември 2003 година.Добрите финансови резултати са една от причините към банката да проявяват апетити инвеститори като френската Сосиете Женерал и дъщерната й банка в България SG ЕКСПРЕСБАНК. Във финансовите среди обаче се говори, че има и друга причина за техния интерес. Според някои банкери в средата на 2005 г. ще изтече срокът на договора, с който ЕБВР закупи 15% от акциите на ЮНИОНБАНК. Твърди се, че в него има специална клауза, според която или досегашните мажоритарни собственици на банката Юнион Груп и Борас трябва да закупят дела на ЕБВР по определена цена, или заедно с Европейската банка да продадат акциите си в кредитната институция на проявили интерес инвеститори. През август 2004 г. Първа източна международна банка смени името си на УНИБАНКно не промени приоритетите си за развитие на пазара. Кредитната институция остава вярна на принципа си да обслужва предимно корпоративни клиенти. За една година активите на банката се увеличиха с 39% - от 144.4 млн. лв. в края на септември 2003-а до 200 млн. лв. на 1 октомври 2004 година. Печалбата на банката на 1 октомври 2004-а е над 2.7 млн. лв. - близо три пъти повече от резултата, който тя отчете в края на септември 2003 година.ИНВЕСТБАНКчийто собственик са фирмите, контролирани от председателя на надзорния й съвет Петя Славова, успя да премине бариерата от 100 млн. лв. активи. За една година балансовото й число се увеличи със 73.6% - от 84.2 млн. лв. в края на септември 2003-а до 146.2 млн. лв. на 1 октомври 2004 година. Банката обаче тепърва трябва да разширява дейността си, ако иска да се пребори с конкуренцията на пазара. Впрочем от началото на ноември 2004 г. във финансовите среди се заговори, че Славова води преговори за продажбата на кредитната институция. Някои банкери дори изказаха предположение, че кандидати за покупката й са словенски или словашки фирми. Специално за в. БАНКЕРЪ обаче Петя Славова заяви, че до момента не знае за проявен инвеститорски интерес към банката и засега не планира продажбата й.Единствената държавна кредитна институция у нас -Насърчителна банкапродължи да изпълнява определената в устава й мисия - кредитиране на малките и средните предприятия по принципа Бавно, но славно. Балансовото число на кредитната институция за една година нарасна от 63.8 млн. лв. в края на септември 2003 г. до 94.13 млн. лв. на 1 октомври 2004 година. А отпуснатите от нея кредити формират над 59% от активите й.Банката може да получи силен тласък в развитието си, ако през следващата година Министерството на финансите, което притежава 99.99% от капитала й, привлече като акционери Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка. Двете институции на обединена Европа са проявили интерес към подобна сделка, но проучват възможностите за осъществяването й много внимателно, тъй като за тях тя ще е първата по рода си.Токуда банк също не успя да избегне скандалите през 2004 година. Финалът бе поставен с оставката на изпълнителния й директор и председател на управителния й съвет Стоян Александров, която бе одобрена само преди седмица. Причината, както писа в. БАНКЕРЪ, е, че Александров не може да приеме политиката на члена на надзорния съвет Румен Сербезов за налагането на служители от застрахователна компания Левски Спартак в управлението на банката. За двете години, през които управляваше кредитната институция, Александров успя да я стабилизира. Активите й, макар и бавно, започнаха да се увеличават и от 41 млн. лв. в края на септември 2003-а надхвърлиха 51 млн. лв. на 1 октомври 2004 година. Банката отчете печалба на 1 октомври 2004-а в размер на 508 хил. лева. Финансовите показатели обаче като че ли нямат значение за Румен Сербезов, очевидно той се ръководи не от икономически, а от някакви други съображения. Впрочем това си личи от положението й на пазара.От развитието на банковия сектор през 2004-а се създава впечатлението, че до две-три години ще се сбъднат прогнозите на някои финансови анализатори, според които на българския пазар ще останат не повече от десет банки. Процесите на консолидация, които вече започнаха със сделката за покупката ХЕБРОСБАНК, показват, че големите банки у нас са готови на всичко, за да увеличат пазарните си дялове. И нищо чудно техният натиск да смачка по-малките институции, зад които не стоят мощни акционери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във