Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГОДИШНО ПРЕЗ БНБ МИНАВАТ ЧЕТИРИ-ПЕТ ХИЛЯДИ СЛУЧАЯ НА ФАЛШИВИ БАНКНОТИ

Красимир Костадинов - директор на Националния център за анализи към БНБ, пред в.БАНКЕРЪГ-н Костадинов, вие сте първият директор на Националния център за анализи на фалшиви пари към БНБ. Интересно какво образование трябва да е получил човек, за да стане специалист по разпознаване на подправени банкноти?- Е, не знам какъв е точният отговор на този въпрос. Но лично аз съм химик. Завърших Висшия химико-технологичен институт с отличие и ме разпределиха в завода за електронна апаратура в Добрич. Аз и съпругата ми Петя, която е лекарка, сме родени в този град.Работех в галваничния цех на завода, където се извършваше посребряване, хромиране, кадмиране. Там започнах да правя една разработка за Машинно-електротехническия институт (бел. ред. - сега името му е Технически университет) на тема: Нестационарни електронни процеси. Имах намерение с нея да спечеля преподавателско място в института и да се занимавам с научна работа. Но нещата се развиха по друг начин. През февруари 1993 г. прочетох в един вестник обява, че БНБ търси инженери химици, които знаят немски език. Банката се нуждаеше от такива хора заради спецификата на банкнотопроизводството, където са нужни много добри познания по химия. Що се отнася до изискването за перфектен немски, то се налагаше, тъй като по онова време българските левове се печатаха в Германия. А аз отговарях и на това изискване, тъй като завърших немската гимназия в Добрич. Явих се на конкурса и на 1 март 1993-а бях назначен в Кабинет по платежни средства към управление Емисионно на БНБ. По това време го ръководеше Розалина Нацева и за него отговаряше първо Емил Хърсев, а след като той напусна - подуправителят Ганчо Колев. От 1993-а досега съм участвал в подготовката на всички банкноти от 100-левовата зографка до сегашната столевка, която влезе в обращение на 8 декември 2003 година.След като постъпихте на работа в БНБ, веднага ли се сблъскахте с фалшивите банкноти?- Малко след като ме назначиха, се появиха фалшиви зографки. Качеството им бе лошо и лесно се разпознаваха от истинските. Бяха отпечатани с цветен принтер на ксероксна хартия. Имаха едни и същи серийни номера. Въобще бяха точно фотокопие на банкнотата, но без да е правен опит за имитация на защитните й елементи. А колко случая с подправени пари са ви минали през ръцете?- Не съм ги броил. През миналата година имахме 4000 случая, а през 2001-ва бяха около 6000. Те бяха много повече през 1996-а и 1997-а, когато инфлацията нарастваше главоломно и населението масово купуваше валута, за да спаси спестяванията си. Спомням си, че недостигът на левове бе толкова голям, та се наложи през 1996 г. екстрено да изготвим банкнотата от 50 000 лева. Това бе най-бързо изработеният книжен паричен знак. От идеята за създаването му до доставката на новите пари в трезорите на БНБ минаха само три месеца. Нямаше време дори да изработим гравюра на портрет - това отнема много време, и затова решихме на банкнотата да се изобрази паметникът на братята Кирил и Методи. Наложи се художникът Кирил Гогов и негов фотограф да отидат да снимат паметника им пред Народната библиотека.Имало ли е случай за масово подправяне на банкноти?- Да. За пръв път се сблъсках с такава история през 1996-а, когато няколко юнака изкупиха картофената реколта в Самоковско, като плащаха с фалшиви 5000 лева. Тогава в банката получихме цяла купчина от тези пари. Това бяха червените банкноти от 5000 лв. с лика на Захари Стоянов, но от онази емисия, която няма холограмна защитна лента. Донесоха фалшификатите от полицията. Тогава за пръв път видях толкова подправени пари накуп - шест или седем пачки. Измамниците минавали привечер от къща на къща в самоковските села и изкупували картофите, като плащали с фалшивите или, както ние им казваме, неистински банкноти. Явно са разчитали на това, че повечето хора, от които купуват ще бъдат възрастни и лесно ще ги заблудят. Съвсем случайно в една от къщите имало и по-млади хора, дошли да гостуват на родителите си. Именно те се усъмнили в автентичността на банкнотите и са ги занесли в полицията. Там разплитат случая, намират прекупвачите на картофи, залавят ги и срещу тях имаше дело, по което аз и още няколко мои колеги от БНБ участвахме като експерти.С какво качество бяха тези фалшификати?- Тези бяха от добрите, нямаха никаква ултравиолетова флуоресценция. Явно хората, които са ги изработили, са знаели, че в тези години много малко банки бяха оборудвани с качествена специална техника за проверка на банкнотите. Тези фалшификати минаваха без проблеми през много от броячните машини на банките. Вижте, има една такава тенденция - колкото по-масово в България навлизат копирната техника и компютрите, толкова по-лесно се правят фалшиви банкноти. Престъпниците успяват да се сдобият със специални технологии за изработването на много от защитните елементи на банкнотите, със специални мастила, с офсетови печатни машини. Ние пък в Централната банка постоянно трябва да вкарваме в парите нови защитни елементи, които са трудни за подправяне. Например БНБ първа в света през 1996 г. пусна банкнота с холограмна лента - тази от 2000 лв., и на нея не бе направен нито един фалшификат. След това сложихме холограма на хилядата лева. Първата емисия банкноти от 5000 лв. също бе с холограмна лента. Когато през 1996-а инфлацията започна бързо да расте, стойността на банкнотата се приравни до сегашните пет лева, затова решихме да не слагаме холограма на новите емисии банкноти от 5000 лева. Не предполагахме, че някой ще тръгне да ги фалшифицира. Но случаят с изкупуването на картофената реколта в Самоковско показа, че сме се заблудили.Имало ли е фалшифицирана банкнота с холограмна лента?- Правени са опити за емитации на холограмни ленти, но те се оказаха крайно несполучливи. Имаше някои находчиви фалшификатори, които изрязваха холограмните ленти от банкнотите с ниски номинали и ги лепяха на парите с висок номинал, но и те лесно се различаваха от истинските пари.Кой е най-интересният случай за фалшифициране на чуждестранна банкнота? - За мен най-силното преживяване бе първият ми сблъсък с така наречения суперфалшификат на петдесетдоларова банкнота. Дотогава в БНБ само бяхме чували, че има подобни подправени пари с толкова високо качество. Бяха ни разказвали за такива фалшификати по време на международните конференции, които се организират за служителите на централните банки, занимаващи се с емисионна дейност. Те се спонсорират от печатниците на банкноти и се провеждат при закрити врати. Малко преди Коледа на 2001 г. в БНБ ни донесоха цяла пачка фалшиви банкноти от по петдесет долара, които бяха задържани в ХЕБРОСБАНК в Пловдив. Анализирахме купюрите и установихме, че се различават от оригиналните долари. Пратихме два броя от банкнотите на представител на американското посолство с молба бързо да ни отговорят дали са фалшиви. Още на другия ден получихме съобщение от офиса на Сикрет Сървиз в Рим, чиито служители отговарят за Южна Европа, че банкнотите са фалшиви. Веднага уведомихме банките и още същия ден започнахме да получаваме съобщения, че са хванати от същите фалшиви банкноти - в БИОХИМ установиха няколко броя, в други банки също започнаха да ги откриват касиерките, защото вече знаеха, че има подобни ментета и внимаваха за тях .Това бе много добър фалшификат, който бе изключително близък до оригинала. Бяха подправени успешно почти всички защитни елементи, които се проверяват от населението и касиерите в банките - графично изображение, яснотата му, детайлите, релефите, инталиопечатът. Всичко това бе прекрасно емитирано, само хартията не бе истинска.Съществува ли някаква тенденция при развитието на фалшификатите?- Разбира се. Стратегията на повечето измамници е да се подправят защитите, които се проверяват от населението. При суперфалшификатите се подправят и защитите, с които са запознати и касиерите - например ултравиолетови изображения, инфрачервена резистенция, микротекст и други. Това е втората група защити. А има и трета група, които са предназначени за емисионните банки. Те могат да се проверят например само в БНБ и не могат да се разгласяват.Появиха ли се вече фалшиви евро на българския пазар?- Появиха се през септември 2002 г. - осем месеца след пускането на еврото в обращение. При нас има регистрирани фалшификати от 20, 50, 100, 200 евро и един брой от 500 евро. Добрите фалшификати са от 50, 100 и 200 евро. На 10 февруари 2004-а регистрирахме и първите фалшификати от 5 и 10 евро. Много лоши ксерокопия. Но все още не се е появила толкова добра имитация на еврото, която да може да заблуди валутен касиер.В крайна сметка, какви преимущества в борбата с фалшификаторите ще дава този нов национален център към БНБ?- Ние се придържаме към изискванията на Европейската централна банка да се вземат предварителни мерки срещу фалшифицирането на банкноти. В тази връзка на базата на споразумение, сключено между МВР и БНБ, се изгради Национален център за анализи. В него ще постъпват абсолютно всички фалшиви парични знаци - банкноти и монети, заловени на територията на България. Специалистите в Националния център ще им направят експертизи, а информацията от тях ще сравняваме с данни, които ще получаваме от Сикрет Сървиз и от други организации, занимаващи се с проучване на фалшиви банкноти. Всички тези данни ще бъдат анализирани в центъра. Той ще помага при разработването на защитните елементи за нови емисии банкноти. Освен това центърът има за задача да централизира информацията за появата на определен фалшификат някъде в страната и да уведомява всички банки, че има опасност при тях да се появи подобна подправена банкнота. Тогава касиерите ще внимават и фалшификатите няма да могат да минават през кредитните институции.

Четете още

Параграф22 Daily

След кончината на съпругата на модния бос Антов друга жена се нанесла във вилата му в Бистрица

Със серията убийства някой може би иска да разкъса ресурсите на МВР в няколко случая, смята топкриминалистът Ботьо Ботев Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Банкеръ Daily
В новите учебници по история

Турското робство вече ще се нарича "съвместно съжителство"

Издателите сами ще решават дали да използват понятията владичество или робство
Учителите няма да намаляват оценките, ако ученик използва думата "робство". Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във