Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГЛОБИХА БАНКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ТЕРОРИСТИ

Ситигруп (Citigroup), Ейч Ес Би Си холдингс (HSBC Holdings), Дойче Банк (Deutsche Bank) и Ю Би Ес (UBS) са сред дузината банки, които през първите шест месеца на годината платиха глоби на обща стойност над 88 хил. щ. долара заради нарушение на наложените от САЩ санкции срещу терористични структури. Това става почти две години след като щатският президент Джордж Буш обяви война на световния тероризъм. Президентът иска да спре финансирането на терористите, но банковата общност не сътрудничи охотно на администрацията, коментира Рейчъл Еренфелд - директорка на базирания в Ню Йорк Американски център за демокрация. Съединените щати въведоха санкции срещу тероризма далеч преди фаталния 11 септември 2001 година. През 1986 г. президентът Ронълд Рейгън наложи ембарго на Либия заради участие в терористични акции. Година по-късно той включи и Иран в списъка на държавите терористи. Президентът Бил Клинтън пък санкционира Судан заради терористичния акт срещу американското посолство през 1997 година. През 1995 г. Клинтън въведе санкции, насочени срещу терористите, които заплашват да провалят мирния процес в Близкия изток, като включи в списъка организация Хамаз. През 1998 г. той прибави още имена, между които и Бин Ладен. Джордж Буш обогати списъка с имената на хора и организации, идентифицирани като терористични, и засили мерките срещу тероризма със специално разпореждане на 23 септември 2001 година. То забранява парични преводи към лица, подкрепящи терористите. Ситигруп - най-голямата по пазарна капитализация финансова групировка в света, плати глоба от 2925 щ. долара по двете групи санкции, наложени от президента Клинтън през 1995 и 1998 година. Банката отказа да оповести детайли за преводите, предизвикали наказанието, но увери, че подкрепя безрезервно борбата срещу тероризма и сътрудничи на официалните власти в САЩ и по целия свят да не се допуска финансиране на подобни структури. Втората по пазарна капитализация банкова групировка в света Ейч Ес Би Си бе глобена с 1944 щ. долара за нарушаване на възбраните срещу Либия и с 5500 щ. долара за парични преводи към Иран. Немската Дойче Банк плати 10 хил. щ. долара глоба за трансфер на средства в нарушение на санкциите срещу Судан. Най-голямата по размер на активите банка в Европа - швейцарската Ю Би Ес, бе глобена с 14 750 щ. долара заради паричен превод, направен през 2001 г., въпреки ембаргото срещу Ирак по времето на Саддам Хюсеин, който, според САЩ, спонсорирал тероризма. Френската Креди Лионе (Credit Lyonnais), която вече е поделение на Креди Агрикол (Credit Agricole), плати глоба от 5500 щ. долара заради нарушаване на санкциите срещу Либия. По същите причини третата по големина банка на Франция Сосиете женерал (Societe Generale) бе глобена с 11 хил. щ. долара, а италианската Банко ди Наполи (Banco di Napoli), която е част от банково-финансовата групировка Санпаоло ИМИ (Sanpaolo IMI), внесе 2300 щ. долара. Глобите на банките, оповестени публично две години след терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г., показват колко е трудно да се блокира финансирането за терористите. Изброените кредитни институции печелят милиарди долари годишно и тези наказания звучат смехотворно, още повече че в общия случай не надхвърлят размера на неправилния превод. Например размерът на гражданските глоби, произтичащи от нарушенията на санкциите срещу Иран, Либия, Судан и срещу терористичните структури, е ограничен до 11 хил. щ. долара на превод или до стойността на превода, като се взема по-ниската от двете суми. Говорителите на мнозинството глобени банки заявиха в интервюта по телефона или в специални съобщения по ИНТЕРНЕТ, че нарушенията, довели до глобите, са произтекли от неволни грешки на служителите им. За да са в крак със законодателството, финансовите институции използват специален софтуер, който сравнява името на наредителя на съответния превод със списъка от лица и компании, които нямат право да получават пари. Когато компютрите открият подозрителна транзакция, банковият служител проверява дали тя е законна, или не. В повечето случаи именно при тази процедура били допуснати преводи в разрез със законите поради грешки на персонала. Например четвъртата по големина банка на САЩ Уелс Фарго (Wells Fargo) се съгласила да плати 5500 щ. долара заради нарушение на ембаргото срещу Судан, след като неин служител проверил и одобрил по грешка превод през декември 2000 година. Щатското министерство на финансите поискало 11 хил. щ. долара, но банката успяла да намали сумата наполовина, след като поела ангажимент да подобри обучението на персонала си. Друга щатска банка - Юниън Банкал (Union BanCal), която има клонове в Калифорния, Вашингтон и Орегон, също се оправдава с човешка грешка. Тя била глобена с 12 хил. щ. долара за нарушение на санкциите срещу Иран, след като неин клиент в Калифорния, който пътувал до азиатската държава, изпратил от там 13 факса с искания за парични преводи. Базираната в Чикаго Нордърн тръст (Northern Тrust) обвинява свои чиновници за платената глоба от 18 027 щ. долара. Те били за преводи към Судан, Куба и Югославия, като последните две страни са в друга категория специални санкции на САЩ. Очевидно на банките също не им е лесно да следят големия брой различни списъци на лица, компании, организации и държави, които Съединените щати определят като терористични или неприятелски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във