Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГЛАСЯТ БНБ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОЛОВОЗ

Промените в Закона за БНБ винаги са били предизвиквани от сериозни проблеми в икономиката и във финансовата система на страната и задължително са имали много сериозно отражение върху тях. Сега Министерският съвет и Централната банка отново подготвят изменения на Закона за БНБ, но според разпратените прессъобщения този път целта е текстовете в нормативния документ да бъдат уеднаквени с изискванията на ЕС и Европейската централна банка. Предстоящите изменения ще засегнат няколко много важни области от дейността на БНБ - независимостта на членовете на УС, забраната за пряко финансиране на публичния сектор (разбирай държавата и общините), създаване на мерки за защита на еврото от фалшификации и засилване на отчетността и прозрачността в работата на банката.Що се отнася до последното изискване, самият факт, че никой в БНБ не се наема да обясни по-подробно гласените корекции, говори сам за себе си. Отговорните фактори там твърдят (и с основание), че нямат законодателна инициатива и преди проектът за промените да влезе в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, те не могат да го коментират. Право да сторят това, според тях, имали само хората от Министерския съвет, участващи в съвместната работна група с БНБ. Само че експертите по банково дело са в Централната банка, а не в правителството. Същевременно регламентите на ЕС по отношение на Централните банки са изключително интересни и прилагането им не засяга тези институции. Например пълната гаранция за независимостта на управителяподуправителите и членовете на УС е императивно изискване както на ЕС, така и на Европейската централна банка. В чл. 108 от Договора за създаване на Европейската общност изрично е записано, че при изпълнението на задълженията си ръководствата на централните банки на страните членки на общността нямат право да искат и да получават указания както от държавните органи - правителство, Народно събрание и т.н., така и от институциите на Евросъюза. По информация на в. БАНКЕРЪ обаче в момента не е предвидено да се вкара подобен текст и Закона за БНБ. Което е странно, тъй като политиците у нас многократно са правели опити да оказват натиск както върху целия управителен съвет на Централната ни банка, така и върху отделни негови членове. За сметка на това в проектозакона ще бъде описано в детайли как и при какви условия ще се извършва смяната на управителяподуправителите и останалите трима членове на управителния й съвет. Тези промени са продиктувани и от скандалната ситуация, възникнала в средата на 2003-а, когато се избираше нов гуверньор. Тогава, заради мудността и политическите шикалкавения на управляващото мнозинство, се стигна до положение, при което мандатът на стария управител Светослав Гаврийски изтече на 13 юли, а новият - Иван Искров, бе избран едва на 9 октомври. Така близо три месеца БНБ престоя обезглавена, а едно от подуправителските кресла, овакантено от Мартин Заимов още в края на февруари, остана празно до средата на октомври 2003 година. За да не се повтарят тези срамни политически хореографии, в променения Закон за БНБ ще фигурират разпореждания членовете на УС да се избират не по-късно от два месеца преди изтичането на мандатите на предишните лица, заседаващи в ръководния орган на банката. Ако новият член не бъде назначен до изтичането на мандата на стария, той ще продължи да изпълнява задълженията си, докато му бъде намерен заместник. С други думи, шефовете на Централната банка и занапред ще са изложени на безхаберието на законотворците.В закона изрично ще бъде записано също така, че управителят и подуправителите ще сключват договори за управление по ред, който ще бъде определен от управителния съвет на БНБ. Днес подобен текст липса и през миналата година се стигна до абсурдната ситуация никой да не може да обясни в какви трудови взаимоотношения с Централната банка бе Светослав Гаврийски.Разбира се, всички тези корекции и допълнения са наложителни, но те по никакъв начин не могат да гарантират по-голямата независимост на ръководството на БНБ, така както го изискват ЕС и Европейската централна банка. По всичко личи, че в проекта за изменение на Закона за БНБ ще липсва и параграф, който да наложи на институциятапълна забрана да финансира държавата и общините. Член 45 на сегашния нормативен документ не позволява такива операции под каквато и да е форма. Но в него е записано и едно изключение, и то е свързано с финансирането от МВФ. Заемите формално се получават от БНБ, а тя от своя страна ги отпуска на държавата. Тази сложна схема бе разработена в средата на 1997 г., за да не се налага всеки транш от Фонда (те се получаваха всяко тримесечие) да бъде ратифициран от Народното събрание. Вестник БАНКЕРЪ научи, че същото изключение ще бъде запазено и в променения Закон за Централната банка. А поне на пръв поглед видими причини за това няма, тъй като правителството планира да сключи предпазно споразумение с МВФ, при което Фондът ще отпуска заеми на България само при крайна необходимост - тоест, когато поради неблагоприятна промяна на международната конюнктура се създаде реална заплаха за Валутния борд в страната. Някои експерти обаче, изглежда, не са убедени, че при промяна на механизма за финансиране на държавата с пари от Фонда парламентът ще реагира с необходимата бързина (особено при някоя от дългите му ваканции), пък и няма никакви гаранции, че съставът му винаги ще е в състояние да осъзнае реалната ситуация и да вземе адекватното решение. Като аргумент за запазването на сегашната схема вероятно ще се изтъкне и обстоятелството, че тя обслужва и погасяването на дълговете на страната към МВФ, които трябва да обслужваме до края на 2010 година.В последна сметка подготвяните промени предвиждат, чепри присъединяването на България към ЕС Централната ни банка ще се придържа към принципите посочени в чл.4 от договора за създаване на Европейската общност, който регламентира създаването на Европейската система от централни банки. Друг е въпросът дали ще е по-добре БНБ постепенно или изведнъж да влезе в европейския коловоз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във