Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГЕРМАНЕЦЪТ БИНДЛ ПРАТИ КРЕДИТОРИТЕ СИ ДА ГОНЯТ МИХАЛЯ

Каръшкият късмет да играят в българския фарс Когато приватизационен гръм удари, как фалитът не заглъхва извадиха не само компании от ранга на Балкан и Химко, но и солиден брой по-дребни предприятия. Сред тях е и русенският завод Мефума, специализиран в производството на най-големите по литраж отоплителни системи в страната - бойлери, котли, абонатни станции, соларни и други съоръжения. От 2000 г. насам той успя да натрупа достатъчно скандална слава заради съмненията, че му е спретнат умишлен фалит. Умишлен или не, но фалитът е факт, а, волно или неволно, пътят към него му отваря екипът на бившия вицепремиер и промишлен министър от кабинета Костов Александър Божков. С неговия подпис на 25 февруари 1998 г. е извършена продажбата на предприятието в качеството му на обособена част от обявения в ликвидация мастодонт от времето на плановата икономика - Тежко инвестиционно машиностроене - Русе. Срещу 1 млн. г. марки платими изцяло в компенсаторки, щастлив притежател на 80% от капитала на Мефума става регистрираното през 1993 г. в Софийския градски съд ЕООД на име Енергийна техника Биндл. Собственик на дружеството е германският бизнесмен Максимилиан Биндл. Той поема и ангажимента в следващите пет години от сключването на сделка да инвестира в завода общо 2.01 млн. г. марки и да увеличи заварените там 130 работни места на 250. Според справката, предоставена през тази седмица на в. БАНКЕРЪ от Агенцията за следприватизационен контрол, до 2000 г. чуждестранният инвеститор се е справял отлично с изпълнението на обещанията си. През 1998 г., вместо записаните в договора за покупко-продажба 150 хил. г. марки, той е налял цели 649 330. Преизпълнение в инвестиционната програма е отбелязано и през 1999 г. - тогава независимо от планираните 290 хил. Максимилиан Биндл е вложил в предприятието 362 316 г. марки.Явно тези изпреварващи разчетите инвестиции дават възможност на купувача през следващата 2000 г. да намали темпото и за разлика от определените по договор 530 500 г. марки да вложи в дружеството 232 299 марки. А що се отнася до реализацията на програмата за трудова заетост, там нещата са направо блестящи. През 2000-ра, благодарение на новия частен мениджмънт, в завод Мефума работят 326 човека, макар че според приватизационните споразумения персоналът му е трябвало да набъбне само до 250 души, и то чак в края на 2002 година. Откъдето и да ги погледнеш, тези резултати заслужават единствено похвали, ако не бе един прелюбопитен въпрос - с каква точно магия са постигнати, след като на 4 март 2000 г. русенското предприятие на практика е... банкрутирало? Отговор на загадката може би ще дадат експертите от споменатата вече Агенция за следприватизационен контрол, които тепърва ще обработват и анализират отчетите на Максимилиан Биндл за 2001 и 2002 година. Интересно е, че в началото нищо не предвещава неблагоприятния развой на събитията. Скорострелно, след продажбата на Мефума ЕООД през февруари 1998 г., то е преименувано на Биндл България Русе III ООД , и в него се влива купувачът - Енергийна техника Биндъл. Така от сливането на двете дружества на бял свят се появява ново - Биндл Енергия АД, с регистрация в Русенския окръжен съд. Година по-късно, на 8 март 1999 г., Биндъл Енергия АД, с управител Максимилиан Биндл, е пререгистрирано в Софийския градски съд на адрес - община Витоша, ул. Пирин 10.Междувременно бизнесът в русенския завод върви - произвеждат се бойлери, които собственикът му пласира в Германия. Докато не идвасакралната дата 4 октомври 2000 г.когато той сюрпризира многобройните си фирми доставчици у нас. Без излишни словоизлияния Биндл депозира в Софийския градски съд молба, с която иска Биндл Енергия да бъде обявено в несъстоятелност, поради изпадането му в неплатежоспособност. На 27 октомври същата година софийските магистрати уважават молбата на германеца, откриват производството по несъстоятелността на Биндл Енергия, обявяват за начална дата на неговата неплатежоспособност 4 октомври 2000 г. и одобряват предложения от Биндл синдик Димитър Костадинов Смиленов (добре познат на широката публика със синдичеството си във Варненската корабостроителница и в Агрополихим). Както си му е редът, съдът допуска и обезпечение чрез запор върху сметките на длъжника в различни банки в страната. По този начин увисват близо 80 кредитори на русенския завод, сред които с 1.1 млн. лв. Хипоферайнсбанк - България, с 1.2 млн. лв. Агенцията за държавни вземания (АДВ), с 360 хил. великотърновският военноремонтен завод Ивайло от системата Терем...Приетите от синдика Смиленов вземания на кредиторите са общо за 5 703 225 лв., като самите те недоумяват как при активи в размер на 22 020 000 лв., фигуриращи в баланса на русенското предприятие към датата на обявяването му в неплатежоспособност и регистриран капитал от 15 432 605 лв. е допуснато то да бъде обявено в несъстоятелност? Пред БАНКЕРЪ Димитър Смиленов поясни, че високата балансова стойност на активите е плод на манипулативни действия от страна на Максимилиан Бинд и че реално тя била значително по-ниска. В писма, адресирани през 2001 г. до Върховната касационна прокуратура и до тогавашния заместник финансовия министър Атанас Кацарчев - с копие до АДВ и до министъра на държавната администрация Димитър Калчев, кредиторите твърдят, че на събранието им, проведено на 18 май, 2001 г., синдикът им предложил да изберат един от четиримата определени от него лицензирани оценители, на който да бъде възложено да пресметне истинската стойност на активите на Биндл Енергия. Гласувано било доверие на ЕТ Любен Дойчинов, но без знанието на кредиторите оценката била възложена на Георгиев-2000 ЕООД (което изобщо не фигурирало сред първоначално предложените). На експерта Дойчинов пък било поръчано да направи паралелна независима оценка. Този факт не е без значение, тъй като се получило сериозно разминаване. Оценката на ЕТ Любен Дойчинов била 5.7 млн. лв., а Георгиев-2000 ЕООД смъкнало цената на 2.5 млн. лева. Случайно или не, същата занижена сума била посочена и в оздравителния план на предприятието, изготвен от синдика Смиленов, но не приет от съда.В писмата на кредиторите се съобщава още, че предоставените и фактурирани от български фирми услуги и материали на Биндл Енергия АД не са заплатени, но са вложени в производството на едноименния завод и са ефективно изнесени и продадени в Германия. По-същественото е, че произведените в предприятието над 70 хил. топлообменници са изнасяни без или с минимална печалба - по 160 лв. бройката, след което се дооборудвали в Германия от регистрираното там дружество, носещо същото име като българското - Биндл Енергия (и то собственост на Максимилиан Биндл). По този начин единичната цена на топлообменниците скачала на 600 г. марки, за да достигне на пазара до 2000 г. марки. С други думи, в родината си г-н Биндл работел на голяма печалба, а у нас с твърде лека ръка оценявал парчето само на 160 лева.Кредиторите не пропускат да отбележат и, че само три дни преди да подаде на 4 октомври 2000 г. молбата си за обявяване на Биндл Енергия в несъстоятелност собственикът му сключва на 1 октомври договор с фирма Систем Техник Булгериън. Тя е регистрирана на... 3 октомври 2000 г. в София и не е на кой да е, а на дъщерята на г-н Биндл - Евелин Гертраунд Биндл. По силата на този договор русенският завод бил отдаден на оперативен лизинг на Систем Техник Булгериън за смешната сума от 2000 лв. на месец. Едва на 25 октомври между синдика Смиленов и г-жа Биндл е сключен нов договор, с който месечният наем е увеличен на... 5 хил. лева.Каква изобщо е била ползата от оперативния лизинг най-добре знае фамилията Биндл. Същото важи и за сключения на 1 ноември 2000 г. договор между Систем Техник Булгериън и регистрираното в Германия Биндл Систем Техник (собственост, естествено, на Максимилиан Биндл), по силата на който русенското предприятие работело на ишлеме за немското дружество. От тази дейност кредиторите не са получили и лев. Няма и да получат, тъй като от 5 май тази година Биндл Систем Техник също е обявена в несъстоятелност.Необходимо е да се отбележи че най-активни в усилията да си върнат парите от германеца са частните фирми доставчици. За разлика от тях, кредиторът с най-големи възможности за натиск - Агенцията за държавните вземания реагира доста по-мудно. Пишат се писма, разменят се кореспонденции между агенцията и синдика, но към реални действия, неизвестно защо, тя не пристъпва. Въпреки че вземанията й набъбват във времето и вече гонят 2 млн. лева. Не изненадва с бързина и съдът. Чак на 4 март миналата година той обявява русенското предприятие в несъстоятелност и прекратява дейността му, след като е открил фалитната му процедура още на 27 октомври 2000-ра.Единственият кредитор, който успява да реши поне на половина проблема си с Биндл Енергия е Хипоферайнсбанк-България. През 2002 г. банката продава задължението на русенския завод към нея (нараснало вече на 2.4 млн. лв.) на частната русенска фирма Доминекс ЕООД, произвеждаща от дълги години мебели за известната скандинавска компания Икеа. Срещу въпросния дълг в полза на кредитната институция е било ипотекирано цялото недвижимо имущество на предприятието.Според собственика на Доминекс Йордан Йорданов, към края на октомври миналата година той бил поканен в русенския клон на БИОХИМ (чиито услуги ползвал) за обсъждане на въпроса дали би могъл да вдигне на крака фалиралия завод, ако изкупи дълга му към Хипоферайнсбанк-БългарияТогава се стигнало до становището, че това е възможно и че за целта русенският клон на БИОХИМ ще отпусне кредит на Доминекс ЕООД. Инициативата е напълно обяснима, като се има предвид, че в началото на октомври 2002 г. БИОХИМ бе купена от Банк Аустрия, която е собственик на Хипоферайнсбанк-България. И след приключването на приватизационната сделка Хипоферайнсбанк-България се вля в БИОХИМ.Как конкретно е станала операцията по изкупуването на дълга към Хипоферайнсбанк-България от Доминекс Йорданов отказва да коментира пред БАНКЕРЪ, но заяви, че всичко му е струвало 950 хил. евро и на 17 декември 2002 г. документите били оформени. На 20 декември същата година синдикът Димитър Смиленов обявил търг за продажбата на русенския завод. Купувачи не се явили, затова пък пет минути след определения краен час на наддаването се появил самият Йордан Йорданов и поискал да бъде въведен в собственост на предприятието в качеството му на държател на неговия дълг. След като синдикът изготвил съответния доклад до съда, изминали задължителните 30 дни, докато той се произнесе. После се изтърколила още една седмица. Междувременно се появило писмо от Агенцията за държавните вземания, с което тя оспорвала пред Смиленов размера на признатите й от него вземания. Така работата се закучила и едва на 21 май тази година Йордан Йорданов успял да влезе във владение на злополучния русенски завод. Противно на твърденията, че разпродава машините и съоръженията му, но не вкарва парите в касата на синдика, а в своята, Йорданов изтъкна, че досега не е продал и копче от него. Категоричен е обаче, че останалите кредитори нямат шанс да си получат вземанията. Кьорав карти не играеотсича собственикът на Доминекс и допълва, че всички, които е завлякъл Максимилиан Биндл, а те не били никак малко, е трябвало да потърсят парите си от него значително по-рано. Много преди германецът да ги изненада с иска си за несъстоятелност. Днес, според Йордан Йорданов, кредиторите, воглаве с Агенцията за държавните вземания, ще гонят Михаля. И само можели да помахат на луксозната яхта на Биндл, която в момента била акостирала на Видинското пристанище. Това е положението. Единственият светъл лъч за някогашния завод Мефума са уверенията на Йордан Йорданов, че по Коледа там ще работят 600-700 души, за които е подготвил добро бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във