Банкеръ Daily

тренд

Гаргара с пенсиите

Кучешки живот...

Извинете за жаргона в заглавието. Сами преценете дали е оправдан.

Непрекъснатите законови напъни около пенсионното осигуряване в България отбелязаха юбилей. Кодексът за социалното осигуряване  чества  вече 130-ото си изменение!

"Променяният 130 пъти Кодекс за социално осигуряване е сред най-лошите примери в законодателството ни. Това стана ясно при обявяването на традиционните призове "Златен пирон", който връчи неправителственият юридически барометър, ръководен от бившия образователен министър Даниел Вълчев, преподавател в Юридическия факултет на СУ.

Откакто е приет КСО през 1999 г., Кодексът е променян средно по седем на година, което е повече от абсурдно. Още по-абсурдно е, че част от промените в последно време се правят между първо и второ четене, като се записват в преходните и заключителните разпоредби на други закони, които нямат нищо общо с юридическата материя, регулираща пенсионното осигуряване. А най-лошото е, че вече се правят промени  на  самите промени, без предходните да са влезли в сила.

В това паническо лутане из нормативните дебри на пенсиите прозира само едно: невъзможността на властта да се справи с проблема "пенсии". Та заради това се предприемат законови промени в оперативен порядък. И ако това не пречи на държавната пенсия, която чака приходи наготово (и когато такива не достигат от осигуровки, се посяга на събраното от данъци, което само по себе си е незаконно), то за частните пенсии във втория пенсионен стълб такава ситуация създава непредвидима среда и затруднява бизнеса максимално. Което пък влошава резултатите на тези компании.

Тук да отворим една скоба. Дефицит във фонд "Пенсии" от 3.7 млрд. лв. прие парламентът с гласуването на второ четене на текстове от законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2019-а. Предвидените приходи и трансфери във фонд "Пенсии" са общо 5.1 млрд. лв., а планираните разходи - 8.8 млрд. лева. Това означава, че и следващата година работещите ще плащат един път през осигуровките си за пенсиите и втори път - през данъците си, събирани от хазната, за пенсиите на техните баби и дядовци. Затваряме скобата.

От времето на Симеон Дянков като финансов министър до неговия ученик  Владислав Горанов промените в КСО, предприемани  от Министерството на финансите, са насочени единствено към парализиране на дейността на фондовете от втория пенсионен стълб, към системно увреждане на имиджа им и  резултатът  от това е  ерозиране на доверието към  тях. И още по-лошо - представляват опити за източването му в интерес на "държавните" пенсии, които били сигурни и предвидими. Същевременно  се крие простият факт, че при избрания солидарен модел само след десетина години, ако не се преодолее демографският срив, няма да има кой да изкарва пенсиите на тогавашните пенсионери.

А може би това е търсеният ефект? Да се дискредитира втората пенсия, за да може на тази база да се фаворизира държавната и да се предизвика преливане от "несигурните" лични партиди към "сигурното" държавно подаяние.

Като говорим за ударите срещу втората пенсия, имаме предвид предимно универсалните пенсионни фондове. При сегашната система гражданинът, роден след края на 1959 г., прави вноски в допълнителен задължителен пенсионен фонд и средствата се трупат по негова лична партида. Но във втория пенсионен стълб има и допълнителни доброволни пенсионни фондове, в които човек внася по собствено усмотрение. Точно върху тази активност рефлектира ударът върху задължителните универсални пенсионни схеми и темповете на увеличаване на доброволните вноски намалява. Което пък е зловредно посегателство върху нагласите на гражданите да изоставят губещите банкови депозити и да се опитат да мислят инвестиционно.

Законовият недостатък на втория пенсионен стълб  е един - липсата на избор за начина на инвестиране на средствата от името на осигурения. Ако бъде въведена мултифондовата система, осигурените ще могат да избират при какъв риск да се инвестират средствата им и каква доходност да им носят според този риск. Активите на един пенсионен фонд биха се разделили на три портфейла - консервативен, балансиран и агресивен. Всеки осигурен ще може да избере свободно в кой от тези портфейли  да отидат внесените от него пари. По негово желание те ще могат да бъдат разпределени и в повече от един портфейл.

Вместо тази разумна схема, която би донесла и по-добра доходност за осигурените,  непрекъснато се извършват някакви  промени, които често носят  точно обратните резултати. Част от тези "рИформи", приети през миналата и през тази година,  влизат в сила сега, други ще започнат да действат от догодина. Изключение са няколко поправки, засягащи предимно управлението на фондовете, както и техния контрол, за които те имат шестмесечен подготвителен срок.

Поправките засягат 4.6 млн. осигурени българи и  над 1.2 млн. пенсионери, както и девет пенсионноосигурителни дружества, осем доброволни пенсионни фонда, девет професионални пенсионни фонда и два доброволни фонда, които работят по т.нар. професионални схеми.

На първо място, нормативните промени изискват от фондовете да засилят прозрачността и достъпността на информацията. Освен актуални данни за това колко пари има в индивидуалната ни партида  информацията трябва да показва номиналната доходност, както и да съдържа детайлна информация за това в какво са инвестирани средствата. А когато  титулярът  на партидата поиска това, фондът ще бъде задължен да представи и данни за постигнатата реална доходност, т.е. номинална доходност минус размера на инфлацията. Казано най-общо - реална доходност 7%, коригирана с 3.5 % инфлация, означава реална доходност от 3.5% на инвестираните в съответния фонд пари.

Всичко това е напълно излишно, защото още от самото си създаване фондовете всекидневно изчисляват доходността и я публикуват на интернет страниците си. Сега обаче информацията трябва да съдържа кратко пояснение за значението на показателите за постигнатата доходност и за равнището на инвестиционния риск. Компаниите ще са задължени да предупреждават писмено клиентите си, че не се гарантират положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства. Което би трябвало да е ясно на всеки инвеститор - от този, който залага на банков депозит, до този, който работи с хеджфондове и биткойни. В информацията те трябва да посочат още какви са използваната методика за изчисляване на доходността и инвестиционният риск, а за тези, които имат нужда от допълнителни обяснения, трябва да посочат място и начин да се запознаят с нея.

Инвестиционната политика на всеки фонд трябва да бъде обявена и на сайтовете им. Там има информация и за всички такси и удръжки, които се правят  по правилника на фонда и които се събират от осигурените. След като през 2015 г. законодателят намали таксите и удръжките  и сложи "тавани" за тях, сега фондовете ще ги предоставят и в справките, които дават на лицата.

Единственото интересно в този куп промени е това, че ако фондът е част от финансова група, дейността на дружеството трябва да бъде ясно разделена от тази на групата, а постигнатите от финансовата група резултати не могат да бъдат представяни и като резултати  на фонда или на дружеството.

Въведени са и нови изисквания пред инвестиционната дейност на дружествата. Те могат да инвестират до 5% от средствата на фонда за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми в корпоративни облигации, които са приети за многостранна система за търговия или организирана система за търговия, и то в страна от ЕС. За да се ограничи ликвидният риск, се въвеждат конкретни изисквания и количествени ограничения за експозицията към различни инструменти. Отменени са изискванията към инвестиционната дейност на чуждестранни институции за професионално пенсионно осигуряване, които управляват професионални схеми на български предприятия.

Една година срок отпусна КСО на пенсионните компании да преоценят инвестициите си и да прекратят  тези, които са в свързани лица. Такава забрана вече действаше, сега просто се разширява кръгът на свързаните лица.

Според кодекса свързани лица са компаниите, за които е изпълнено поне едно от условията - да са предприятие майка или дъщерни дружества от една група, едното от тях да има участие или да е съвместно дружество с  друго дружество, двете дружества са съвместни на едно и също трето лице, едното дружество  да е контролирано съвместно от физическо лице, което има отношения с другата компания.

Друга разпоредба въвежда по-строг контрол над инвестициите в имоти. Тя предвижда пенсионните фондове в края на всяко тримесечие да съпоставят постигнатата доходност от всеки имот с общата доходност от управлението на фонда за същия период. Ако е по-ниска от 50% от общата, компанията е длъжна в двегодишен срок да се освободи от имота на пазарна цена. За придобитите имоти сравнението на доходността ще се прави след изтичане на пет години от тяхното закупуване. Промените в КСО не забраняват на фондовете да придобиват имоти, но за всеки нов също има петгодишен срок за оценка.

Така имоти, собственост на пенсионни фондове, на стойност около 200-250 млн. лв., може да се появяват на парче на пазара в следващите години. На толкова приблизително възлизат преките вложения в недвижима собственост на компаниите, които управляват парите за допълнителни пенсии.

Крайно време е да спре спекулацията, че пенсионните фондове не си гледат работата, че ги  източват, че не са добре управлявани - с доходност, по-ниска от инфлацията, с високи такси. Тези твърдения категорично са оборени с факти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във