Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ГАРАНТИРАНЕТО НА БАНКОВИТЕ ВЛОГОВЕ ПО СВЕТА И У НАС

Проблемът със сигурността на влоговете в банките и доходите, които могат да се получат от тях винаги, живо е занимавал българина. Христоматийно правило и в България и по света е, че колкото по-сигурна е една инвестиция, толкова по-нисък доход носи тя. Повечето българи, за които финансовия бизнес не е професия, често забравят тази аксиома и загубиха доста пари във финансовите пирамиди през 1994 и 1995 година. Интересното е, че много хора не се поучиха от горчивия опит и побързаха да дадат парите си на онези банки, които през 1996 г. предлагаха нереалистично високи лихвени проценти - и отново загубиха. Липса на финансова култура е населението, на действащи банкови регулации и на силен банков надзор, доведе до финансовата криза от 1996 г., когато фалираха 19 банки, в които изгоряха парите на стотици хиляди граждани. За да тушира огромното напрежение държавата трябваше да се намеси. Именно през лятото на 1996 г. бе приет първия закон за защита на влоговете според който държавата гарантираше всички спестявания на гражданите в затворените банки и 50% от парите по фирмени сметки. Тази гаранция костваше значителни суми на бюджета. Освен това според много банкери тя имаше дисциплиниращ ефект върху фирмите и населението. Нито една фирма или гражданин няма да се замислят на коя банка ще си поверят парите, ако знаят, че държавата ги гарантира напълно, коментираха банкери. Това виждане явно се споделяше и от МВФ защото именно мисията на фонда през 1997 г. предложи промяна в системата на гарантиране на влоговете. тогава ще бъде приет нов закон за защита на влоговете, според който максималният размер, който може да получи вложител в затворена банка е 6.9 хил. нови лева.


През 1998 г. бе създаден Фонда за гарантиране на влоговете, който да набира средства, с които да плаща на вложителите на затворените банки. Останаха обаче въпросителните - достатъчен ли е размерът на гаранцията върху влоговете, дали приетата система е най-ефективната, ще се сработи ли тя при една масирана криза. Еднозначни отговори на всички тези въпроси няма както в България така и по света. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност, който предстои да бъде приет от парламента, е предвидено влоговете до 7 хил. лв. на граждани и фирми в банките да бъдат 100% защитени.


Около 95% от влоговете и сметките на граждани и фирми в българските банки са до 7 хил. лева. Анализите показват, че това са парите на гражданите и малките фирми, които не могат да следят финансовото състояние на банките и трябва да бъдат защитени, коментира председателят на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Милети Младенов. Според него, в края на 2000 г. фондът ще разполага с 68 млн. лева.


Тези пари ни дават възможност да покрием влоговете, ако фалират едновременно всички по-малки банки или една-две от средните по големина кредитни институции в страната, заяви Милети Младенов.


Според него,

гаранционните системи са новост и за развитите държави

Най-старата е американската система за гарантиране на влоговете в банките, която съществува от 1934 година. Но масовото създаване на подобни гаранционни системи в света започва през осемдесетте години на нашия век.


Различното законодателство, на еднаквата политика на страните в тази област и редица други фактори, специфични за всяка отделна държава налагат определени отпечатъци върху тези организации. В зависимост от това съществуват и различни системи за гарантиране на влоговете в банките.


В Нова Зеландия, например, публично е обявено, че никой не защитава парите на вложителите. В Австралия също няма закон за гарантиране на средствата на гражданите в банките. Когато обаче австралийска финансова институции фалира, вложителите се нареждат на първо място сред кредиторите й.


Съществуват и т.нар. неявни системи за гарантиране на депозитите, които се прилагат в 55 страни. При тях защитата на средствата на вложителите в банките не е регламентирана в специален закон, но от изказванията на шефовете на централните банки и на правителствата става ясно, че при фалит на банка вложителите й няма да бъдат оставени на произвола на съдбата.


На другият полюс пък са Колумбия, Еквадор, Индонезия, Япония, Корея, Кувейт, Малайзия, Мексико, Тайланд и Турция, където всички вложения в банките са защитени.


Най-разпространена в света обаче е

системата с ограничено гарантиране

която се прилага и у нас. В различните държави обаче системите за защита имат различни особености.


Изграждането на обща политика за застраховане на депозитите в банките тепърва започва. Усилията в тази насока се координират от Института за финансова стабилност. Той е част от Базелския комитет за банков надзор, чиято дейност се координира от Базелската банка за международни разплащания.


В средата на май 2000 г. банката организира първата среща на представители на различни организации, които отговарят за гарантиране на влоговете, на която участва и Милети Младенов.


Всяка страна има свои специфични особености, които налагат отпечатъци върху организациите, които се занимават със защитата на влоговете в банките. По тази причина според мен и уеднаквяването на стандартите в тази област ще е по-слабо, отколкото при стандартите за Банков надзор, смята Милети Младенов.


В България, както и в повечето страни по света, фондът защитава влоговете само на граждани и фирми. Незащитени са средствата, депозирани от други банки и небанкови финансови институции, застрахователни, пенсионни и осигурителни фондове, инвестиционни посредници, приватизационни фондове, държавата и държавните институции.


В повечето от страните, където съществува схема за гарантиране на средствата в банките, са гарантирани само депозитите в местна валута. У нас обаче, тъй като повечето от спестяванията на гражданите са в чуждестранна валута, фондът гарантира и тях, заяви Милети Младенов.


Един от принципите, по които се определят

размерът на защитените суми

е разработен от МВФ.


Сумата на защитените влогове трябва да е най-малко два пъти по-голяма от брутния продукт на глава от населението. Този принцип се прилага в повече от 80 страни и средно за всички тях размерът на гарантираните средства е три пъти по-голям от БВП на глава от населението. Съществуват обаче огромни отклонения от тази цифра. Така например в повечето африкански страни размерът на гарантираните влогове надвишава 14 пъти размерът на БВП на глава от населението. В България това отношение е около 2.1 пъти. В Норвегия се гарантират влогове до 260 хил. долара. В САЩ защитени са сумите до 100 хил. долара, в Чехия - до 11 хил., а в Полша - 7900 долара.

Премиите, които плащат българските банки

във Фонда за гарантиране на влоговете са доста по-високи в сравнение с тези, които внасят кредитните институции по света.


Това е така, защото нашата система е все още прекалено млада. Тя трябва да натрупа пари и след това както е предвидено в закона тези вноски могат да спрат. В някои страни съществуват т.нар. рисково претеглени премии. При тях банките плащат диференцирано, според това какъв е кредитният им рейтинг, коментира г-н Младенов.

Бързината на плащане

с която се изплащат влоговете във фалирали банки е най-голяма в САЩ. Таз една банка я затварят в петък и в понеделник гражданите и фирмите вече могат да получат парите по сметките си. Срокът може да бъде удължен най-много до една седмица.


По европейските стандарти този срок е три месеца, но в България плащаме на вложителите до 45 дни след затварянето на една банка. Този срок бе спазен при изплащането на влоговете във фалиралите Кредитна банка и БУБ, заяви председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Милети Младенов.


Бързата намеса ............. Фонда не е проблем, когато в него има достатъчно средства, за да плати на вложителите в затворена банка. Забавяне може да има

когато липсват достатъчно средства

В България законът е предвидил няколко възможности за излизане от такава естремна ситуация. Фондът има право да поиска от банките да направят по-големи вноски и чак след това ако парите отново не достигнат, да вземе кредит от бюджета. В повечето страни, където има система за частично гарантиране на влоговете, принципът е обратен - първо държавата осигурява необходимите пари и едва след това банките правят допълнителни вноски във Фонда.

Поставянето на една от най-големите частни кредитни институции в Турция Демирбанк по управлението на държавата рефлектира и върху дъщерната й институция у нас Демирбанк (България). Гражданите й фирмите, които имаха сметки, влогове и депозити в Демирбанк (България) масово започнаха да теглят парите си от тях. Само за два дни от институцията бяха извадени над 1.5 млн. лв., които за нейна чест бяха платени без забавяне. Демирбанк (България) показа, че добре е защитила интересите на своите клиенти, но паниката около нея постави на дневен ред въпросът, как са защитени вложенията на гражданите и фирмите в българските банки, които са дъщерни на чуждестранните кредитни институции и в клоновете на чуждестранни банки у нас.


Проучването на вестник Банкеръ показа, че депозитите и влоговете във всички 27 банки у нас (между тях е и Демирбанк (България), както и в българските клонове на ИНГ Банк, Зираат Банк и Ситибанк са защитени по българското законодателство. Това означава, че ако те фалират, всеки гражданин и фирма, които имат пари в тези институции ще получат от българския Фонд за гарантиране на влоговете определена сума пари. Тя се изчислява по специална схема и зависи от размера на влога или депозита, който имат физическите и юридически лица във фалиралата банка. За влог или депозит до 2000 лв. се плащат 95% от сумата. Ако тя надвишава 2000 лв. гражданинът или фирмата получават от Фонда 95% за сумата до 2000 лв. и 80% от средствата, които надвишават 2000 лева. Въпросните 80% обаче не могат да надвишават 5000 лв., така че максималният размер, който Фондът може да изплати на един клиент на фалирала банка е 6900 лева.


Българското законодателство не защитава влоговете и депозитите в клоновете на четири чуждестранни банки, които работят у нас. Средствата на гражданите и фирмите привлечени от клоновете на Национална банка на Гърция, на Хиосбанк, на Йонийска и народна банка на Гърция у нас са гарантирани по гръцкото законодателство. Парите, които физическите и юридически лица са поверили на софийския клон на Хипоферайнцбанк (България), Мюнхен са защитени от германското законодателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във