Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФОНД ЩЕ ГАРАНТИРА ВЛОЖЕНИЯТА НА МАСОВИЯ ИНВЕСТИТОР

Управляващите дружества ще създават взаимни фондове, предвижда една от промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които Комисията за финансов надзор е предложила. Това съобщи председателят на надзорното ведомство Апостол Апостолов в дискусия, проведена в рамките на шестия икономически форум за Югоизточна Европа. Тези дружества ще получат правото да управляват индивидуални портфейли, както и да предоставят маркетингови и инвестиционни консултантски услуги. В замяна на това минималният им капитал ще бъде увеличен от 100 хил. лв. на 250 хил. лева. Сега работещите на пазара дружества трябва да се съобразят с новите изисквания най-късно до 1 януари 2006 година. Промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа вече са внесени в Министерския съвет за одобрение. В тях се предвижда още създаването на фонд, който да гарантира инвестиции до 40 хил. лева. Това означава, че ако даден инвестиционен посредник изпадне в несъстоятелност, вложенията на неговите клиенти ще бъдат компенсирани до този размер със средства от фонда. Под закрилата му обаче няма да попадат професионалните инвеститори като пенсионни фондове, застрахователни дружества и др. Касата на фонда от своя страна ще се попълва от встъпителни вноски, които инвестиционните посредници са длъжни да направят. Те са в размер от 1% от минималния капитал, който се изисква за съответния лиценз (за инвестиционните посредници с пълен лиценз тя ще бъде в размер на 15 хил. лв., а на тези с непълен - 2 хил. лева). Освен това посредниците ще са принудени да правят вноска във фонда, съответстваща на 0.5% от стойността на клиентските им портфейли през съответната година. Начинът, по който ще се попълва касата на фонда, обаче предизвика недоволството на инвестиционните посредници, които ще изпратят своите възражения пред Комисията за финансов надзор. Според изпълнителния директор на Първа финансова брокерска къща Тодор Брешков не е подходящо встъпителната вноска да се изчислява като процент от минимално изисквания капитал за даден лиценз. Така на практика се получава, че дружества, които с по-високия си капитал дават по-голяма сигурност на клиентите си, ще плащат повече пари във фонда. По-справедливо би било тази вноска да е фиксирана или изобщо да отпадне. Остра реакция от инвестиционните посредници предизвика годишната вноска от 0.5 процента. Брешков обясни, че сметките на клиентите са отделени от тези на посредника и няма да пострадат, ако евентуално той изпадне в неплатежоспособност. В такъв случай има смисъл да се плаща само за активите, предоставени за доверително управление. Освен това размерът от 0.5% е ненужно висок. Според брокери по-нормално би било да се отделят за фонда по 0.1-0.2 процента. В противен случай ще се стигне до оскъпяване на услугите на посредника, а това ще прогони клиентите и не се връзва с декларираното желание да бъдат привлечени повече инвеститори на българския фондов пазар. А проблемите му и така не са малко. Сред тях са липсата на достатъчна ликвидност и на високооборотни дружества.Според оценката на Апостолов на БФБ-София само 70 от 34 публични компании са реално такива. Причината е ясна - голяма част от тях бяха листвани административно на борсата по време на масовата приватизация, а сега основните им собственици ги отписват от публичния регистър. В това няма нищо страшно, като се има предвид, че на пазари, които са с няколко крачки по-напред в развитието си от българския, броят на публичните компании е значително по-оскъден. Така например на чешката фондова борса са регистрирани 59 дружества, а на унгарската - 50. В Естония пък има само 14 регистрирани емисии, но оборотът с тях е пет пъти по-висок от този на БФБ-София. По време на разискванията на икономическия форум стана ясно, че с тези проблеми се сблъскват и фондовите пазари в Румъния, Македония и Сърбия. Така например пазарната капитализация на сръбската фондова борса е 1.9 млрд. евро, а на македонската едва 1.2 млрд. щ. долара - с 80 пъти по-ниска от атинската и четири пъти по-ниска от капитализацията на Букурещката борса. Според генералния мениджър на Фондова борса Букурещ Стере Фармаше един от съществените й проблеми е липсата на чуждестранни инвеститори на тези пазари. Той обясни, че повече от 70% от инвеститорите на румънския фондов пазар са местни лица. Оборотът на борсата там до септември тази година е бил едва 411 млн. евро. А за миналата година основният индекс е отбелязал ръст от 45 процента. За сравнение - през 2003 г. българският борсов индекс е набъбнал със 145 процента. Решението на тези проблеми може да се търси в привличането на нови емисии и в постигането на по-висока ликвидност. У нас свободно се търгуват едва 21% от всички регистрирани емисии в публичния регистър. Според заместник-председателя на съвета на директорите на Карол Капитал Мениджмънт Александър Николов картината ще изглежда малко по-розова, ако се приеме минимално изискуем свободен оборот на фондовия пазар. Изпълнителният директор на БФБ-София Георги Драйчев пък обясни, че в момента специалисти разработват маркетингова стратегия за увеличаване на ликвидността и разработват платформа за търговия с деривати. Изоставането на българския фондов пазар до голяма степен се дължи и на слабата осведоменост на инвеститорите за възможностите, които той предлага. Това личи от анкета, която е проведена от дружеството Карол Капитал Мениджмънт. Според 64% от запитаните най-подходящо е да се инвестира в недвижими имоти, 25% предпочитат депозитите и едва 2.1% биха вложили парите си в акции. Само 8.9% са инвестирали в акции, а 6.4% и в момента притежават такива. За сравнение - чехите влагат 8.4% от спестяванията си в дялове и фондове. Общите проблеми, които възникват пред борсите от Югоизточна Европа, съвсем логично водят и до желание за сътрудничество между тях. Така например до края на тази година гръцката фондова борса ще придобие 10% от капитала на македонската. Това ще позволи да се регистрира едновременно една компания и на двата пазара. Според изпълнителния директор на Македонската фондова борса Евгени Зографски подобно обвързване между борсите е много по-подходящо от евентуалното им сливане. Той обясни, че обвързването ще позволи изграждането на общ информационен портал на всички регистрирани дружества в региона. Генералният мениджър на Фондова борса - Солун пък предложи да се въведат нови счетоводни стандарти, да се създаде оперативно сътрудничество на ниво надзорен орган, както и да се създаде Съюз на фондовите борси в Югоизточна Европа. Той ще се базира на общи платформи за търговия, клиринг, общ център за професионална квалификация и други. Пътят дотам обаче трябва да мине първо през двустранни договори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във