Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИСКАЛНА НЕМОЩ ТРЕСЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ

ПАРАМЕТРИТЕ НА МАКРОРАМКАТА НА БЮДЖЕТ'2006 ВСЕ ОЩЕ ПОДЛЕЖАТ НА ДОУТОЧНЯВАНЕДоста хаос и повратливост има във финансовата политика на кабинета на Сергей Станишев. Засега е ясно, че в нея не всичко е ясно. Но даже и това, което е ясно - е предпоследно и най-вероятно ще се промени. Новата управленска коалиция БСП-НДСВ-ДПС, едва превалила 50-тия си ден в коридорите на властта, успя да създаде такава суматоха по съставянето на бюджета за 2006-аче всичко се превърна в публична бъркотия. Мераците на новите министри към парите на хазната са напълно непремерени. Но затова пък преливат от социални идеи, форсмажорни обстоятелства, цигарен дим и скъп петрол. Фискалната немощ на кабинета стигна дотам, че се наложи лично премиерът Сергей Станишев да разсече гордиевия възел на бюджетните перспективи за догодина. И той обаче подчерта, че това са само прогнозните и предварителните разчети, т.е. промени все още са възможни както в макрорамката на бюджета, така и в данъчните ставки за бизнеса и населението.Нова - тристепенна скала за облагане на доходите на физическите лица, ще приеме правителството на тройната коалиция. От 180.01 до 250 лв. ставката ще е 20%, от 250.01 до 600 лв. - 22%, а над 600.01 лв. - 24 процента. Така необлагаемият минимум става 180 лв., а минималната заплата в страната - 160 лева. От този жест повечето хора ще спестят от данъци около 8 лева месечно, а в хазната няма да влязат 220 млн. лева. Разчетите на правителствените финансисти показват, че е възможно увеличаване на заплатите в бюджетната сфера с повече от 5 процента. Не са направени обаче окончателните сметки за процента на индексиране на пенсиите и дали то ще се прави от 1 януари, а не както досега от 1 юли.Станишев поясни, че намалението на осигурителната тежест ще е в границите 5-6 процента. То ще струва на държавата между 600 и 650 млн. лв., тъй като бюджетът ще трябва да покрие разходите на Националния осигурителен институт (НОИ) за изплащане на пенсиите. Стана ясно също, че засега нулевата ставка върху реинвестираната печалба няма да бъде въведена, въпреки патетичните предизборни закани на БСП. ДДС също остава закотвен на 20%, тъй като само 1 процент намаление понижава приходите в бюджета с около 200 млн. лева. Не се спомена и дума за предизборните обещания, че още през 2006 г. ще се въведе семейното подоходно облагане, при което дължимият данък се намалява с 300 лв. за едно дете, с 600 - за две, а за три - с 900 лева. Вместо това се оказа, че догодина ще се увеличат с около 20% данък сгради и такса смет.Шоково... и преждевременно ще скочат акцизите на цигарите, алкохола и горивата, за да се гарантират приходите на хазната. А оттам и инфлацията. Очакванията са, че от увеличените ставки на тези стоки приходите в бюджета ще набъбнат с 320 млн. лева.Така след серия от макроикономически гимнастики (които, разбира се, се правят с парите на данъкоплатците) най-накрая бюджетните сметки ще излязат на чисто - нулев дефицит през годината.Прогнозните параметри на макрорамката на бюджета за догодина са брутен вътрешен продукт (БВП) от около 45 млрд. лв. при реален ръст от 5.5 процента. През бюджета ще се преразпределят до 40% от БВП, а инфлацията ще е около 4.4 процента.Късо съединение по жицатаБюджетната процедура е в доста напреднал стадий, така че чудеса от нас не могат да се очакват, каза премиерът Станишев. Изглежда обаче, това обстоятелство не е било известно на социалната министърка Емилия Масларова. Дни наред тя ратуваше за повишение на бюджетните заплати с 5% от 1 април и с още 15-20% - от октомври, както и за скок на пенсиите с 6.1 на сто от януари 2006 година. Осребряването на целия пакет от предложения на Масларова, заедно с увеличаването на помощите за социалнослаби и инвалиди, както и за детски надбавки ще струва около 2.8 млрд. лв., или 7% от прогнозния БВП. Всъщност от левите мераци на Масларова единствено намалението на осигурителното бреме с 5-6 %, както и увеличаването на необлагаемия минимум. И в тях има обаче има известни уловки. С падането на вноската за пенсия с 6 пункта наистина има намаление на общата осигурителна тежест. То обаче остава изцяло за сметка на работодателя. Причината е, че едновременно с това се променя и съотношението на осигурителните вноски между работодател и работник от 70 към 30 на 65 към 35. Ето защо работниците ще заплащат приблизително същия процент, както са плащали и през 2005 година. Примерно за минималната заплата намалението на личната осигурителна вноска ще бъде с 5 стотинки. А за средната (около 300 лв.) намалението на личната осигурителна вноска на работника ще бъде 8 стотинки. Експерти поставиха под въпрос хипотезата на правителството, че бизнеса ще отговори на падането на осигуровките, като започне да разкрива нови работни места, да инвестира в нови производства и да увеличава работните заплати. Обикновено тези процеси се случват след определен период от време. Друг е въпросът, че българските предприемачи понесоха загуби от петте вълни на наводнения през това лято. Тъкмо затова по отношение на осигурителната сфера мерките трябва да са по-радикални. Всъщност някои от тези мерки бяха част от предизборните платформи и на БСП, и на НДСВ, но така и си останаха намерения на хартия. Примерно държавата трябва да се включи като осигурител за определен период от време с външен ресурс, като разпределението на осигурителната вноска да бъде: 35% дял на държавата, 35% на работодателя, 30% на работника.13-а дупка в джоба на чиновникаНай-рано през ноември, а по-вероятно през декември, ще стане ясно дали в бюджета ще се намерят пари за 13-а заплата на държавните служители, заяви тези дни финансовият министър Пламен Орешарски. Под въпрос все още е и отпускането на 13-а пенсия. Решението е политическо и то трябва да бъде взето от правителството, каза управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков. И оповести, че институцията вече има натрупан резерв от 60-70 млн. лв. заради по-доброто изпълнение на приходите.Преди седмица премиерът Сергей Станишев обяви, че изплащането на 13-а заплата е традиция от 1998 година. И че чисто политически неизплащането й ще бъде сериозен негатив за правителството.В политическата част на уравнението премиерът е прав. Наистина, става дума за 400-450 хиляди чиновници (от 2.5 млн. работещи в страната), които всяка година получават като бонус 13-а заплата. По данни на Националния статистически институт през юни средната работна заплата в бюджетната сфера е била 394 лева. Но финансовата и пазарната логика някак не прилягат на идеята за пореден път обществото да прави коледен подарък на администрацията. Все пак вече близо 80 на сто от брутната добавена стойност в икономиката принадлежи на частния сектор. Така че много по-пазарно би било да се намали броят на заетите в бюджетната сфера, а със спестените пари да се подпомогнат персонално семействата на пострадалите от природните бедствия.Около 300 млн. лв. са поискали министерствата само за да подготвят своите ведомства за влизането в Евросъюза. За съжаление това правителство вместо да започне с разходи за развитие, беше принудено да стартира с разходи за възстановяване след катастрофалните наводнения, констатира финансовият министър Пламен Орешарски. Досега за отстраняване на последиците от наводненията бюджетът е похарчил 248 млн. лв. от необходимите около 1 млрд. лева. За останалите до 1 млрд. лв. около 850 млн. лв. правителството е подало молба за финансова помощ до фонда за солидарност на Европейския съюз, които според Орешарски няма да се получат до края на годината.Според договорките с МВФ 2005 г. трябва да завърши с излишък от 1.5% от БВП, или с около 600 млн. лв., които не бива да се пипат.Прогнозни данни за макрорамката на бюджет'2006брутен вътрешен продукт - 45 млрд. лв.инфлация - 4.4%икономически растеж - 5.5%преразпределение през бюджета - до 40%Забележка: Прогнозите са направени при курс на долара.......Социални параметри в бюджет 2006- минимална работна заплата - 160 лв.- необлагаем минимум по ДОД - 180 лв.- увеличение на пенсиите - с 6.1% от 1 януари- увеличение на бюджетните заплати - 5% от 1 април, възможно и второ увеличение от 1 октомври- намаляване на осигурителна тежест - с 6%- планирани нови работни места - ръст 28%- сумите за професионална квалификация на едно лице се увеличават от 450 на 500 лв.- бюджетът на програмите за заетост се увеличава от 204 млн. на 296 млн. лв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във