Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИРМЕНИ ПОТАЙНОСТИ ОБГЪРНАХА ОБЩИНСКА БАНКА

Акционерните рокади преди провеждането на общите събрания станаха патент за Общинска банка. На събранието, което се проведе на 15 април 2005 г., например стана ясно, че един от частните акционери - СМФ - Строителство и инсталации на уредби, е прехвърлил акциите си в кредитната институция (2.94% от капитала й) на дружеството Информър, което е собственост на гръцката фирма Информър. Още по-голям сюрприз бе поднесен на 27 юни, когато трябваше да се проведе годишното акционерно събрание на кредитната институция. На него вместо представители на старите познайници - частните фирми Софстрой, Софийски аптеки, БКС - Средец и Информър, които се водеха собственици на 26.4% от акциите на Общинска банка, се появиха пълномощници на 11 частни дружества от енергийния сектор. Това са Брикел, Атоменергостройпрогрес, Атоменергоремонт, мина Черно море Бургас, мина Станянци, Мина Балкан 2000, Минна компания, Интеркомерс груп +, МАХ 2003, Топлофикация Габрово и Топлофикация Велико Търново. Това веднага даде повод за коментари, че въпросните 26.4% са купени от бизнесмена Христо Ковачки, чиито интереси са в енергийния бизнес. Самият Ковачки не отрече да е купил акции на Общинска банка чрез фирмата си МАХ 2003, която е придобила 2.58% от капитала й. В действителност всяко от единайсетте дружества се е сдобило с под 3% от капитала на кредитната институция и по тази причина не се е наложило нито да искат разрешение от БНБ, за да станат акционери, нито са подавали документи, с които са информирали Централната банка за бизнес дейността си и собствениците им.Според Закона за банките всяко лице или група свързани лица, които притежават три и повече процента от капитала на една кредитна институция, трябва да информира БНБ за дейността си и да разкрие своите собственици, а когато закупи 10 и повече процента от акциите на търговска банка е длъжно да поиска разрешение от БНБ. Въпросът е може ли между единадесетте енергийни фирми да бъде открита свързаност. Проверката на в.БАНКЕРЪ в системата Дакси показа, че такава има между три дружества акционери. Това са Минна Компания ЕООД, притежаваща 2.84% от капитала, МАХ 2003 ЕООД (2.58%) и Топлофикация Габрово ЕАД, собственик на 2.04% от акциите на банката. Трите фирми контролират общо 7.3%, но и в този случай те не са задължени да искат разрешение от БНБ за дяловете си в Общинска банка.Проведеното на 27 юни общо събрание на банката е приело единствено доклада на съвета на директорите за дейността на кредитната институция през 2004 година. В него е отчетено, че броят на клиентите се е увеличил с 15% и в края на годината те са 250 000. Привлечените средства от граждани и фирми са достигнали 360.3 млн. лв. и в сравнение с края на 2003 г. са отбелязали ръст от 38 процента. С толкова са се увеличили и отпуснатите кредити, които в края на 2004 г. са 179.4 млн. лева. Печалбата на банката след облагане с данъци е 2.97 млн. лв., но акционерите отложиха вземането на решение за нейното разпределение. Същата съдба сполетя и точката за промени в надзорния съвет. Общото събрание гласува да излезе в почивкаи да се събере отново на 12 септември. Това е правна процедура, която дава възможност акционерите да продължат работата си, без да се налага свикването на ново общо събрание. Участвали в заседанието представители на акционерите обаче заявиха, че председателят на надзорния съвет Любомир Павлов, както и другите му двама членове Петър Джорински и Венцислав Николов са декларирали готовността си да подадат оставка, така както искаше Столичният общински съвет. Тук обаче възникват въпросите без ясни отговориЗащо Павлов се е съгласил да се раздели с надзора на Общинска банка? Ще припомним, че като дясна ръка на кмета Стефан Софиянски (един от лидерите на коалиция Български народен съюз, който бе избран и за депутат в 40-ото Народно събрание) той бе в основата на операцията в края на 2004 г., при която общинските фирми Водоснабдяване и канализация, Софинвест и Пътища и строежи прехвърлиха над 10% от акциите си в банката на частните дружества Софстрой, Софийски аптеки, БКС - Средец и СМФ - Строителство и инсталации на уредби. По този начин четирите дружества, за които се знае, че се контролират от хора, близки до кмета и до Любомир Павлов, станаха собственици на общо 26.4% от банката. Така те получиха и възможност да блокират всички решения на общото събрание на кредитната институция, тъй като по устав те се вземат с минимум 75% от гласовете. А е известно, че Столичният общински съвет притежава само 67% от капитала на банката. Точно по тази причина в СОС се разрази скандал, а прокуратурата образува дело срещу Любомир Павлов и изпълнителния директор на кредитната институция Васил Пиралков.Общинският съвет свика на 14 март 2005 г. общо събрание на банката, на което предложи уставът да бъде променен, така че решенията на акционерите да се вземат с 67% от гласовете, както и целият надзорен съвет - начело с Любомир Павлов, да бъде сменен. С гласовете на Софстрой, Софийски аптеки, БКС - Средец и СМФ - Строителство и инсталации на уредби тези предложения обаче бяха отхвърлени. Тогава председателят на СОС Владимир Кисьов се закани, че сделките за прехвърлянето на акциите ще бъдат атакувани пред съда.За да бъде обезсмислена тази инициатива, частните дружества започнаха преговори за продажбата на акциите от банката на други фирми. Целта бе да се докаже, че новите собственици на дялове се явяват трети добросъвестни купувачи и по тази причина много трудно могат да бъдат осъдени да върнат акциите на общинските фирми. Така се стигна до операциите по препродажбата на пакета на СМФ - Строителство и инсталации на уредби на Иформър и до закупуването на 26.4% от капитала на банката от 11-те енергийни дружества. Тези сделки обаче не са обезсърчили СОС. Според високопоставен общински съветник трите общински фирми са атакували по съдебен редоперациите, с които в края на 2004 г. акциите на банката са прехвърлени на четирите частни дружества. Общинските съветници са на мнение, че трябва да се използват всички възможности, за да си върнат контрола върху 75% от капитала на кредитната институция, колкото и малки да са шансовете за успех на подобно начинание. Завеждането на съдебните дела, обаче не дава отговор на въпросът: защо след като планът на Любомир Павлов - за размиване на акционерното участие в Общинска банка, работи, той се е съгласил да излезе от надзорния й съвет? Единият от възможните отговори е, че така се печели време, докато се изпипа планът за приватизацията на банката. На общото събрание представителите на 11-те енергийни фирми са заявили, че при определени условия са готови да придобият мажоритарния пакет на кредитната институция. Твърди се, че подобни разговори са водени и представители на управление Банков надзор на БНБ. Там обаче представителите на 11-те фирми са били уведомени, че могат да се надяват на разрешение за покупка на мажоритарен дял само, ако офертата бъде направена от една-две фирми с ясни акционери и достатъчно големи собствени средства с доказан произход. Запознати с финансовото състояние на фирмите на Христо Ковачки твърдят, че ако той наистина смята да купува Общинска банка, за него не е проблем да покаже, че притежава необходимите му средства. Съществуват обаче версии, че проявявайки интерес към кредитната институция Ковачки върши работа на други бизнессреди, които са пряко обвързани с политическите партии. Финансисти твърдят, че няма да е чудно, ако банката бъде продадена на частни инвеститори, а в един момент Софиянски и Павлов, чрез контролирани от тях фирми, се легитимират като собственици на големи пакети акции в нея. Някои банкери, както и представители на десни парламентарни партии пък коментират, че от известно време ДПС търси начин да постави под свой контрол някоя от българските кредитни институции и в момента вниманието й е насочено именно към Общинска банка. Засега обаче това са само хипотези.

Facebook logo
Бъдете с нас и във