Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИНАНСОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРОВЕРЯВА СДЕЛКИ ЗА 155 МЛН. ЕВРО

Гражданин депозира пари в брой в българска банка, след това нарежда те да бъдат преведени по сметка на компания в офшорна зона. Тя от своя страна прехвърля парите по сметка на фирма в друга държава с либерален режим, а тази фирма сетне отпуска заем на българско дружество. Както вложителят в началото на схемата, така и фирмата кредитополучател в края й са свързани помежду си лица. Това е един от най-често използваните начини за пране на мръсни пари, която се прилага от българските престъпници, обясни Васил Киров, директор на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) при представянето на отчета за дейността й през 2003 година. Според него описаната схема е била използвана и за участие на чуждестранни инвеститори в приватизацията на български предприятия. Все още обаче няма постановени от съда присъди за пране на пари, така че няма как да бъдат разкрити имена на участници в подобни афери, оправда се Киров. Според одитори една от разпространените схеми за изпиране на капитали е чрез връщане на уж направилно направени преводи. В България са осъществявани подобни сделки, и то за суми от 1 млн. щ. долара. Така например преди две години и половина голяма западноевропейска компания купува от ливански бизнесмен българско предприятие. Посредник по сделката е одиторска компания, която според договора е трябвало да си получи комисионата си от 1 млн. щ. долара от купувача. За учудване на посредника тези пари са преведени по сметката му както от купувача, така и от продавача на дружеството. Ден след операцията продавачът заявява пред одиторската компания, че неправилно й е прехвърлил 1 млн. щ. долара и я моли да му ги върне обратно, но не по сметките на българското му дружество, а директно в Ливан. И компанията прави превода през софийския клон на авторитетна западноевропейска банка. Така ливанският бизнесмен легитимира 1 млн. щ. долара като сума, преведена му от ползваща се с международен престиж одиторска компания.Впрочем, схемите за изпиране на пари са толкова многобройни, че за да бъдат описани, е необходима енциклопедия. Пари например се перат чрез преводи за покупка на битова електроника и друга техника от западноевропейски фирми. За подобен случай към няколко служители на българска кредитна институция са повдигнати обвинения за легализиране на незаконно придобити 7.5 млн. лв. и в момента делото се разглежда от Софийския градски съд. Но според юристи, запознати с детайлите по него, финансовите операции са толкова тънко оплетени, че обвиняемите едва ли ще бъдат осъдени. Въобще материята, свързана с легализирането на незаконни капитали, е доста сложна и е съмнително, че в близките една-две години ще има вкарани зад решетките перачи на пари. Иначе бюрата на служителите в Агенцията за финансово разузнаване са буквално зарити със сигнали за съмнителни операции.Според Васил Киров през 2003 г. в агенцията са получени 236 сигнала за изпиране на пари. А самата тя е изпратила до правоохранителните органи 201 случая, при които има основателни съмнения, че са свързани с легализиране на незаконно придобити капитали. Общият размер на сумите в тези 201 преписки е близо 155.2 млн. евро. Около 30% от тях са свързани с проследяване на вериги за източване на ДДС. Това обаче няма никакво значение, след като от приключилите през годината 22 следствени дела за пране на пари само по 4 от тях има мнение, че трябва да бъде повдигнато обвинение. А дали ще има и осъдителни присъди е съвсем друг въпрос. Неутешителният факт е, че до момента Агенцията за финансово разузнаване и правоохранителните органи могат да се похвалят само с увеличаващия се брой сигнали за пране на пари, по които се работи. А разбита мрежа за легализиране на незаконно придобити капитали няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във