Банкеръ Daily

Финансов дневник

Финансовият свят погна лошите кредити

Българските банки ще пишат специални стратегии

Лошите кредити се очертават като гвоздея на банковото битие през 2018 година. По всичко личи, че цялата й първа половина  ще мине под знака на много сериозен  дебат между БНБ и търговските банки за управлението им. Числата сочат, че общият обем на просрочените заеми намалява значително - с 1.67 млрд. лева. Но определено е  недостатъчно. Той трябва да спадне от сегашното  средно ниво за системата от 10.67%  с още три-четири процентни пункта, за да се  доближи до средните за ЕС стойности от 4.5-5 процента. Големият въпрос, който в момента обсъждат  БНБ и мениджърите на търговските банки, е  какви са най-подходящите  инструменти да бъде постигнат  такъв резултат  и в какви срокове може да се случи това.  А другата тема със  стратегическо значение е каква  политика за управление на лошите кредити  да се прилага, така  че рискът  от наличието им  да бъде удържан в разумни граници за дълъг срок напред. Именно за да овладее  тези предизвикателства, още в края на миналата година БНБ изпрати на банковите  ръководства един работен документ, който се нарича

 

"Указания за управление на необслужваните експозиции"

 

Той е обект на сериозни дискусии в банковата общност, които едва ли ще станат достояние на широката общественост. Защото  темата е много специализирана, а освен това  отделните детайли в нея могат да бъдат интерпретирани доста манипулативно. В това число и да бъдат използвани за спекулативни атаки както срещу отделни кредитни институции, така и срещу финансовата стабилност в страната като цяло.

Важно е да се знае, че въпросният  проектодокумент, изготвен от БНБ, е разработен на базата на Указанията за управление на необслужваните кредити, разработени от Европейския банков орган (ЕБО). Но тъй като  този   европейски документ постоянно бива  актуализиран, явно и  съответната разработка на  БНБ  ще претърпи изменения. В окончателния си вариант, след като се вземат предвид коментарите и на експертите от търговските банки, указанията на БНБ ще се превърнат в неразделна част от регулаторните инструменти, с които тя  осъществява надзора върху кредитните институции. Това пък е  причина дебатите около тези указания да  бъдат разгорещени, докато документът  придобие окончателния си вид.

Няма съмнение, че още от тази година всяка  банка ще трябва да си създаде

 

специална стратегия за намаляване на лошите кредити

Тя трябва да бъде приета от най-висшия й управленски орган и резултатите от прилагането й  да бъдат оценявани периодично. А ефективността й  ще бъде оценявана от Банковия надзор. Тя трябва да съдържа  методика за класифициране и наблюдение на лошите кредити, инструменти за управлението и намаляването им с ясни срокове и количествени показатели. В тази стратегия ще трябва да бъдат очертани  специализираните банкови структури - отдели, дирекции, управления, комитети, които ще отговарят за изпълнението на стратегията, както и техните компетенции. В нея ще трябва да бъдат описани информационните системи и методиките, които ще се ползват при анализа, оценката и управлението на отделните портфейли от проблемни кредити. Отсега са ясни няколко важни момента, засягащи класификацията на необслужваните вземания. Според новите правила

 

като проблемен заем може да бъде определен и кредит без просрочие

 

Достатъчно е ползвателят  му да влоши финансовите си показатели, да загуби лиценз или разрешение, свързани с дейността му, да бъде уволнен от работа, да се заплете в съдебни дела, свързани с обществената поръчка, въз основа на която е отпуснат заемът, или да му бъде наложена административна санкция или акт за неплатени данъчни задължения и кредитът му вече става проблемен. Нищо че по него няма забавени плащания. А когато един кредит стане проблемен, по него банката  вече ще трябва да заделя провизии. Тук е необходимо  да се обърне внимание на факта, че проектодокументът,  изготвен от БНБ, предвижда банките строго да следят както паричните потоци на своите длъжници, така и местните и международни пазари, на които те пласират своите продукти и услуги. Всяко  влошаване на някой от тези параметри също може да вкара заема в групата на проблемните  задължения и да натовари  кредиторката с разходи за провизии. Ако едно лице - независимо дали  е физическо, или юридическо, има няколко задължения, просрочието по едно от тях - стига то да съставлява повече от  20% от общия дълг, ще вкара всички останали кредити в групата на проблемните заеми и да наложи  полагащите се за това провизии. Това правило до голяма степен ще важи и за задълженията на фирми от една бизнес група. Нарушаването  на всички тези правила за оценка  на риска и за провизиране ще води до надзорни санкции.

Указанията на БНБ предвиждат също така

 

по-строг контрол и върху  преструктурирането  на кредити

 

Практиката  преди  провеждането на прегледа на качеството на активите през 2016-а в повечето случай бе: когато един заем стане  проблемен, банките в повечето случаи да го  предоговорят,  като отлагат настъпилите задължения за плащане за бъдеще време. И така - до следващото просрочие, когато заемът отново биваше  преструктуриран, вместо да стане проблемен и да бъде провизиран. Така  до безкрайност го водеха като редовен, без той да носи на кредитора планираните приходи. Това се правеше най-вече за дълговете на близки до парламентарните политически кръгове бизнесмени или за фирми и лица, свързани с мениджърите или със собствениците на банките. В разработените сега  от БНБ  указания ясно се посочва, че един заем може да бъде преструктуриран само ако са налице  документи, доказващи, че това преструктуриране ще допринесе за  възстановяване на редовното му обслужване. С други думи, представената на банката счетоводна отчетност на фирмата или документите за доходите на физическото лице трябва безспорно да показват, че затрудненията са временни и инцидентни и лесно могат да бъдат преодолени. В противен случай - дори и след преструктурирането да няма просрочия, заемът ще се води проблемен и по него ще трябва да се начисляват провизии. Същото ще важи и когато един заем е преструктуриран повече от два пъти, макар това да е станало по правилата.

Указанията на БНБ предвиждат по-строги изисквания  и към

 

придобитите обезпечения и методите за оценка

 

на активите, с които е гарантиран един кредит. За момента, ако банката придобие едно обезпечение и закрие кредита, който то е покривало, се освобождава от необходимостта да заделя провизии. Няма обаче ясно правило колко дълго може да притежава банката това придобито обезпечение. Освен това няма и императивно задължение банката да го обезценява. А въпросното обезпечение често пъти не само че не носи приходи за кредитната институция, въпреки  че е неин актив, а дори я вкарва в разходи за управлението и поддържането му.  Според изготвеното  от БНБ  указание банката ще може да придобива такива обезпечения само ако има ясни документални аргументи, че ще може да ги осребри в разумен срок и на цени, сравними с пазарните. В противен случай отново ще трябва да се заделят провизии. Освен това самите обезпечения периодично - най-малко през  една година, ще трябва да бъдат преоценявани, независимо че са банков актив. Що се отнася до самите оценки - в указанието са  предвидени строги правила както за начина, по който се избират оценителите, така и за методиките, съгласно които те ще трябва да вършат своята работа. Най-общо казано, оценката няма да зависи само от пазарната стойност на обезпечението. Тя ще се дава по нетна стойност, а  евентуалните приходи от продажба ще се намаляват с всички разходи по управление на актива  и по осребряването му.

В проекта на БНБ за Указания за управление на необслужваните експозиции има още много мерки и куп свързани с тях технически, но важни детайли. Ясно е, че внедряването им и коректното им прилагане значително ще намалят риска от проблемни заеми, но в същото време някои от тях може да се окажат прекалено консервативни и да затруднят и без това кретащото кредитиране.

Точно по тези детайли са забележките и коментарите на хората от търговските банки и заради тях дебатите им с БНБ се очертават като сложни и продължителни. Но приемането на тези указания ще определят за  дълъг период от време  облика на банковите политики и съответно  стабилността на цялата финансова система в България.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във