Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИНАНСОВИ ЦЕНТРОВЕ В БЕДА

През последните няколко години холандската банкова групировка Ей Би Ен Амро (ABN AMRO) , инвестиционното поделение на немската Дрезднер Банк ((Dresdner Bank) - Дрезднер Клейнуърт Уосърстейн (Dresdner Kleinwort Wasserstein) и френската банка Креди Агрикол (Credit Agricole) закриха звената си за търговия с акции в Япония. Щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch) намали с две трети брокерските си операции на дребно в тази страна, след като понесе огромни загуби. А поделението за търговия с ценни книжа на немската Комерцбанк - Комерцбанк сикюритис(Commerzbank Securities), щатската инвестиционна банка Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase) и инвестиционното поделение на швейцарската Креди Суис - Креди Суис Фърст Бостън (CSFB), свиха до минимум търговската си дейност в Страната на изгряващото слънце. През последните шест месеца всички големи инвестиционни банки интегрират японските си структури за продажба на ценни книжа с екипите, покриващи останалите азиатски пазари. Някои финансови наблюдатели смятат, че международните брокерски компании няма скоро да възстановят японските си звена по простата причина, че, примерно, съседен Китай е много по-гостоприемен. С липсата на прозрачност във финансовия контрол Токио става все по-непривлекателно в сравнение с Хонконг и Сингапур например. Лоша услуга на японците правят и непрекъснатите промени на правилата, навикът на правителството да стимулира от време на време фондовите борси, както и обърканата финансова политика като цяло, която прави инвестиционния процес непредсказуем. Падащите цени на световните фондови борси и намаляващите приходи принуждават инвестиционните банки да съкращават персонала си и в Лондон, и в Ню Йорк. Проблемите на Токио обаче водят началото си още от началото на 90-те години на ХХ век (виж графиката). Теглото на Япония в световния индекс, поддържан от щатската инвестиционна банка Моргън Стенли (Morgan Stanley Capital International) - популярна базова оценка за институционалните инвеститори, е паднало от 31.2% в края на 1990 г. на 8.8% в наши дни. По оценка на банкери, доходът от комисиони от сделки с институционални инвеститори е намалял с една трета. До 2000 г. средните по големина брокерски компании разширяваха дейността си в Япония, опитвайки се да настигнат лидерите в бранша. Те обаче осъзнаха един по един, че огромните загуби от Токио не си струват усилията, и започнаха да се изтеглят. Едрите играчи имаха по-голям късмет, защото успяха да компенсират с различни видове дейности загубите на звената си, търгуващи с ценни книжа. Например те реализираха сериозни постъпления от комисиони от счетоводни и други услуги, които предлагат на хеджинговите фондове. Стабилен източник на печалба бяха и операциите с облигации и в по-малка степен - със специализирани финансови продукти, секюритизация и необслужвани корпоративни задължения. Оттеглянето на ред световни чуждестранни брокери и охладнелият интерес на някои местни дребни инвеститори поставят под съмнение ролята на Токио като световен финансов център. Японската агенция за финансови услуги - местният финансов надзорник, признава, че е обезпокоена и че трябва да ускори плановете си за реформиране на пазарите на ценни книжа. Разбира се, на този етап все още е рано да отписваме финансовия център в Токио и Япония като цяло. Най-голямата местна брокерска компания - Номура холдингс (Nomura Holdings), се възползва от бягството на чужденците. След като се бори сърцато с международните конкуренти, тя успя да си върне някои призови места в класацията на предлаганите инвестиционни банкови услуги. Акциите на японските фирми пък не се представиха толкова зле, колкото щатските през 2002 година. На фона на отвратителната година, която ни очаква обаче, това е нищожно успокоение.Препъващият се МайнхатънДвама финансови консултанти от престижната компания Макинси (McKinsey) преди известно време неволно наляха масло в дебата за бъдещето на Франкфурт като световен финансов център. Причината е изтекла информация в германския седмичник Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг за частната им паметна записка до шефовете на третата по големина немска банка - Дрезднер Банк и до управата на местната фондова борса - Дойче бурсе (Deutsche Borse). В нея двамата експерти правят заключение, че франкфуртският финансов център се разпада. Юнаците от градския финансов център, включително шефовете на работещите в него американски инвестиционни банки обаче са на друго мнение. Те тръбят, че Франкфурт е най-важният финансов център в континентална Европа, въпреки че повечето операции с ценни книжа и търговията с чуждестранна валута и деривативи се прехвърлиха в Лондон. Класическите дисциплини в областта на инвестиционните банкови услуги - като уреждането и продажбата на дългове, финансирането на операции с акции и консултирането на сделки по корпоративни сливания и поглъщания, все още изискват банкери с такава квалификация. Две щатски инвестиционни банки - Голдмън Сакс (Goldman Sachs) и Моргън Стенли (Morgan Stanley), имат стотици служители във Франкфурт. Навремето германската финансова столица имаше огромни амбиции. Достатъчно е човек да погледне все още растящата гора от банкови централи, получили прякора Майнхатън (по името на река Майн, по чието крайбрежие се простира финансовият център). Дрезднер Банк строи втора кула, от която изобщо няма нужда. Комерцбанк пък наскоро откри търговска зала с 500 работни места - най-голямата в Европа, но изобщо не може да я запълни. Жителите на Франкфурт се страхуват, че ще загубят ключовите си институции. Дрезднер Банк е собственост на най-големия местен застраховател Алианц (Allianz), чиято регистрация е в Мюнхен. Комерцбанк рано или късно ще падне в ръцете най-вероятно на втората в немската банкова класация Хипоферайнсбанк (HVB Group), която също е базирана в Мюнхен. Макар че шефовете на банковия първенец на Германия Дойче Банк да отричат, че някога ще напуснат Франкфурт, местоположението на цантралата й зависи в голяма степен от инвестиционните банкови услуги, които управлява... от Лондон и от Ню Йорк. Нейният шеф - швейцарецът Йозеф Акерман, миналата година наля най-малко 500 хил. щ. долара в касичката на Ню Йорк, за да подкрепи кандидатурата на града за домакин на Олимпийските игри през 2012 г., като пренебрегна конкурентната заявка на Франкфурт.Защитниците на Франкфурт обикновено отбелязват идеалната инфраструктура и географско положение на града - точно в центъра на разширения Европейски съюз. Някои мощни институции също ще останат в него - Бундесбанк (немската централна банка), Европейската централна банка, държавната банка за развитие KfW, агенцията, която управлява правителствения дълг на Германия, най-големият немски фондов пазар и поделението за ценни книжа на немския финансов надзорник. Евентуален подем в бизнесактивността би могла да напълни празните офиси и да възстанови самочувствието на тукашния бизнес от края на 90-те години на ХХ век. Възстановяването обаче няма да мине без преструктуриране на банковия сектор на Германия. То вече е в ход и въпреки трудовото законодателство на страната, което защитава заетостта, банките уволняват десетки хиляди служители. Според изследване на консултантската фирма Ърнст енд Янг (Ernst Young), в страната се надига гигантска вълна от сливаниясъпроводена с масирано закриване на филиали. Причината е най-вече раздробеността на местните спестовнокредитни институции, нерядко твърде скромните им размери, прекомерно високите управленски разходи и ниската им рентабилност в сравнение с други европейски страни. Броят им до 2005 г. се очаква да намалее с 40 процента. По преценка на Ърнст енд Янг, в сравнение със съседните държави, германската банкова система силно накуцва. А и лавината от фалити в момента води до трупане на загуби поради невъзможността банките да си събират вземанията. Още през 2001 г. тези загуби възлизаха на 27.2 млрд. евро. За 2003 г. се предвижда те да нараснат на 46 млрд. евро. В Германия съществуват твърде много финансовокредитни институции и твърде много филиали. Ако във Франция и Великобритания например пазарният дял на петте най-големи банки е над 40%, то в Германия тази цифра е само 20 процента. В края на 2002 г. на 1940 жители на Германия се е падал по един банков клон. Едва при съотношение един клон за 3800 жители може да се работи на печалба, констатира в изследването си Ърнст енд Янг.Докато през 2001 г. в страната е имало около 1600 кооперативни банки с близо 16 200 филиала, то до 2005 г. се очаква броят им да намалее наполовина - 800 банки с 14 300 филиала. След три години от 530 спестовни каси пък ще останат само 400.Засега обаче дълбоките проблеми остават. Държавните банки, които държат 40% от пазара на дребни банкови услуги, са опорочили цените за години напред и са направили корпоративното кредитиране непечелившо. Най-високата ставка на ДОД от над 50% не е стимул за големите играчи да дойдат във Франкфурт. Федералното правителство в Берлин и местната управа на Хесе се забавиха да предложат реформи, които биха облагодетелствали Франкфурт. Все пак екипът на Макинси предизвика положителен отговор. Финансовият министър на Германия Ханс Айхел каза, че следващият Закон за поощряване на финансовите пазари - пети по ред от 1990 г. насам, ще подобри конкурентните позиции на Франкфурт, ще привлече тук и хеджингови фондове. Да се чуди човек това същият онзи Айхел ли е, който преди година роптаеше срещу тези спекулативни инвестиционни структури, защото представлявали заплаха за финансовата стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във