Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА МИНАВА ПРЕЗ ОФШОРИ И ФОНДАЦИИ

Васил Киров - директор на Агенция Бюро за финансово разузнаване, пред в. БАНКЕРЪГ-н Киров, представляват ли специален интерес за Бюрото за финансово разузнаване сметките на фирмите, които търгуват с Ирак?- Съвсем наскоро Народното събрание прие закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Според неговите изисквания, всички финансови институции, в това число и търговските банки, трябва да ни докладват за всички преводи, за които имат съмнение, че чрез тях се финансира терористична дейност. Известно е, че Ирак се сочи като една от държавите, които подкрепят тероризма. В този смисъл банките би следвало да се отнасят с особено внимание към всички преводи, които идват от тази държава или са насочени към нея. Това не означава, че за всички тези трансфери трябва да се докладват на финансовото разузнаване. Но когато възникне някакво съмнение, че определена операция пряко или косвено е свързана с финансирането на терористична дейност, бюрото трябва да бъде уведомено. Това се отнася не само за сделките с Ирак, а и за търговските операции с всички други държави, които са били официално обявени като страни, подкрепящи тероризма.Кой и как определя, кои са държавите, за които има съмнение, че финансират тероризма?- Тези страни се определят първо въз основа на актовете на Съвета за сигурност на ООН. Второ, те са в списъците, които се изготвят от Европейския съюз. И трето, това са държавите, за които има данни, че се извършва някакво финансиране на терористична дейност. Финансовите операции, които се извършват с фирми от тези страни, се подлагат на по-сериозен контрол.Има ли постъпили доклади в бюрото във връзка с такива операции? - След приемането на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма няма постъпили доклади. Но такива имаше миналата година. Става дума за много на брой преводи, чиято обща сума бе над 1 млн. щ. долара. След като беше извършена проверка на всички действия и лица, които бяха въвлечени в тази схема, не се стигна до категоричен извод, че тя е насочена към финансиране на тероризма. Но ние продължаваме да наблюдаваме участниците в нея.Предполагам, че сте присъствали на много международни форуми, на които са се обсъждали схемите за финансиране на тероризма. Кои са най-често използваните?- Изненадващо за мен бе да науча, че от близо три години схемите за финансиране на терористична дейност не се осъществяват чрез големи финансови преводи. Напротив, става въпрос за много на брой малки суми, които се превеждат предимно чрез системата Хабала, чрез Уестърн Юнион и Мъниграм и други подобни системи за експресни разплащания. Разследването на терористичните актове, които бяха осъществени през септември 2001 г. в САЩ, показа, че точно такава е била схемата за тяхното финансиране.Хабала например е система за преводи през обменни бюра, която действа по следния начин: отивате в обменното бюро, депозирате сумата, която искате да преведете. То уведомява бюрото в друга държава, че трябва да плати на посоченото от вас лице сумата, която сте депозирали. Практически движение на средства по банков път няма и тези операции много трудно могат да бъдат засечени от банковите системи за мониторинг на съмнителните преводи. Системата Хабала е позната на арабския свят още от Средновековието. В наше време обаче се забелязва, че тя все повече се използва за преводи на средства, които са с престъпен произход или насочени към финансиране на терористична дейност.Та в случая с ударите от 11 септември 2001-а се оказва, че тъй като трансферите, с които е финансирана подготовката на тази операция, са много на брой, но за малки суми, те са влезли в информационните системи на финансовите институции, но никой не им е обърнал внимание.Това означава, че терористите са много добре запознати с изискванията на законите против прането на пари и правят всичко възможно преводите им да не бъдат засечени. Но щом като щатските системи не са реагирали на тези трансфери, каква е гаранцията, че българските финансови институции ще могат да ги засекат?- След 11 септември 2001 г. контролът е много затегнат и вниманието на финансовата система бе насочено и към преводите на по-малки суми. Особено внимание се обръща на така наречените нон-профит организации - това са благотворителни дружества, организации с нестопанска цел, фондации. През подобни структури са минавали повечето пари, предназначени за финансиране на терористичните актове. Много по-изкъсо се следят и посредниците, които осъществяват преводи на малки суми на големи разстояния. Под лупа са поставени неформалните начини за извършване на трансфери от типа на Хавала. Има специални указания в това отношение на Международната организация за противодействие на изпирането на пари и финансирането на терористична дейност, които обръщат внимание на държавите върху тези проблеми. При това положение е трудно да бъдем изненадани чрез прилагането на подобни схеми, защото с нас е споделен опитът, който САЩ са натрупали от 11 септември насам.С приемането на промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари адвокатите също бяха задължени да докладват за случаи, свързани с техни клиенти. Това не противоречи ли на изискването за опазване тайната на клиента, което е регламентирано в други нормативни документи?- Проблемът с противоречието между изискването за опазване на адвокатската тайна и разпоредбите на законите срещу изпиране на пари стои не само в България, но и в САЩ, и в страните от Европейския съюз. Да, изпълнението на разпоредбите на законите срещу мръсните пари нарушават адвокатската тайна, така както нарушават и конфиденциалността между банката и нейните клиенти. Няма начин това нарушаване да бъде избегнато. Въпросът е обаче, че засягането на конфиденциалността не обхваща случаите, когато адвокатите представляват своите клиенти по наказателни и граждански дела. Тайната при взаимоотношенията адвокат - клиент се нарушава, когато адвокатите осъществяват дейност по предоставяне на финансови услуги - например съветват как да бъде създадена и представлявана една офшорна компания или как да бъде придобито и управлявано дялово участие или банкова сметка. Чрез подобни операции могат да се легализират огромни суми, които са придобити по престъпен начин, и затова ние трябва да следим този тип сделки и взаимоотношения.Законът за банките дава възможност да се проверят офшорните акционери на кредитните институции. Ако се окаже, че сред тях фигурират лица, за които има съмнения, че участват в схеми за финансиране на терористични актове, какви действия може да предприеме държавата срещу тях?- Веднага трябва да уточня, че говорим по принцип. В случай че подобно нещо бъде установено, дяловете на тези офшорни компании в банките могат да бъдат блокирани, и ако се докаже участието им във финансиране на терористични актове или групи - да бъдат конфискувани.Знаете, че основният проблем с офшорките е проблемът с така наречените реални собственици. По принцип няма нищо лошо една компания да е офшорна. Но ако реалните й, а не номиналните й собственици са ясни, трябва да съществува механизъм за проверка на произхода на капитала, който те инвестират, защото зад офшорката могат да се прикриват хора, които се занимават с престъпна дейност. Затова едно от основните изисквания, които се поставят от ЕС, е да не се допуска проникване на престъпни капитали във финансовата сфера, особено в банките. Поради тази причина БНБ трябва да има възможност да провери в детайли произхода на капитала на хората, които стоят зад офшорните фирми, след като те са акционери в кредитните институции. Тези изисквания трябва да важат не само за банките, но и за застрахователните дружества, за хазартните фирми и за всички останали структури от финансовия сектор.Имаше ли някаква промяна през изминалата година в прилаганите у нас схеми за пране на пари? - Не мога да твърдя, че има някаква промяна. По-скоро бих казал, че през 2002-ра сме започнали да засичаме схеми, които не сме хващали дотогава. Например схеми за изпиране на пари чрез сделки с ценни книжа.Какви ценни книжа? Държавни ценни книжа, ипотечни облигации, корпоративни ценни книжа.- Става дума за сделки с корпоративни ценни книжа, където имаме съмнение, че се перат пари в размер на милиони левове. Сигнализирани сме и за опити за пране на пари чрез хазарт, но при тях става дума за по-малки суми от порядъка на четиристотин, петстотин, шестотин хиляди долара. И още нещо - тези схеми не са свързани с български казина, но в тях участват български фирми и граждани. За единия от случаите обаче получихме категорично потвърждение, че не става въпрос за изпиране на пари, защото местното финансово разузнаване на съответната държава беше извършило проверки и се оказа действително, че лицето е спечелило парите си, които смятахме, че е придобило по престъпен начин и иска да изпере, благодарение на късмета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във