Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИЛИП ПЪРСЪЛ - НАЙ-ЗАЩИТЕНИЯТ ШЕФ НА УОЛСТРИЙТ

Филип Пърсъл - главният изпълнителен директор на втората по големина инвестиционна банка на САЩ Моргън Стенли (Morgan Stanley), е един от двамата мениджъри в САЩ с най-сигурни гаранции за работното си място. Той може да бъде отстранен от поста си само ако за това решение гласуват 75% от членовете на директорския борд на финансовата групировка. Втората измежду най-мощните 1800 щатски компании, в чийто правилник е залегнал подобен принцип, е Комкаст - най-големият оператор на кабелни телевизионни програми в страната, но тази опция изтича през 2010 година. И докато останалите щатски корпорации използват подобни частни правила, за да защитят директорите си или да направят промяната на вътрешнофирмените наредби по-трудна, Моргън Стенли и Комкаст ги вкарват в употреба за да екранират ръководителите си. До това заключение е дошла в свое проучване консултантската фирма от щата Мейн Корпорит лайбръри. Тринайсетчленният борд на Моргън Стенли, оглавяван от 61-годишния Пърсъл, защитава със зъби и нокти лидерския му пост в проточилата се близо два месеца битка срещу осем бивши изпълнителни директори на компанията, които поискаха оставката му. Тази група дисиденти обвинява Пърсъл за напускането на петима банкови директори от висшия ешелон, включително и на оттеглилите се миналата седмица Джоузеф Перела и Тери Мегуид - високоуважавани имена в инвестиционния банков свят. Правилото за 75% бе въведено през 1997 г., след като брокерската фирма на Пърсъл Дийн Уитър (Dean Witter) купи Моргън Стенли за близо 11 млрд. щ. долара. В началото то бранеше на постовете им Пърсъл, който стана управител и главен изпълнителен директор на обединената групировка, и бившия й президент Джон Мак, който напусна през 2001 г. заради разногласия с Пърсъл. Точната формулировка на изискването гласи: Отстраняването на сегашния управител и главен изпълнителен директор, назначен на 31 май 1997 г., или каквато и да било промяна на ролята, задълженията или отговорностите му изискват съгласието на три четвърти от целия борд на директорите. Подобно ограничение, по мнението на Чарлз Елсън, директор на Центъра по корпоративно управление към университета в щата Делауеър, е много проблематично, защото премахва отговорността на борда. В Комкаст аналогичното изискване е записано като част от сделката по поглъщането на Ей Ти енд Ти, за която Комкаст плати 76 млрд. щ. долара в края на 2001 година. За да бъде отстранен главният изпълнителен директор Брайън Робъртс, e необходимо да гласуват 75% от директорите. До миналата година това изискване се отнасяше и за бившия ръководител на Ей Ти енд Ти Майкъл Армстронг, който беше управител на обединената компания от ноември 2002 до май 2004 година. Сред десетината други щатски корпорации, които изискват супер-мнозинство от две трети до почти 80%, за да уволнят член на директорския си борд, са базираната в щата Ню Йорк банка Ем енд Ти бенк корп. и Бейкър Хюджис - третата в света компания от нефтения бранш, регистрирана в Хюстън. По правило висшите фирмени ръководители често изискват и писмени обещания, които да гарантират запазването на постовете им по време на сливания и поглъщания. Те обаче не се записват във фирмения правилник и имат срок на давност. В случая с Пърсъл обаче няма краен срок, до който е валидно това условие, а ако инициативата за отстраняването му дойде от акционерите, 80% от тях трябва да я подкрепят, за да влезе в сила. С други думи, промените на върха в Моргън Стенли са си чиста химера. Атаките срещу Пърсъл започнаха на 3 март и се ръководят от бившия президент на банката Робърт Скот. В групата на дисидентите са още осем бивши изпълнителни директори на Моргън Стенли, които притежават общо 11 млн. банкови акции. Те искат отстраняването на сегашния шеф заради неумело управление - акциите на Моргън Стенли се обезцениха с около 15% през последните пет години, а финансовите резултати са по-слаби от постиженията на основните й конкуренти Голдмън Сакс груп (Goldman Sachs Group), Мерил Линч (Merrill Lynch) и Лиймън брадърс холдингс (Lehman Brothers Holdings). Когато вместо разбиране и подкрепа Пърсъл свали Стийвън Нюхауз от президентския му пост на 28 март и назначи свои доверени лица за директори, кампанията се превърна в публичен дебат и бе широко огласена във финансовия всекидневник Уолстрийт джърнъл и по телевизионния канал Си Ен Би Си. Скот дори покани на събрание акционерите на Моргън Стенли на 6 април, на което обеща, ако бъде назначен за главен изпълнителен директор на мястото на Пърсъл, да увеличи пазарната капитализация на банката с около 30 млрд. щ. долара (почти на 50%), като прекрои банковите поделения за дребни брокерски услуги и за управление на активи. Той представи и двугодишен план за повишение на печалбата на финансовата групировка с най-малко 2 млрд. щ. долара (миналата година тя бе едва 4.49 млрд. щ. долара при постъпления в размер на 39.6 млрд. щ. долара). Пърсъл също не остана със скръстени ръце. В началото на април, по време на обиколката му в Европа, той пристигна в Португалия, за да се срещне с най-продуктивните 175 банкови брокери, които вече не са в бизнеса. Това е твърдото ядро, което подкрепя Пърсъл - продавачи на финансови активи, натрупали милиони по време на управлението му. Техните продължителни овации в конферентната зала на хотел Риц в Лисабон бяха като тоник за изтерзаната му от публичните критики душа.Засега банковите експерти не дават особени шансове за успех на дисидентите, а инвеститорите са скептично настроени към предложенията и разчетите на Скот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във