Банкеръ Daily

Финансов дневник

Фермерите натискат и застрахователите, и общините да плащат за защита от градушките

Нина Колчакова
S 250 65805353 547a 424f a01a b1bfbec2b000

Земеделците не искат само те да плащат такса за защита от градушките и това накара депутатите от ресорната комисия в парламента в началото на миналия месец да върнат за доработка законопроекта за новия Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития.

Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите поясни за изданието, че фермерите не са съгласни само те да плащат, а е необходимо да се включат и застрахователите и общините. "Против сме проекта за закон в този му вид”, поясни той. Противоградната защита не пази само нивите на земеделците, а и имотите на много други - държава, общини и частни фирми. В цял свят застрахователите също участват във финансирането на подобни превантивни мерки. Освен това сме против записването на таксата и плащането й предварително. Не знаем какво ще стане до края на годината или през следващата, може да са повече или по-малко. Нормално е след като се случи да заплатя услугата. И да се види колко е струвала и какъв е ефектът от услугата. Редно ли е например да се карат да плащат стопани, чиито посеви са поразени от градушка, защото няма 100% гаранция”, обясни той. Земеделецът посочи за пример Австрия, където частна фирма, съвместно със застрахователи, се занимава с противоградна защита и цената там за стопаните е 9 евроцента на декар (около 18 ст.), а у нас се искат от фермерите по 75 ст.  Според Христов стопаните са доволни от плановете и реализацията им по разширяване на периметъра на полигоните за защита от градушките, защото вече в почти цялата страната се случват тези бедствия.
Проектът на Закона за превенция от неблагоприятни климатични събития бе одобрен от кабинета на 20 март. Текстовете в него предвиждат създадено държавно предприятие. То ще провежда активни въздействия срещу градушки. Звеното ще извършва радиолокационно измерване на валежите и ще осигурява радарна метеорологична информация на други заинтересувани ведомства.

Със закона ще бъде въведено задължение регистрираните земеделци да плащат по 50 ст./дка, а застрахователите да отделят по 0.8% годишно от премийния приход по застраховката "Автокаско", което е около 5-6 млн. лв. годишно, предлага земеделското министерство. Срещу тези намерения  скочиха застрахователите, според които няма логика те да плащат подобни щети на земеделците.

Застрахователите били съгласни да правят отчисления, ако Законът за борба с градушките въведе задължителна застраховка "Нива" за фермерите.

Освен това с разширяването на противоградната защита ще бъдат защитени не само нивите, но и градовете. Сега при градушки, които причиняват щети по автомобилите и домовете, каквито случаи имаше през последните години, застрахователите изплащаха обезщетения за пострадалите автомобили. С разширяването на защитата, този разход ще бъде спестен на застрахователите, затова е логично да поемат част от издръжката на борбата с градушките, смятат в земеделското министерство.

"Вноската, която залагаме от застрахователите, е между 5-6 млн. лв. годишно. Тя е за да има солидарност и да се намали вноската на земеделските производители", коментираха вносителите.

Застрахователите заплашиха: "Борбата с градушките ще оскъпи имуществените застраховки". Всички имуществени застраховки ще поскъпнат, ако бъде прието да се включи и рискът "градушка". Това засяга ипотекирани апартаменти, всички общински сгради, пътища, които се застраховат, малки и средни предприятия, обяви главният секретар на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова. Според нея няма да има промени при покритието по застраховката и при услугата, а ще се промени единствено стойността на полицата, тъй като част от събраните средства ще отиват за финансиране на Изпълнителната агенция "Борба с градушките".  

"Подкрепяме превенцията. Тя е основен принцип в застраховането, подкрепяме идеята държавата да инвестира средства в превенция, но нека това да става за сметка на тези, които са облагодетелствани от тази превенция. Ние сме против избрания начин на финансиране. Този модел сам по себе си е показал своята неефективност в цяла Европа", обясни Колчакова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във