Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФАМИЛНА ВОЙНА ОПУСТОШАВА МБТР

На 28 май (събота) - по изключение работен ден за държавата, около 15.30 часа БНБ поверява управлението на МБТР на квесторите Цветан Цеков и Христина Стамова. Задачата им е в рамките на три месеца да изяснят възможностите за оздравяване на банката и за увеличаването на капитала й. В случай че това не стане, БНБ ще отнеме лиценза на МБТР и ще поиска от съда да я обяви в несъстоятелност. Същото ще се случи и ако банката закъснее с повече от седем дни да плати свое безспорно изискуемо задължение. Е, това е моментът някой с пари да си купи банков лиценз, преди България да се качи на последния вагон на Евросъюза.А задачата на двамата квестори в МБТР съвсем няма да е лека. От разрешаването й зависи дали ще се намери инвеститор, който е готов да налее в капитала й минимум 14 млн. лева (7 млн. евро). За да бъде привлечен такъв, трябва да има яснота по въпроса, кои точно са сегашните акционери на МБТР. Бони Бонев претендира, че контролира 88.64% от капитала й. Само че това се оспорва от по-големия му брат Пламен Бонев и братовчедите му , Петър Белчев и Боян Пенков. По заведеното от тях дело срещу решенията на общото събрание на акционерите от 12 юли 2004 г. вече има първите резултати. През май 2005 г. Софийският градски съд уважи искането им и отмени решенията на въпросното събрание с мотива, че гласувалите на него акционери са представили нелегитимни временни удостоверения. Както може и да се очаква, групата около Бони Бонев веднага е обжалвала това решение пред Софийския апелативен съд, който е насрочил делото за юли 2005 година. С други думи, съдебната битка между братята и поддържащите ги роднини продължава, независимо че тя е пагубна за МБТР. Защото от затварянето й ще загубят всички - и акционери, и надзорници, и мениджъри, и длъжници. Както се казва по друг повод: Бог да ги вразуми! Ако се намерят сценарист и режисьор, които искат да направят български вариант на известната телевизионна сага Гулденбургови, въобще няма да им се наложи да търсят специален сюжет. А сериалът спокойно може да се казва И фамилията Боневи може да плаче. В него има всичко: битието на един емигрант, създаването на фамилна корпорация, утвърждаването й на българския пазар повече от десет години след смяната на режима, както и неизбежния конфликт между наследниците, битката на родовите лагери, предателствата и подмолните комбинации. Сценарият спокойно може да се базира на една бизнес история, чието начало датира от 1992 година. Тогава братята Пламен и Бони Боневи, с помощта на баща си Евлоги и в съдружие с братовчедите си Петър Белчев и Боян Пенков - синове на сестрата на Евлоги Бонев, създават Международна банка за търговия и развитие. Бащата Евлоги и семейството на по-малкия брат Бони, чиято съпруга Джуди е швейцарка, и досега прекарват по-голяма част от годината в алпийската държава. Докато големият брат Пламен и братовчедите Боян и Петър се застояват по-дълго в България, а центърът на тяхната фирмена империя е Пернишкият регион. Там са съсредоточени повечето фирми собственост на фамилията - заводът за тежко машиностроене Радомир Метал, леяро-ковашкият завод Ле Ко Ко, фирмата на Петър Белчев ПКБ 1989, Международният холдинг за търговия и развитие, Първа сладкарска компания, Частна дегустационна компания и така нататък. Някои от тези фирми вече не съществуват, а други са със сменени имена, собственици и управители, но за това по-нататък.През годините от своето създаване МБТР се развива като една от добрите фамилни банки, които имат стабилни клиенти, мениджмънт и финансови показатели. И така до... лятото на 2004 г., когато от тлеещия скандал започват да припламват искри.Запознати с кухнята на кредитната институция твърдят, че завръзката на конфликта датира още от 2002 г., когато двамата братя решават да преструктурират капитала на МБТР. До този момент те контролират по 39% от акциите на банката, а останалите 22% са разпределени между фирмените структури на Боян Пенков и Петър Белчев. Това, което правят тогава братя Боневи, е, че прехвърлят по-голямата част от акциите на банката на офшорни компании, базирани в Лихтенщайн, Панама, Гибралтар и други зони, където законът защитава анонимността на собствениците на фирми. Така в МБТР се появяват нови акционери. Това са Карина консултанс, Мосвиев Трейд, Потенца Ентерпрайсиз, Мегатурс Ню Дименшън, Индустриал Финанс, Дженелтек, Петрофинанс и още десетина дружества, всяко от които притежава под 5% от капитала на банката. Пламен Бонев, който е известен у нас като основен инициатор за създаването на банката и дългогодишен (до средата на 2003 г.) председател на съвета на директорите й, оставя на брат си Бони да се занимае с офшорките. Той от своя страна пък поверява прекия им контрол на Каролин и Марк Сир, които са брат и сестра на съпругата му Джуди. По този начин по-малкият брат Бони Бонев, както твърди мълвата - с благословията на бащата Евлоги, поема от средата на 2002 г. прекия контрол върху офшорните фирми, които са записани като собственици на общо 88.64% от капитала на МБТР. Отделно Бони Бонев притежава 4.98% от акциите на банката, толкова има и по-големият му брат Пламен. Истинските им дялове в банката, включително и с тези в офшорните компании, естествено са разпределени със споразумение помежду им. По-важното в случая е кой държи документацията на тези дружестваОказва се, че тя е в ръцете на по-малкия брат - Бони, и роднините му в Женева. Точно по тази причина в началото на 2004 г. именно той подаде в БНБ документи с молба да притежава 88.64% от капитала на МБТР. Типично за семейната сага е, че същата молба пускат и Пламен Бонев заедно с Боян Пенков и Петър Белчев. За зла участ те не разполагат с необходимите документи, с които да докажат, че могат да притежават 88.64% от банката. Пернишкото крило на фамилията обаче е въоръжено с всички временни удостоверения на банката, както и с акционерната й книга - документи, без които Бони Бонев трудно може да докаже, че е собственик на дяловете, които претендира, че притежава.През април 2004 г. БНБ позволи на Бони Бонев да държи 88.64% от капитала на МБТР. Брат му Пламен веднага реагира, като заяви, че получаването на разрешение някой да притежават определен дял в банката още не значи, че останалите акционери ще му продадат акциите си (за което в.БАНКЕРЪ тогава писа). Това бе първият официален сигналче между Пламен и Бони вече има открито противопоставяне. В средата на 2004 г. по-малкият брат се опита да постави МБТР под свой контрол. На 12 юли се провежда общо събрание на акционерите на МБТР, което гласува членовете на надзорния съвет на банката да бъдат намалени от петима на трима души. Тогава от него са освободени председателят проф. Делчо Порязов, Иван Капитанов, Вера Церовска и Марта Пушева. От стария надзор остава единствено Каролин Сир, а новоизбраните му членове са известният юрист и бизнесмен Красимир Дачев и Калоян Янков. Самият Дачев твърди, че се е съгласил да участва и да оглави надзора на МБТР от чисто сантиментални съображения, тъй като е приятел със семейство Боневи и е имал желание да им помогне да постигнат разбирателство. Но и има и друга - бизнес връзка. През февруари 1999 г. 60% от капитала на държавната Свилоза са продадени на базираната в офшорния щат Делауер фирма А.Р.У.С. А от май същата година до 2001-ва Дачев и Бони Бонев са членове на надзорния съвет на предприятието. Сега то се управлява от Дачев и е един от клиентите на МБТР. Толкова по въпроса за приятелството.Що се отнася до бизнесаведнага след като е избран от общото събрание на МБТР с гласовете на офшорните компании, новият надзорен съвет освобождава членовете на управителния съвет, които застават зад Пламен Бонев. На тяхно място са назначени хора, близки до Бони Бонев, а именно Светлозар Иванов, Александър Панев и Атанас Радев. На 16 август 2004 г. Софийският градски съд постановява, че приема решенията на общото събрание от 12 юли и назначенията на Иванов, Панев и Радев за изпълнителни директори. Само че хората на Бони Бонев прибързват да седнат на шефските кресла, тъй като не проверяват дали съдебното решение за това е вписано във фирмения регистър. На 16 август в 16 часа тримата нови изпълнителни директори са посрещнати пред централата на МБТР от Петър Белчев и охранителите му. Белчев заявява, че не приема решенията на общото събрание от 12 юли. За да бъде избегнат конфликтът, двете страни се договарят Белчев и останалите акционери около Пламен Бонев да проверят дали решението за назначаване на новите трима изпълнителни директори е вписано в регистъра на СГС и отново да се срещнат на следващия ден.Оказва се, че към 16 август такова вписване във фирмения регистър на СГС няма и точно от този факт се възползва пернишката фракция. По молба на Петър Белчев Софийската градска прокуратура образува проверка за основанията, поради които Светлозар Иванов, Александър Панев и Атанас Радев трябва да поемат управлението на банката. На 17 август тримата отново не са допуснати в сградата на МБТР. Следва кратка разправия с охраната. Идва и полиция. На Иванов, Панев и Радев е представено разпореждане на прокуратурата, което им забранява достъпа до сградата на МБТР - до изясняване на обстоятелствата около техния избор. Акционерите Пламен Бонев, Петър Белчев и Боян Пенков, които смятат, че интересите им са накърнени, пускат и жалба до Софийския градски съд. С нея те искат да бъдат обезсилени решенията на общото събрание от 12 юли 2004 година. Мотивите им са, че участвалите в него акционери не разполагат с легитимни временни удостоверения, които да удостоверяват, че те са собственици на съответните дялове от капитала на МБТР. След размяната на юридически удари пернишката и женевската фракции се опитват да проведат преговори за бъдещето на МБТР. Защото и на двете страни е ясно, че без легитимно ръководство и при появилите се информации за конфликт между акционерите на кредитната институция тя няма да издържи дълго. Точно по това време на бял свят излизат и някои данни за проблеми в кредитния портфейл на банката. Тогава двете групи - тази на Бони Бонев и другата на Пламен Бонев, си размениха претенции, че имат необслужвани задължения към МБТР. Според думите на лица, близки до Пламен Бонев, по-малкият брат бил съгласен да отстъпи дела си в банката, но само ако получи 7 млн. лева. Нещо повече, те твърдят, че по-възрастният брат бил съгласен да плати тази сума, но... разсрочено във времето. Гаранция за това бил евентуален залог на морските имоти на пернишкия бизнесмен и близък приятел на фамилията Людмил Стойков, чийто холдинг Ладимекс държи курортното селище Дюни - с няколко луксозни хотела, най-елитният от които е петзвездният Марина Роял Палас, както и дялове в Стомана-индъстрис АД и Радомир - Метал.Още в началото на 2004 г. Стойков обяви, че иска да основе банка, но при разговорите с представители на БНБ той е бил посъветван да закупи дялове от някоя от съществуващите кредитни институции. Естествено изборът му бе да участва в увеличението на капитала на МБТР и да стане неин мажоритарен акционер. Запознати с разговорите твърдят, че Стойков дори е предложил на Бони Бонев да му заложи - срещу исканата за банката цена от 7 млн. лв., един от хотелите си в курортното селище Дюни. През април 2005 г. обаче самият Бони Бонев заяви в неофициален разговор с репортер на в.БАНКЕРЪ, че не е получавал подобно предложение от Стойков.Цялата есен на 2004 г. мина в безплодни преговори между Пламен Бонев и Бони Бонев, които така и не успяха да се договорят кой на кого колко и какво дължи, и как да уредят взаимоотношенията си. В края на годината цъфнаха и резултатите на МБТРкоито въобще не изглеждаха розово. При собствен капитал от 14 млн. лв. банката бе отчела загуба от 9 млн. лева. А това за запознатите с регулациите на БНБ означаваше, че капиталовата база на МБТР е не повече от 5 млн. лв. - с 5 милиона под необходимия минимум (от 10 млн. лв.), изискван според Закона за банките. В подобни случаи БНБ е задължена да вкара квестори в кредитната институция. Но Централната банка направи своеобразен компромис и реши да изчака с прилагането на крайната мярка с надеждата, че все пак братя Боневи ще успеят да се договорят помежду. И че може би ще приемат инвестицията и залога на Людмил Стойков.Според запознати с финансовото състояние на банката, загубата й от 9 млн. лв. е следствие от провизиите, които е трябвало да бъдат заделени по нередовно обслужвани кредити и вземания от финансови институции. Тези просрочия, сочи статистиката на кредитния регистър, са на фирми, които са под контрола на собствениците на банката. Самите акционери обаче не признават, че стоят зад този или онзи длъжник.Имената, директорите и собствениците на въпросните нередовни длъжници са променени. И в момента е почти невъзможно да се направи връзка между фирмите с невърнати кредити и сегашните акционери, споделиха запознати пред БАНКЕРЪ. Точно нередовните кредити обаче са били препъникамъкът при преговорите с Людмил Стойков, който заяви намерението си да участва в увеличението на капитала на банката. Твърди се, че собственикът на Ладимекс ООД е бил готов да инвестира в МБТР около 14 млн. лв., но при условие, че фирми като Бокар Финанс, Нуто 2002 ЕООД, Стил 2000 ООД, Тея 04 ЕООД, ФОМ ЕООД и Ми Бу ЕООД започнат редовно да обслужват просрочените кредити. Това обаче не приели да му гарантират нито Пламен Бонев, нито Бони Бонев. По тази причина през април 2005 г. Людмил Стойков заявява пред БНБ, че вече не се интересува от покупката на МБТР. Освен него интерес около МБТР проявили ред финансови хиени, но щом стигнели до неразборията между братята, се отказвали.

Четете още

Банкеръ Weekly

БОНИ БОНЕВ СТАВА СОБСТВЕНИК НА 86% ОТ КАПИТАЛА НА МБТР

Бизнесменът Бони Бонев е подал молба до БНБ да придобие пряко 86% от акциите на Международна банка за търговия и развитие (МБТР), научи в. БАНКЕРЪ от шеф на... Още »
Банкеръ Weekly

Пламен Бонев

Пламен Бонев, бивш акционер, директор и собственик на Международна банка за търговия и развитие (МБТР), ще отпразнува рождения си ден на 2 юли. Още »
Банкеръ Daily

Отворено писмо на Стела Николова до Жан Клод Юнкер

След фалита на четвъртата по големина банка у нас през 2014г., за която държавата и БНБ не положиха никакви усилия да спасят, върви едно сериозно разграбване на активи. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във