Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФАЛСТАРТ НА ДЕЛОТО ЗА МИЛИОНИТЕ НА ЧОРНИ

Разплитането на аферата за изчезналите преди повече от девет години 6 млн. щ. долара на Майкъл Чорни ще започне на 13 септември 2004 г. , а не както се очакваше, на 10 май. Причината за отлагането е до болка позната на всички наблюдатели на наказателния процес - нередовно призоваване на обвиняем.Главните действащи лица в процеса са Павел Тренев и Димитър Димитров - Шашмата, за които държавното обвинение (за кой ли път !?) потвърди, че са в основата на схемата за изчезналите милиони на Чорни. От тях се търси наказателна отговорност за присвояване в особено големи размери (чл. 203 от Наказателния кодекс) и за измама по смисъла на чл. 211 от Наказателния кодекс. След като няколко години двамата бяха в неизвестност и дори имаше съмнения дали са живи, те все пак бяха заловени - Шашмата през 1999 г. в Италия, а Тренев през 2002 г. в София и в момента са с мярка за неотклонение - парична гаранция. Ако съдът признае двамата за виновни, законът предвижда затвор от 10 до 30 години за първото им деяние и от 3 до 10 години за второто нарушение. И в двата случая обаче е предвидена възможност за конфискация на половината от имуществото им. Но едва ли някой ще се изненада, ако се окаже, че по документи Димитров и Тренев не разполагат с имоти, автомобили, банкови сметки или дялови участия във фирми. С други думи, да няма какво да им се отнеме.Освен Димитров и Тренев прокуратурата е повдигнала обвинения и срещу седем бивши служители от Централна кооперативна банка - дилъра Траян Кършовски, началника на Валутни наличности Ирина Михайлова, ръководителя на международни операции Валентин Минев, изпълнителния директор Георги Георгиев, някогашния главен счетоводител Теменужка Галова, председателя на съвета на директорите Катерина Заркова и Мария Димова. От всички тях се търси отговорност по чл.203 от Наказателния кодекс - за присвояване в особено големи размери. Именно липсата на Ирина Михайлова, която не се яви в залата, принуди съдия Илиана Митева да насрочи нова дата - 13 септември, на която да даде ход на делото. Тя нямаше друг избор, тъй като се оказа, че Михайлова е нередовно призована. Фалстартът, с който започна делото за изчезналите милиони на Майкъл Чорни, даде повод на някои адвокати да прогнозират, че то може да се проточи точно толкова, колкото се влачи и следствието по аферата с въпросните 6 млн. щ. долара. То бе образувано на 11 ноември 1996 г. - близо година и половина след като Чорни превежда парите в ЦКБ, откъдето те са разпръснати по сметките на различни фирми и граждани.Според събраните от следствието документи и показания Павел Тренев, който си спечели прозвището дилъра на Орион (икономическа групировка, която през 1995 и 1996 г. бе свързана с висшето ръководство на БСП), се е представил пред Майкъл Чорни като председател на ЦКБ и го е уговорил да предостави едноседмичен заем на банката в размер на 6 млн. щ. долара. Да се чуди човек на храбростта и измамническия талант на Тренев - да избудалка обигран бизнесмен като Чорни, който върти милиарди долари по света и на когото явно не е стигнало времето да провери кой има право да представлява банката, в която оставя 6 млн. щ. долара на депозит.На 27 април 1995 г. фирмата на Чорни Блонд Инвестмънт Корпорейшън превежда 3 млн. щ. долара по кореспондентска сметка на ЦКБ в Суис Банк Корпорейшън - Ню Йорк. Останалите 3 млн. щ. долара са прехвърлени една седмица по-късно - на 3 май 1995 г. по същата сметка, но от Ледбрук Гроуф Лимитид, която е била финансов агент на Блонде Инвестмънт Корпорейшън. Парите са получени от ЦКБ, но така и не са върнати в договорения едноседмичен срок на контролираните от Майкъл Чорни фирми. Впоследствие Блонд Инвестмънт Корпорейшън и Ледбрук Гроуф Лимитид предявяват, чрез адвокатите Христо Ботев и Тодор Батков, съдебни искове срещу българската банка. Претенциите на Блонд Инвестмънт Корпорейшън не са за цялата сума, а само за част от нея - в размер на 800 000 щ. долара, докато тези на Ледбрук Гроуф Лимитид са за 4 млн. щ. долара, което включва главницата от 3 млн. щ. долара и начислени лихви за забавяне на плащането. Последователно Софийският градски съд, а през 1999-а и първи състав на столичния Апелативен съд, с председател Евгени Стайков, обявяват претенциите на фирмите на Чорни за основателни. По това време ЦКБ се контролира от държавата, която чрез Министерството на земеделието е най-големият акционер в нея и държи 32% от капитала. След решението на Апелативния съд управляващото по това време правителство на Иван Костов решава, че не си струва повече да води съдебни спорове с Чорни и натоварва тогавашния финансов министър Муравей Радев да договори извънсъдебно споразумение. Срещу това решение обаче се изправя Стоян Александров, който тогава бе изпълнителен директор на ЦКБ (сега е председател на управителния съвет на Токуда банк). Александров е категоричен, че банката не трябва да връща парите на Чорни и настоява съдебните дела да се водят докрай. Заради тази си позиция през лятото на 1999 г. той бе освободен от заеманата в ЦКБ длъжност. На 22 октомври 1999 г. кооперативната банка все пак подписва договореното извънсъдебно споразумение с Блонд Инвестмънт Корпорейшън и Ледбрук Гроуф Лимитид. То предвижда в рамките на осем години кредитната институция да върне на двете фирми на Чорни 5 млн. щ. долара, като до юли 2004-а да плаща само лихвите по този дълг.По-интересно за съда обаче ще бъде да научи къде са се изпарили 6 млн. щ. долара, които Чорни е превел в ЦКБ през 1995 година. Според версия на основния обвиняем Павел Тренев още преди да пристигне първият транш от 3 млн. щ. долара, в централата на кооперативната банка се явява шефът на Популяна финансово-брокерска компания - Троян, Даниел Дамянов. Той е обяснил на служителите в ЦКБ, че се очаква в нея да бъдат преведени 6 млн. щ. долара, които са от негов клиент. Банката предоставя на Дамянов първите 3 млн. щ. долара, като на 28 април 1995 г. му ги обменя за 193.8 млн. лв. и ги изпраща по сметка на троянската Популяна финансово-брокерска компания. Според твърденията на Тренев тези пари заедно с още 6.2 млн. лв. веднага са преведени по сметка на Българската земеделска и промишлена банка в Първа частна банка. Всъщност именно БЗПБ бе банката на Орион. По това време фирмите и лицата от икономическата групировка бяха обявили подписка за набирането на учредителния й капитал. А благодарение на развъртяната от Павел Тренев финансова операция доларите на Чорни - обърнати от ЦКБ в национална валута, са позволили този капитал да бъде набран.По-сложна е схемата за разпределяне на втория транш от 3 млн. щ. долара, получен в ЦКБ на 5 май 1995 година. С тях са закупени 194.1 млн. лв., които са прехвърлени отново по сметката на Популяна финансово-брокерска компания - Троян. От тях 65 млн. лв. са преведени по сметките на ФБК Еврика в БИОХИМ, 15 млн. лв. получава варненската фирма Феста ООД, а 11 млн. лв. взема ЕТ Сириус - Веселин Жеков. С останалите 103.1 млн. лв. Популярна финансово-брокерска компания - Троян, купува 1 593 508 щ. долара от ЦКБ, като основна част от тях са били предназначени за Павел Тренев.Схемата за превъртането на доларите на Чорни е доста сложна, а интересът към делото се засилва от факта, че още от 1996 г. тя бе сочена като един от примерите за финансиране на фирми, свързани с БСП. Очаква се по време на следващите заседания в съдебната зала да се явят много известни личности, които са призовани да дадат показания по делото срещу Павел Тренев и Димитър Димитров - Шашмата и бившите шефове и служители на ЦКБ. Сред свидетелите са бившият член на управителния съвет и началник на управление Валутни операции в БНБ Стоян Шукеров, както и основната фигура в икономическия кръг Орион Румен Спасов (от 1998 г. той живее в Южна Африка и досега не се е намирала сила, която да го накара да се яви пред българското правосъдие). Показания ще трябва да дадат и бившият изпълнителен директор на ЦКБ Стоян Александров, председателят на надзорния съвет на ЕВРОБАНК Митко Събев, финансовият директор на Блонд Инвестмънт Корпорейшън Джозеф Карам, адвокат Тодор Батков и самият Майкъл Чорни. Последният обаче има забрана да влиза в България и не е ясно как съдът ще преодолее този юридически факт, ако наистина държи да бъде разпитан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във