Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФАЛШИВОТО ЕВРО ВЕЧЕ ЗАТРУДНЯВА И БАНКИТЕ

Преди въвеждането на еврото почти всички експерти твърдяха, че то е едва ли не абсолютно защитено от фалшификации. Днес обаче международната престъпност изработва такива съвършени имитации, че и банките не могат да ги различат от автентичните пари.За фалшификаторите първите месеци след въвеждането на еврото през 2002 г. преминаха в проникновен анализ на новия артикул. Скоро след това нелегалните печатници и копировъчните машини заработиха на все по-високи обороти. През първата половина на 2003 г. по света бяха заловени два пъти повече ментета от предишната година. Второто полугодие на 2003-а бе още по-благодатно за престъпниците. А през 2004-а нещата изглежда вече стават неконтролируеми. Най-напред на пазара нахлуха петдесетачките, след което дойде редът на стотачките.В Германия положението е по-тревожно, отколкото в повечето страни от Евросъюза. През 2003 г. бяха конфискувани почти три пъти повече фалшиви банкноти и десетократно повече фалшиви монети, отколкото през 2002-ра. По данни на Федералната банка през миналата година само броят на разкритите имитации надхвърля 50 хиляди. Броят на неразкритите, разбира се, не е известен, но със сигурност е много по-голям.Съвременните фалшификати са толкова съвършени, че и банките с цялото им техническо въоръжение често не могат да ги отличат от оригинала. В Германия с тази задача може да се справи само специализираната апаратура на Федералната банка и на централните банки в отделните провинции. При това положение е съвсем обяснимо, че жертви на измамниците са на първо място търговците на дребно. Какво му е трудното да платиш в магазина за няколко дреболии с фалшива стотачка, а да получиш рестото в истински банкноти? На всичко отгоре системата действа безотказно: касиерките не могат да забележат измамата дори при проверка с ултравиолетова лампа.За съжаление не всички официални фактори си дават сметка за мащабите на заплахата. Европейската централна банка спорадично призовава за предпазливост, но постоянно припява рефрена, че поводи за паника няма. Германската федерална банка постъпва по същия начин. Всяка фалшива банкнота може да бъде разпозната и без да се използва професионална апаратура, се твърди на интернетната й страница.Криминалните служби обаче опровергават този оптимизъм. Те непрекъснато алармират, че качеството на фалшификатите все повече се подобрява и че вече дори хартията им е почти същата като оригиналната. Доста съмнителни са и твърденията на банките, че ментетата се разпознават много лесно, когато хората проверяват защитните знаци. Тъкмо обратното - от полицейските доклади се вижда, че престъпниците подправят безпроблемно и водния знак, и осигурителната нишка, и холограмите. Цветът на номинала в десния долен ъгъл на банкнотите от 50 или 500 евро също не е проблем за тях. Няма никакво съмнение, че мошениците боравят отлично и с най-напредналите технологии. Ето защо те успяват да хързулнат не само обикновения гражданин, но и професионалния касиер.Към високата квалификация на престъпниците трябва да се прибавят и недостатъците в защитната система на еврото. Освен с липсата на портрети европейската валута се отличава и със слабата изпъкналост на релефния печат, какъвто при това има само на едната страна на банкнотата. Вградената в хартията осигурителна нишка пък е твърде тясна, а и холограмите не са чак толкова невъзможни за възпроизвеждане, както се говореше навремето. Самите печатари са напълно наясно с тези недостатъци, но избягват да им дават публичност, страхувайки се, че Европейската централна банка може да им отнеме лицензите.До ден-днешен все още не е разгледано и предложението за вграждане на електронни чипове в хартията. А времето не чака. С всяко повишаване на курса на еврото се увеличават и фалшификаторите. Засега в отрасъла господстват професионалистите от източноевропейската школа. Центровете му са България и Румъния. В тези страни има хиляди умели, но безработни графици и печатари, на които общият хаос осигурява достатъчно безоблачна обстановка за емитиране на евроментета. Експертите смятат, че след българите и румънците най-добри майстори в занаята са литовците. Като главна територия за пласмент на продукцията си фалшификаторите използват най-вече т. нар. транзитни държави, между които е и Германия. Като особено подходящи за целта се смятат Берлин и Бавария. Междувременно разширяването на ЕС на изток улесни още повече тази престъпна дейност.Не по-малко обезпокоителен е и фактът, че към европейските фалшификатори се присъединяват все повече техни колеги от други райони на света. Еврото е с глобално обръщение и все по-често изпълнява и ролята на главна резервна валута, което пък активизира престъпните среди и в Азия, Южна Америка и Африка. Така феноменът взема още по-опасен размах - в наше време фалшификаторите не се свиват по разни мазета, където отпечатват на свещи по някоя и друга пачка банкноти. Отрасълът е изцяло дирижиран от отлично организирани групировки, които инвестират щедро в бизнеса си и го управляват изключително професионално.Миналата есен германският вътрешен министър Ото Шили предложи на колегите си от Франция, Великобритания, Италия и Испания да учредят към Европол мощна централа за борба с фалшификаторите. Но дори това да стане, мошениците винаги могат да се изнесат, да речем, в Колумбия, където вече нищо няма да смущава тяхното спокойствие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във