Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Фалит по поръчка

До няколко дни се очаква Софийският градски съд да обяви в несъстоятелност Корпоративна търговска банка. Краят на процеса изглежда предизвестен,  защото Законът за банковата несъстоятелност (ЗБН) не оставя почти никаква възможност на съда  да преценява има ли основания за откриването на тази процедура, след като за нея е направено искане от БНБ. Текстът на чл.8 от ЗБН е императивен и гласи буквално следното: "Производство по несъстоятелност за банка се открива, ако Българската народна банка, наричана по-нататък Централната банка, е отнела лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции".

Единственото условие е актът за отнемането на лиценза на банката да съдържа основанията за вземането на тази мярка и да е влязъл в сила. А това условие вече е налице, тъй като Върховният административен съд на практика отказа изобщо да разгледа въпроса дали затварянето на КТБ е било законосъобразно и правилно. Да припомним, че

ВАС отхвърли всички жалби

по темата с мотива, че нито вложителите, нито акционерите, нито облигационерите имат правен интерес изобщо да водят такива дела. Без да вземе предвид факта, че единствените, които имат такъв "правен интерес" - назначените от БНБ квестори, всъщност нямат никакво житейско основание да скачат срещу началника си и затова съвсем логично не го и направиха.

Сега СГС може да преценява само дали искането на БНБ за обявяване на фалита на Корпоративна търговска банка е направено редовно - т.е. дали е сезиран правилният съд, дали са попълнени всички реквизити в самото искане, дали то е подписано от упълномощения от закона орган. И ако всичко е в ред - решението е ясно.

Именно поради този предизвестен изход на производството делото за фалита на КТБ всъщност започна и приключи само в рамките на няколко часа в сряда (15 април). Съдът просто призова страните, даде ход на процеса, изслуша исканията им и накрая обяви, че смята делото за приключено и ще се произнесе по него в рамките на седем дни. Нямаше отлагания, нямаше и драматични спорове. Всъщност единственото, с което процесът ще се запомни, е неговата

пълна непрозрачност

БНБ, Фондът за гарантиране на влоговете в банките и синдиците на КТБ просто не пожелаха делото за фалита на Корпоративна търговска банка да се гледа при открити врата. Очевидно за да не чуват журналистите нищо повече от това, което изтича от официалните власти, и за да не задават неудобни въпроси.

Както вече писахме, още при насрочването на делото съдията-докладчик Иво Дачев бе дал срок на страните да кажат държат ли то да се разглежда при закрити врата - така, както пише в закона. Или са съгласни да може да присъстват граждани и журналисти с оглед на огромния обществен интерес, който процесът предизвиква. Според съда очевидно има правна възможност нормата от закона, която разпорежда делото да върви при закрити врата, да бъде пренебрегната. Още повече че  такава практика има по редица дела за фирмени фалити, водени по Търговския закон (ТЗ) в други съдилища в страната.  В ТЗ също има разпореждане процесът да върви при закрити врата, но с изричното съгласие на кредиторите и длъжника се допуска тази норма да не бъде спазвана. Логиката вероятно е, че все пак страните най-добре могат да преценят дали тайнствеността или гласността в един съдебен процес е по-добра защита за собствените им фирмени интереси.

Оказа се обаче, че никой, освен акционерите в КТБ, не иска журналистите да слушат какво се случва в залата. Преди да даде ход на процеса, съдия Иво Дачев обяви, че Фондът за гарантиране на влоговете и синдиците на КТБ са настояли делото да протече при закрити врата. А малко по-рано адвокат Менко Менков, който представлява акционерите в КТБ, обясни, че становище в този дух е изпратено и от БНБ. Точно тези откази станаха причина залата набързо да бъде "опразнена". В което нито имаше смисъл, нито имаше полза - особено при положение, че всички искания и аргументи на страните са публично известни отпреди. Но пък бе нова ярка демонстрация за "прозрачността" на държавата, в която живеем.

Какво следва?

Ако  след няколко дни съдът обяви банката в неплатежоспособност, той ще посочи и началната дата, от която счита, че тя е изпаднала в това състояние. Банката едновременно с това ще бъде обявена и в несъстоятелност, а дейността й - окончателно прекратена. Ще бъдат постановени нови запори и възбрани върху цялото й имущество. И ще се постанови започване на осребряване и разпределение на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Решението за откриването на производство по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяването му. И въпреки теоретичната възможност прокурорът, квесторите или БНБ да го оспорят пред Апелативния съд в София, това обжалване не спира изпълнението. Веднага след като решението на съда бъде изпратено на Фонда за гарантиране на влоговете, управителният му съвет трябва да назначи постоянен синдик. Няма пречка това да е някой от сега действащите временни синдици - това е въпрос на преценка, която законът дава само и единствено на фонда.

Същинският въпрос - дали изобщо  КТБ трябваше да стига дотук, никога повече няма да бъде повдиган. Поне не и пред българските съдилища. Единствено Върховният административен съд можеше да  провери дали е имало основания да се отнеме лицензът на КТБ и да се поиска фалита й, но той изобщо не допусна такова дело до разглеждане. Затова тези въпроси в крайна сметка ще се решават в европейските съдилища, обяви след края на делото в сряда адвокатът на акционерите в банката Менко Менков. В България тази "мисия" се оказа просто невъзможна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във