Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФАЛИРАЛИТЕ БАНКИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОДАВАТ КАТО ПРЕДПРИЯТИЯ

Бисер Манолов, председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране влоговете в банките, пред в. БАНКЕРЪ Г-н Манолов, задължихте ли синдиците да направят актуализирани оценки на фалиралите банки?- В този случай не се налагат каквито и да е императивни действия от страна на фонда. Правата и задълженията както на синдиците, така и на фонда са стриктно регламентирани от Закона за банковата несъстоятелност (от чл.32 до чл.34), според който синдикът е длъжен да изготви ликвидационен баланс. В този смисъл актуализираната оценка на банките в несъстоятелност е част от този процес. Искам категорично да подчертая, че фондът има единствено и само надзорни функции спрямо управлението на фалиралите банки, няма оперативни ангажименти.Какво е състоянието на активите на четирите банки, в които процедурите по несъстоятелност все още не са приключили?- Излишно е да коментирам, че стойността на активите на фалиралите банки е, най-меко казано, неатрактивна. Според световните стандарти, най-вече според американския опит, най-голяма ефективност при реализиране на масата на несъстоятелността, и в този смисъл максимална защита на интересите на кредиторите, се достига, ако целият процес приключи в рамките на шест месеца. В нашия случай говорим за банки, които от пет години са в това състояние. Коментарите са напълно излишни.Коя схема е най-подходяща за продажба на фалиралите банки и определен ли е крайният срок, в който тя трябва да завърши?- С оглед на петгодишното закъснение, в чисто икономически смисъл, за момента най-доброто решение е затворените банки да бъдат продадени като предприятие съгласно чл. 91 от Закона за банковата несъстоятелност. За краен срок е доста амбициозно да се говори, но смятам, че до края на 2003 г. това намерение би се реализирало успешно.Имате ли стратегия за инвестиране на средствата, натрупани по сметките на Фонда за гарантиране на влоговете в банките? В какви финансови инструменти ще вложите пари и как ще разпределите тези инструменти в портфейла на фонда?- Категорично имаме стратегия, която е съобразена изцяло със законовите рамки. Съгласно чл.22, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките фондът има право да инвестира набраните средства само в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, и в краткосрочни депозити в търговските банки, утвърдени за първични дилъри и депозити в БНБ.Необходимо ли е, според вас, фондът да получи правото да инвестира част от парите си във валутни финансови инструменти?- Да. Нашата основна цел е да застраховаме депозитите на физическите и юридическите лица, като понастоящем гаранцията е 15 хиляди лева. Структурата на депозитната база в момента, най-общо казано, е такава: 50% в левове и евро, 45% в долари и 5% в други валути. С цел да се избегне какъвто и да е било валутен риск, активите на фонда трябва да бъдат поддържани в сходна валутна композиция. В момента анализираме детайлно ситуацията и ще бъдем готови с конкретни предложения до края на септември, но бих желал категорично да ви уверя, че промените ще бъдат единствено в рамките на законовите ни правомощия. От една-две години в банковия сектор се лансират идеи за промяна в методиката, по която се изчисляват годишните вноски, плащани от банките във фонда. Според вас необходимо ли е тези вноски да се определят в зависимост от степента на риска на активите на една банка и колкото по-голям е той, толкова по-големи да са вноските?- По принцип диференцираните премийни вноски се прилагат от държави, в които застрахованите суми са значително по-големи по размер, от една страна, а от друга, размерът на набраните средства в тези сходни структури гарантира по един категоричен начин интереса на вложителите. Разбира се, в момента се разработват различни варианти, но да не забравяме, че минимално гарантираните суми в Европейската общност са в размер на 20 хиляди евро. Преминаването от фиксирана към диференцирана ставка при определяне на премийните вноски ще бъде обсъдено на всички нива във финансовата общност, преди да бъдат направени конкретни стъпки в тази посока.Г-н Манолов, смятате ли, че във фонда трябва да бъдат концентрирани усилия за създаване на система за ранно предупреждение за състоянието на банковата система?- Да. Интерес от внедряването на такава система имат всички участници на пазара. В БНБ и в момента функционира подобна система и в този смисъл се надяваме на коопериране на усилията на заинтересованите от сътрудничество. Казано с други думи, никога не е излишна още една професионална оценка, когато това засяга обществения интерес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във