Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФАЛИРАЛИТЕ БАНКИ ОТНОВО СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ЛОБИТА СЕ ГОТВЯТ ЗА ЯРОСТНА БИТКА ЗА КОНТРОЛА ВЪРХУ ЗАТВОРЕНИТЕ КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИПроектозаконът за банковата несъстоятелност премина като на шега - без много дебати, на първо четете в парламентарната Комисия по правни въпроси. Председателката й Емилия Мингова само обобщи дадените по проекта становища. Те обаче са противоречиви, а някои и взаимноизключващи се. Именно по тази причина е странно, че проектозаконът се претърколи през комисията почти незабелязано. С внасянето му в Народното събрание правителството изпълни един от важните ангажименти, които пое към Международния валутен фонд като условие за отпускането на втория транш по двегодишното стенд-бай споразумение (2002 - 2004 г.). Вероятно, именно получаването на парите от Фонда, са били един от мотивите повечето депутати да прикрият временно острите си забележки по законопроекта. Как иначе да се обясни сегашното мълчание на юридическото лоби в парламента, част от което неотдавна буквално отрече философията на документа, който ще урежда банковата несъстоятелност. Групата на опонентитекоято включва бивши синдици, юристи, адвокати и съдии, се ползва с дипломатичната, но силна подкрепа на т. нар. кардинали на Национално движение Симеон Втори. Така някои депутати титулуват помежду си председателя на Народното събрание Огнян Герджиков - известен адвокат и банков синдик, и председателя на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайтов, който също е име в юридическите среди. Защитници на внесения законопроект пък са царските икономисти - председателят на икономическата комисия Валери Димитров, председателят на Комисията по бюджет и финанси Иван Искров и депутатката Румяна Георгиева. Досегашната кариера и на тримата е минала в банките, като непосредствено преди влизането си в ХХХIХ Народно събрание Димитров бе юрист на УС на БНБ, а Георгиева - началник на дирекция Специален надзор в Централната банка. Юридическото лоби в парламента се противопоставя на орязването на административните функции на съда по надзираване и управление на банковата несъстоятелност и на прехвърлянето им на Фонда за гарантиране на влоговете. В момента магистратите са абсолютни хегемони на синдиците и без тяхното одобрение не може да бъде назначена дори оценка на банково вземане или имущество, камо ли да бъде обявен търг. Съдиите по свое усмотрение назначават и свалят синдиците, определят възнаграждението им, одобряват или отхвърлят оценки, резултати от търгове, списъци на кредиторите и на длъжниците, както се казва: В тях е и ножът, и хлябът. Сега магистратите кроят планове да държат в шах и БНБМечтата им е да поставят под своя зависимост и решенията за обявяване на една банка за неплатежоспособна. В момента това е суверенно право на БНБ и решенията й не подлежат на обжалване пред съда. Защото именно управление Банков надзор осъществява почти всекидневен контрол върху кредитните институции у нас и най-точно може да определи финансовото им състояние. Магистратите обаче явно смятат, че са по-компетентни в банковия анализ от служителите на БНБ и затова искат да имат право на вето върху решенията им за обявяването на една кредитна институция за неплатежоспособна. Какво обаче би могло да се случи тогава? Дадена банка например не може да плати изискуеми задължения в размер на 10 млн. лв. и БНБ я обявява за неплатежоспособна. Акционерите и шефовете на банката обжалват и съдът поема нещата в компетентните си ръце. Назначават се тройни, петорни и какви ли не още експертизи. Вещи лица с пот на челото анализират финансовите документи на потърпевшата банка и колкото повече се заравят в тях, толкова повече личните им сметки, а и не само техните, набъбват. Накрая вещите лица излизат със задълбочено и оплетено становище, чието заключение е, че банката не е фалирала, независимо че няма пари да плати на клиентите си. БНБ обжалва и се започва отново мъчителна процедура по уточняване на активи и пасиви. И така... до второ пришествие. След няколко години все пак съдът обявява банката за неплатежоспособна. Но междувременно от нея са изнесени всички активи, които струват някакви пари, и кредиторите й остават с пръст в устата. Това ще бъде резултатът, ако законодателите допуснат съдът да се меси в сфера, в която компетентността му е близо до нулата. Впрочем магистратите имаха цяла петилетка време да демонстрират своята ерудиция в областта на банковата несъстоятелност. Но резултатите от дейността им са, меко казано, спорни.Въпреки съдебния контрол (тази думичка спокойно може да бъде поставена в кавички), управлението на фалиралите банки се превърна в поредната фаза на разграбване на българската икономика. При затварянето на 19 банки от май 1996 до средата на 1997 г. в тях бяха блокирани активи за над 2 млрд. нови лева. От тях близо 600 млн. лв. бяха задължения към БНБ и към Министерството на финансите, което се ангажира да изплати всички депозити на гражданите и до 50% от авоарите по сметките на фирмите в затворените кредитни институции. Синдиците завариха в сметките на фалиралите банки около 135 млн. лева. До края на февруари 2002 г. повечето от тези пари - около 100 млн. лв., бяха преведени на БНБ и на бюджета. Под контрола на Агенцията за държавните вземания преминаха и активите на ЕЛИТБАНК, Частна земеделска и инвестиционна банка, Международна банка за инвестиции и развитие, ТСБанк, АГРОБИЗНЕСБАНК и Бизнес Банка. Стопанска банка, ПЧБ, МИНЕРАЛБАНК и БАЛКАНБАНК пък бяха закупени от частни инвеститори.Справките на БНБ показват, че приходите, събрани от синдиците (от 1997 г. до момента), са около 530 млн. лв., а направените от тях разходи (с благословията на съда) - близо 785 млн. лева. С други думи,активите на затворените банки са били дооглозганиПо-любопитното е, че тези 785 млн. лв. се равняват на общия размер на бюджетните дефицити на държавата от 1999 г. насам.При осъществяването на контрола върху синдиците повечето магистрати демонстрираха вопиюща икономическа неграмотност. Твърдейки, че следват стриктно буквата на закона, някои от тях вземаха направо скандални решения. Имаше съдии, които одобряваха на синдиците милиони левове разходи за консултантски услуги и за екзотични командировки в Сингапур, Кипър и Китай с преспиване в луксозни хотели. С подобни подвизи се прочуха синдиците на ПЧБ Теодора Стоянова и Явор Камбуров. А на пътешествията им в Далечния изток бе отделено специално място в докладите на ревизорите от Държавен и финансов контрол (сега името на Агенцията е Държавен вътрешен финансов контрол). Някои магистрати благославяха сделки, които трудно могат да се вместят в икономическата логика. Христоматиен е случаят със съдийката Лилия Илиева, която разреши на бившия вече синдик на БАЛКАНБАНК Валентин Георгиев да продаде депозита й от 6.5 млн. г. марки в работещата Балканска банка - Скопие, за 520 хил. лв. - 8% от номиналната му стойност.Историята на съдебните решения по банковата несъстоятелност е изпъстрена с подобни случаи. Но имаше и съдии, които съвестно си вършеха работата. Надзорът върху банковата несъстоятелност обаче, който е свързан и с финансовите познания на надзираващия, не е най-силната страна на юридическото съсловие. Затова новият закон цели да разтовари магистратите от това бреме и да възложи на Фонда за гарантиране на влоговете да администрира фалиралите банки. Става въпрос за всички кредитни институции - и тези, които в момента са в несъстоятелност, и онези, които, не дай Боже, тепърва ще бъдат затваряни. Фондът ще има правото да назначава, да санкционира и да освобождава синдиците. Той ще може да определя възнаграждението им, да одобрява и да следи разходите им и да разрешава разпореждането с парични средства и извършването на сделки с имущество на банката, което надхвърля 3000 лева. Фондът ще приема и програмата за осребряването на имуществото и ще издава постановления за прехвърлянето на активи на банката на лицата, които са ги закупили. Освен това той ще надзирава и сметките за разпределение на събраните от синдика средства и ще има право да предявява пред съда искове за отмяната на определени сделки, извършени преди и по време на несъстоятелността на банката. Актовете на фонда, с изключение на назначаването, санкционирането и освобождаването на синдика, както и за прехвърляне на активи на банката няма да могат да се обжалват пред съда. Точно срещу тази забрана за обжалване магистратите протестиратчрез своето лоби в парламента. Освен това те се противопоставят въобще на идеята Фондът за гарантиране на влоговете да администрира несъстоятелността. Мотивът им е, че той е и ще бъде кредитор на фалиралите след 1998 г. банки, тъй като поема изплащането на част от задълженията им към гражданите и фирмите (до 10 хил. лв. на депозит или сметка на едно лице). По тази причина, според магистратите, фондът е заинтересовано лице и няма гаранция, че след като си събере парите, ще продължи да упражнява ефикасен контрол върху синдиците, за да защити и останалите кредитори. Съображенията на юристите в случая са правилни, но само по принцип, тъй като новият закон изравнява по права гражданите и фирмите с гаранционната институция (до момента тя е привилегирована). Така че фондът ще се грижи и за техните интереси. Що се отнася да останали кредитори - това са банките, които пълнят фонда със своите вноски. По тази причина той е заинтересован синдиците да съберат достатъчно пари, за да изплатят поне част от техните вземания. А фондът е доказал, че може да си събира всичките си вземания. До момента той бе кредитор на две фалирали институции - Кредитна банка и БУБ, и си събра от тях всички пари до стотинка. Нещо повече, двете банки успяха да изплатят и част от задълженията си към гражданите и фирмите. Затова опасенията на магистратите, че фондът няма да администрира коректно процеса на несъстоятелността, не могат да бъдат подкрепени с доказателства от практиката. Докато попарата на съдебната хегемония над фалиралите банки вече я сърбахме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във