Банкеръ Daily

Публикуваме с незначителни съкращения статията на Франсeс Копола от авторитетното списание "Форбс"

Фалиралата КТБ - разказът на собственика

Франсес Копола

През юли 2014 г. банкова паника, насочена към българската Корпоративна търговска банка (КТБ), я постави на колене. Националната банка на България - БНБ - я затвори, а собственикът й, банкерът Цветан Василев, избяга от страната.

Според тогавашната информация в медиите фалитът се дължал на "разрив" между Цветан Василев и медийния олигарх Делян Пеевски. Такива неща не са необичайни в България - "Олигарсите се бият, а малките хора страдат", ми каза мой източник.

Но когато разговарях с Цветан Василев през август тази година, той ми разказа съвсем различна история.

Делян Пеевски е само един от главните инструменти, с които българската политическа мафия изнудва българския бизнес - видимата част на значително по-голям корупционен айсберг. Политическата мафия упорито се опитва да принизи случилото се с КТБ до междуличностен конфликт между господин Пеевски и мен, което няма нищо общо с истината. Влязох в конфликт с политическата мафия, управляваща страната, която ме изнудва и заплашва от години.

Тогава защо фалира КТБ, щом не е заради конфликт с Пеевски? "КТБ падна жертва на алчността на българската политическа мафия, която задкулисно контролира повечето държавни институции", коментира Василев и ни запозна с изключителната история на злонамереността, корупцията и некомпетентността в българските институции.

 

Сриването на банката

Разказът на Василев започва от април 2014 г., когато по думите му е било поискано от него да прехвърли безвъзмездно активи към мафиотските кръгове на ДПС - една от най-влиятелните партии в България.

Казаха ми, че КТБ ще бъде срината, ако не удовлетворя "молбата" им. Отказах… но сега знам, че унищожаването на КТБ е било планирано месеци преди банковата паника. Целта е била да бъдат придобити най-атрактивните активи на банката на ниска цена, а влиянието ми върху социално-икономическия живот в страната да бъде елиминирано.

Според Василев банковата паника е била целенасочено задействана - но не чрез слухове сред вложителите, че парите им са заплашени, както обикновено започват банковите паники. Не, в България нещата се правят по-драматично. Българските медии обвиняват собственика на банката в опит за убийство:

Банковата паника бе предизвикана от подхранваната и окуражавана от българската прокуратура медийна спекулация, че съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Невинни хора бяха арестувани и представени от телевизията като наети от мен убийци. В същия ден в търсене на доказателства за планираното убийство прокуратурата нахлу в офисите на свързани с мен компании и конфискува счетоводни документи. По най-мистериозен начин всички водещи български телевизии бяха поканени да предават на живо нахлуването на полицията.

Твърдението, че съм се опитал да организирам убийството на господин Пеевски, после падна в съда, но вече беше късно - повече от 20% от активите на КТБ бяха изтеглени в брой в рамките на четири дни.

БНБ отказва ликвидна подкрепа на КТБ и така я принуждава да затвори врати. Ръководството на КТБ иска централната банка да я постави под "специален надзор" - процедура, при която централната банка временно поема управлението на закъсала финансова институция, за да я изправи на крака. БНБ обаче позволява банката да фалира.

 

Провалът с гарантираните влогове

След банковата паника КТБ остава затворена близо шест месеца, през които на вложителите е отказан достъп до парите им. Фондът за гарантиране на влоговете далеч не стига за компенсиране на застрахованите вложители и се налага България да набере допълнителни средства. Страната обаче няма правителство между юли и октомври 2014 г., а валутният й борд не позволява БНБ да произведе нужните пари за обезщетяване на вложителите - така че разплащането с тях става невъзможно. Да се отвори наново банката също не е възможно, защото и банковата паника ще се поднови. Така че БНБ "замразява" КТБ.

Според Василев България е извършила тройно нарушение на правилата на ЕС по отношение на вложителите:

Първо, неправилно е превела европейската директива относно схемите за гарантиране на депозитите. Второ, не е изпълнила наложеното й от директивата задължение да изплати допустимите депозити в рамките на 20 дни след банковия фалит. Трето, Фондът за гарантиране на влоговете, който би трябвало да гарантира всички депозити в българската банкова система, е бил зле управляван и в него е имало само 1 млрд. евро - недостатъчни пари за изплащане на гарантираните депозити дори в една закъсала банка.

Коментарите му изглеждат прецизни. През октомври 2014 г. след оплакване на вложителите Европейската комисия и Европейския банков орган искат от България да обезщети застрахованите депозанти. България обаче отказва с довода, че според българските закони банката първо трябва да бъде обявена за несъстоятелна, преди да бъде изплатена застраховката по депозитите, а несъстоятелност не може да се обяви без пълен одит, за който ще са необходими четири месеца. Вложителите накрая получават парите си през декември 2014 г., въпреки че много от тях изпитват сериозни трудности заради дългото затваряне на банката.

 

"Одитът" не е никакъв одит

Всъщност има одит, извършен от "Делойт", "Ернст и Йънг" и АФА. Извършен е една седмица след избирането на ново правителство, което може да разреши вземането на нужния заем - което е странно само по себе си.

Василев подлага този одит на унищожителна критика, определя го като "фалшив" и твърди, че целта му е била да направи така, че КТБ да изглежда зле на хартия, "да се изфабрикува извинение за преднамерено безотговорната политика спрямо нея". Дава и причините за критиките си:

Най-напред, централната банка се споразумя с трите консултантски компании активите на КТБ да бъдат оценени на базата на неясна методология, която дотогава не е прилагана нито в България, нито в Европа. Централната банка представя тази оценка като "одит", въпреки че тя не съответства на международно приетите счетоводни стандарти и самите компании, които, я извършват, не я определят като одит. И второ, централната банка отказва да направи публично съдържанието на този документ, въпреки че лицензът на КТБ е отнет единствено въз основа на него.

Тези критики са сериозни. Бил ли е "одитът" извършен според международно приетите счетоводни стандарти? Знаели ли са одиторите, че бъдещето на КТБ зависи от заключенията им? Защо докладът не е публично достъпен?

Василев поставя под въпрос и компетентността на БНБ преди фалита на КТБ:

Ако нещо не е било наред с КТБ, защо централната банка й позволи през 2014 г. да придобие Креди Агрикол България - процедура, която изисква внимателен одит на купувача? Нещо повече, защо не е открила нищо нередно при редовните проверки, извършвани преди това?

Въпросът на Василев има основание. КТБ придобива Креди Агрикол България само седмица преди фалита си. Трудно е да си представим, че БНБ е упражнявала адекватен банков надзор.

Василев критикува и начина, по който БНБ процедира при затварянето и последвалото ликвидиране на КТБ:

Назначени бяха некомпетентни специални надзорници, които дори не отговаряха на критериите за заемане на такава позиция според българския Закон за кредитните институции. Вместо да вземат мерки за стабилизирането на КТБ, те спряха всичките й операции, забраниха на клиентите й да изплащат дългове към нея с пари, депозирани в нея, и т.н.

Според Василев през дългия период, в който банката е затворена, са били изплащани задължения с приходите от продажбата на активи на КТБ:

Вторият по големина търговец на горива "Петрол" АД, сградата на централата на КТБ, стъкларската фабрика "Рубин Плевен", недвижими имоти на стойност повече от 100 млн. евро и т.н.

БНБ може основателно да бъде обвинена в некомпетентност. Следващото твърдение обаче е много по-сериозно. Дали надзорниците са източвали активите на КТБ?

 

Източване на банката?

Самият Василев е обвиняван в злоупотреби, макар че официално не са му повдигнати обвинения. Според БНБ е управлявал пирамидална финансова схема. В разговора ми с него той, разбира се, отрече това:

Заедно с централната банка прокуратурата изфабрикува това обвинение, за да може да ме арестува, ако съм в България, или да издаде международна заповед за задържането ми, ако съм в чужбина. Използва го и за да блокира всички мои и на семейството ми активи.

Най-напред управителят на централната банка ме обвини в изнасянето на 200 млн. лева в найлонови торби от централата на КТБ през първата седмица от банковата паника. Тъй като тогава бях в чужбина, а и, уверявам ви, 200 милиона заемат много място и не можеш да минеш незабелязан, ако ги носиш на гърба си из софийските улици, прокуратурата после промени обвинението - че съм "източил 200 милиона от КТБ в рамките на няколко години".

Василев твърди, че доказателствата срещу него са били изфабрикувани:

Обвинението се базира само на показанията на двама свидетели. Вече е доказано в съда, че едната свидетелка е подправила подписа ми на документите, които е представила пред съда като доказателство за мнимото ми престъпление. А прокуратурата е притискала със заплахи някои висши служители на КТБ да свидетелстват срещу мен.

Изнасянето на 200 милиона лева в брой от страната в рамките на един ден не звучи правдоподобно. Обвиненията, че КТБ е била източвана в продължение на години, обаче изглеждат по-сериозни. Попитах Цветан Василев за предназначението на сложната структура от юридически лица, която според БНБ е била използвана за източването на КТБ. Василев ми отговори, че целта й е била финансиране на бизнес придобивки:

КТБ разчиташе на редица контролирани от нея дружества със специална инвестиционна цел за осигуряването на финансирането на различни проекти - за придобивки, за увеличаване на капитали, за инвестиции на зелено и пр. Този метод бе особено полезен след кризата от 2008 г. заради специфичните нужди от рекапитализация на много наши клиенти. Чрез дружествата със специална инвестиционна цел успешно финансирахме придобиването на ключови компании, например на 77% от "Виваком" (водещата телекомуникационна компания в България на стойност 1.1 млрд. евро), 97% от "Петрол" (вторият търговец на горива в България на стойност 350 млн. евро), НУРТС (предприятие на стойност 150 млн. евро) и др. Висококвалифицираният екип от анализатори на КТБ внимателно проучваше плюсовете и минусите на всяко предложение. Както често се случва в банкирането, някои инвестиционни решения се оказваха добри, други не. Но за да оцелееш в банкирането, добрите решения трябва съществено да превъзхождат по количество лошите, а нашите отчети сочат, че при нас е било точно така.

Василев смята, че оценяването според реална пазарна цена на активите, притежавани от дружествата със специална инвестиционна цел, ще бъде достатъчно за покриването на заемите на КТБ към дружествата. За съжаление едва ли някога ще знаем дали това е истина. Заключението на одита е, че заемите трябва да бъдат преоценени на нула. Това е и основната причина за обявяването на КТБ в несъстоятелност и отнемането на банковия й лиценз.

 

Отхвърленият спасителен план

Според Василев обстоятелствата, при които е отнет лицензът на банката, са определено странни. Той и другите акционери, включително Оманският суверенен фонд, са представили спасителен план за финансовата институция. Планът обаче е бил отхвърлен от БНБ:

Въпреки че отправихме сериозно предложение към българската държава, то бе по най-унизителен начин отхвърлено от централната банка и правителството. Просто ни казаха, че предложението ни било "несериозно", без никакво уточняване на причините да мислят така и без среща, на която да го обсъдим.

Седмица по-късно КТБ е обявена в несъстоятелност и лицензът й е отнет. Спасителният план на акционерите обаче предвиждал българското правителство да предостави половината от средствата в спасителния фонд. Вероятно това, заедно с участието на Цветан Василев, е причината за отхвърлянето на плана.

Сега е известно, че Оманският суверенен фонд смята да съди българската държава в базирания във Вашингтон Международен съд за регулиране на инвестиционните спорове заради отхвърлянето на спасителния план, което според Оманския фонд нарушава ключовия принцип на равностойно третиране и защита на инвеститорите.

 

Заключение

Това е една тъжна история и вероятно никога няма да узнаем истината. Части от разказа на Цветан Василев звучат правдоподобно: българската корупция е легендарна и е обществена тайна, че политиците и медиите са контролирани от българската мафия, която не би се поколебала да срине банка, ако така й е изгодно. Със сигурност не става дума за обикновена банкова измама. И макар че греховете на Василев изглеждат по-малки от тези на противниците му, аз се съмнявам да е толкова невинен, колкото се опитва да ни се представи.

Въпреки това най-важното в случая е поведението на българските банкови власти. Докато пиша тези редове, представители на вложителите в КТБ, на притежателите на облигации и на акционерите са изпратили петиция до Европейската комисия и Европейския банков орган за провеждането на разследване за поведението на българските власти във връзка с фалита на КТБ. Петицията е изчерпателен документ, придружен с доказателства, някои от които подкрепят версията на Цветан Василев, но всички представят БНБ и главния прокурор на България в много лоша светлина. Дали тези институции са корумпирани и злонамерени или просто некомпетентни и претоварени - чувала съм и двете от различни хора. Случаят се нуждае отчаяно от независимо разследване и се надаваме, че ЕС ще предприеме бързи и ефективни действия този път.

Досегашните отговори на институциите на ЕС по повод оплаквания от клиенти, засегнати от аферата КТБ, са разочароващи. Но в крайна сметка това не е проблем на ЕС, а на България. Тя трябва да вземе пример от Румъния и да работи за изкореняване на корупцията навсякъде, независимо дали в управлението на банките, контрола на медиите или в управлението на институциите, и преди всичко в своите политически партии. Защото, когато политиката е корумпирана, цялото общество ще е такова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във