Банкеръ Daily

Финансов дневник

Еврозоната завива към Балканите

България, Румъния и Хърватска, изглежда, ще са следващите три страни, които ще попълнят еврозоната. Именно въвеждането на еврото бе водеща тема у нас в последните дни, най-вече заради визитата на заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който отговаря именно за валутния съюз. 

В Букурещ обаче също кроят планове. През седмицата премиерът Виорика Дънчила съобщи, че съвсем скоро ще изпрати до Брюксел план-графика за въвеждането единната европейска валута. Идеята на тамошните власти е превалутирането да се случи през 2024 година. В миналото румънската централна банка изказваше сериозна предпазливост по отношение на еврото, подчертавайки необходимостта първо да достигне определена степен на реална конвергенция, включително и  БВП на глава от населението от най-малко две трети от средното ниво във валутния съюз. Банковият регулатор в Букурещ е представял становища, че преждевременното приемане на еврото би генерирало сериозни сътресения и влошаване на стандарта на живот. Сега обаче централната банка подкрепи плановете на румънското правителство, съобщиха местните медии. В същото време хърватската власт анонсира плановете си да се присъедини към предварителния механизъм ERM II през 2020 година. 

България чака "зелена светлина" за приемане в ERM II през втората половина на тази година. Това би следвало да се случи едновременно с установяването на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и приемането ни в Банковия съюз. Тези обстоятелства обаче зависят до голяма степен от успешното приключване на прегледа на активите и стрес-тестовете в шестте български банки "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, ЕЦБ вече назначи одитори, които да проверят състоянието на качеството на активите - Ernst&Young и PriceWaterhouse Coopers. Този преглед може да бъде допълнен след придобиването на "Банка Пиреос България" от "Юробанк България" АД (Пощенска банка), ако се установи, че новата структура е значима за българския пазар.

При посещението си у нас Валдис Домбровскис спомена и някои от допълнителните ангажименти, които правителството е поело. Например по отношение на мерките срещу прането на пари. "Изпълнението на тези критерии продължава. Диалогът между ЕК и правителството е конструктивен. Бих казал, че ако нещата прогресират, както досега, страната може да е уверена, че ще  получи  положителна оценка през втората половина на годината", обобщи заместник-председателят на Еврокомисията. 

Най-оптимистичният срок за въвеждането на еврото в България е 2022 година. Още на 8 януари тази прогноза бе направена именно от Валдис Домбровскис по време на конференция в Рига. Първоначално подобни очаквания изказа и финансовият министър Владислав Горанов. Впоследствие обаче се коригира, като посочи: "Вчера казах 2022 г., но не съм убеден, че ще успеем в рамките ѝ. Тези технологични причини, свързани с подготовката на конвергентния доклад на база на отчета за втората година от престоя ни в ERM. За мен в момента, в който бъде  допуснати, българският лев в ERM, нещата са по-скоро случили се". 

Събитията покрай посещението на Домбровскис бяха посветени на ползите от въвеждането на еврото. Премиерът Бойко Борисов например заяви, че въвеждането на еврото ще дисциплинира банките. Приемането на страната ни в Европейския банков съюз щяло да подобри действията срещу прането на пари и намаляване на лошите кредити.

Височайшият европейски гост на свой ред изтъкна, че влизането във валутния съюз ще донесе някои икономически ползи за страната, включително и ниски лихви, по-ниски разходи за обмен на валута, намаляване на разходите за пътуванията на гражданите и бизнеса и също така ще бъде позитивен фактор за привличането на чуждестранни инвеститори, както и за кредитния рейтинг на страната. 

В този дух на хвалби "гласът на разума" сякаш бе управителят на БНБ Димитър Радев. Той  посочи, че присъединяването към ЕRM II ще има позитивен ефект върху икономиката, тъй като кредитните агенции вече са потвърдили, че успешното приключване на процеса ще бъде най-важният фактор за повишаване на кредитния рейтинг на страната. Но гуверньорът посочи също така, че "присъединяването към еврозоната не може да бъде заместител на добрата макроикономическа политика и на добрите бизнес практики."

"Ако една държава не се съобразява с това, тя може да катастрофира финансово, независимо дали е във, или извън еврозоната. Постоянната величина е добрата макроикономическа политика с два стълба - стабилност на фиска, стабилност на паричния режим, силните институции и добрите бизнес проекти. Ако тези условия са налице, тогава еврозоната ще бъде катализатор за постигане на социален и икономически просперитет", отбеляза г-н Радев по време на годишната среща на бизнеса с правителството. 

Както стана дума, отговор на част от въпросите ще получим идното лято. Първата стъпка за ERM II е да получим уверение от ЕЦБ след приключването на проверките в банковия сектор, че те са готови да установят тясно сътрудничество с БНБ. В същото време България трябва да изпълнила и другите си ангажименти - в сферите на банковата несъстоятелност, прането на пари, управлението на държавните предприятия. След това правителството и БНБ трябва да подадат заявление за членство в "чакалнята на еврозоната", което да бъде утвърдено от 19-те членки на валутния съюз плюс Дания, която е уникална с това, че е  в "чакалнята на еврозоната" от 1992 г. и до днес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във