Банкеръ Daily

Финансов дневник

Европейските банки очакват "подсладителите" на ЕЦБ

Плановете на Марио Драги да подслади горчивия хап от очакваните нови лихвени понижения заинтригуваха  кредиторите от еврозоната. Председателят на Европейската централна банка обеща, че ако се наложи по-дълбока лихвена редукция - под нулата, което е твърде вероятно заради икономическата слабост на блока на еврото, ще бъдат взети мерки за компенсиране на последствията върху печалбите на кредитните институции от общността. Защото в противен случай те биха могли да откажат да отпускат заеми. Към подобно предположение  насочва обзор на ЕЦБ, публикуван на 23 юли, който е  показал, че банките от еврозоната неочаквано са затегнали кредитните стандарти за компаниите през второто тримесечие. Финансовите институции пък отдавна се оплакват, че не могат да прехвърлят върху вложителите  разходите, начислявани върху резервите им overnight (бел. ред. - нощният престой на депозираните в централната банка средства) . 

От петте централни банки с отрицателни лихви ЕЦБ единствена не е включила компенсационни механизми. Може би защото създаването на справедлива система за 19-е държави от еврозоната не е проста работа. Две трети от извънредните депозити са в германски, във френски и в холандски банки, и само 10% - в италиански и испански кредитори. И членовете на управителния съвет на ЕЦБ, които ще се съвещават официално на 25 юли, ще трябва да отговорят на няколко въпроса.

Първият е: как да изглежда компенсационната схема?

Най-често срещаното предложение е познато като "разделяне на пластове или редове". При него някои депозити overnight са изключени от начисляване на отрицателна лихва или пък се облагат с различен лихвен процент. Например, Националната банка на Швейцария позволява изключения, еквивалентни на 20-кратния размер на минималните резерви - количеството пари, които кредиторите са задължени по норматив да държат в централната банка. Всичко над тази сума носи отрицателна лихва от минус 0.75 процента. 

Дания работи с двустепенна система, при която част от средствата overnight стоят в централната банка без лихва, а "наднормените" се изпращат в едноседмични депозити, олихвявани с минус 0.65 процента.

Когато през 2016-а "Бенк ъф Джъпен" премина към отрицателни лихвени проценти, тя въведе трислойна система. Изискваните по закон минимални резерви са изключени от наказателни лихви. Подобен е подходът и към ликвидните позиции на кредиторите, които продават активи на "Бенк ъф Джъпен" по програмата за парични облекчения. Всички средства над горните две количества се олихвяват с минус 0.1 процент.

Икономистите на агенция "Блумбърг" очакват ЕЦБ да въведе още през септември съставена от пластове система, при която част от свръхрезервите се изключват от наказателно олихвяване.

 

 

Вторият въпрос е каква част от фондовете да не участва в облагането с отрицателни лихви?

В момента банките от еврозоната внасят всяка нощ над 1.7 трлн. евро свръхликвидност в ЕЦБ. При депозитна лихва от минус 0.4% това им струва годишно над 7 млрд. евро. Членът на изпълнителния борд Беноа Кьоре определя подобни суми като "дреболия" и набляга, че основното внимание трябва да е върху справянето с технологичната конкуренция и с лошите заеми.

Анализатори от "Рабобанк" обаче не смятат, че могат да понесат по-голяма тежест. Те не изключват вероятността ЕЦБ да намали депозитната лихва до минус 0.8% в рамките на идната година и за да се компенсира напълно тази тежест, около 800 млрд. евро излишна ликвидност трябва да се изключи от сметките.

Луи Аро от "Креди агрикол" пък контрира, че "ефектът на горещия картоф" спира да работи от определен момент нататък. При него банките дават назаем свободните си средства на друг играч, за да се спасят от разходите по съхранението им, с което свалят лихвените проценти за цялата икономика. Аро твърди, че ЕЦБ трябва първо да изключи от облагане с отрицателни лихви 250 млрд. евро и след това да увеличи изключенията до максимум 1 трлн. евро.

Може ли компенсационната стратегия да даде обратен ефект?

Големите изключения облагодетелстват най-вече банките с едри депозити. В еврозоната тези институции са базирани предимно в северните нации, което провокира критики, че по-силните стопанства са подкрепени несправедливо.

Банките със значителни изключения могат  да усетят също и отслабен натиск да отпускат заеми - или принципът на "горещия картоф" в обърнат вид. Това може да навреди на пазара и да тласне нагоре лихвените проценти, най-вече в периферните икономики, смятат икономисти на "Барклейз".

В допълнение, програмата на ЕЦБ за целенасочени дългосрочни операции за рефинансиране (TLTRO) на банките на по-ниски лихви усложнява още повече нещата. В някои случаи тя може да даде възможност за арбитражни търговски сделки, посочват анализатори на "Рабобанк".

И "Барклейз," и "Рабобанк" смятат, че ЕЦБ трябва да извади заемите по TLTRO от лихвените изключения по депозитите на всяка отделна банка. Това на практика ще създаде група от банки - нетни депозанти - главно в Северна Европа, а още  и  група на нетни длъжници - основно на юг.

И двете групи биха спечелили. Нетните депозанти ще се възползват от изключенията по силата на "разслояването". А нетните длъжници ще бъдат компенсирани от щедрите условия по отпуснатите им заеми по програмата TLTRO.

 

 

Какво друго би могла да направи ЕЦБ?

Драги винаги говори за "смекчаване" на ефекта от отрицателните лихви, което не трябва да означава непременно "разслояване". Една възможност за ЕЦБ е да започне да купува банкови облигации, които да намалят разходите за финансиране на кредиторите като начин за компенсиране на влиянието на едно ново понижение на лихвите по депозитите, предлагат икономически експерти на френския застраховател AXA. 

Подобен подход би бил доста противоречив, доколкото ЕЦБ винаги е отхвърляла идеята да включи банков дълг в своята програма за по-щедра парична политика, защото ролята й на надзорник на банките от еврозоната може да създаде конфликт на интереси.

Все пак, тъй като всички опции предполагат дилема, то и предлаганият от AXA изход не трябва да се определя като най-проблематичния от менюто, което, за нещастие, във всички случаи е крайно непривлекателно.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във