Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕВРОПЕЙСКИ ПЕРИПЕТИИ ПРЕД ЗАСТРАХОВАНЕТО

НОВИЯТ КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО ЦИМЕНТИРА НАДЗОРА КАТО ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ И НЕ ДОПУСКА ОБЖАЛВАНЕ НА НЕГОВИ РЕШЕНИЯВажни решения на застрахователния надзор от години не подлежат на обжалване. Законодателят е постановил това с редица норми - Закон за застраховането, Закон за Комисията за финансов надзор, както и други закони, подзаконови актове и наредби. Силната държавна регулация бе необходима по време на прехода, за да демутризира този бизнес, да регламентира правилата на играта и да направи пазара по-прозрачен, което в голяма степен се случи. Днес обаче, когато страната е пред прага на Европейския съюз, подобни норми противоречат на демократичните директиви на ЕС, коментират пред БАНКЕРЪ юристи и застрахователи. Впрочем тази оценка споделят и надзорниците от КФН. И въпреки това в новия Кодекс за застраховането, приет на второ четене в КФН, който според заместник-председателя на комисията и шеф на застрахователния надзор Ралица Агайн предстои да бъде внесен в парламента (без повече да бъде обсъждат от новоизбрания Министерски съвет), най-важните надзорни решения (за даване и отнемане на лиценз) си остават необжалваеми. (В чл.13, ал.5 на Закона за КФН се казва, че комисията има правомощия по предложение на съответния ресорен заместник-председател да издава или отказва да издаде и отнема предвидените в Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване разрешения (лицензи) за извършване на дейност, регулирана от тези закони. Подобни решения не могат да бъдат протестирани пред съда, а неполучилите лиценз могат кандидатстват отново за разрешение след шест месеца.) Застрахователите се надяват дилемата да бъде адекватно решена по време на дебатите в парламентарните комисии и в пленарната зала. Народните избраници биха могли да променят статуквото на непогрешимост и последна инстанция, с което се е самоудостоила комисията, казват юристи. Според тях 40-ото Народно събрание едва ли ще успее да разгледа застрахователния проектокодекс до края на 2005 г., тъй като има по-спешни задачи. Запознати с кухнята на преговорите с ЕС обаче напомнят, че в писмо на Европейската комисия от 9 юни 2005 г. тя настоява за спешни коригиращи действия от страна на българските власти в някои сектори, произтичащи от споразуменията, включително по Глава 3 за свободно предоставяне на услуги. Европейската комисия (ЕК) препоръчва да се въвеждат нови правила по автомобилната застраховка, (разработени брилянтно именно във втория вариант на кодекса). Според тях на 5 октомври 2005 г. изтича крайният срок за това и той притиска КФН да избърза с узаконяването на кодекса.Преди това, през септември 2005 г., българските надзорници ще се срещнат с представители на Комисията по услугите на ЕК, за да представят втория, подобрен вариант на застрахователния закон. Няма начин експертите в Брюксел да не забележат, че основният принцип за обжалване на административните актове отново е пропуснат от законотворците. И тъй като последният вариант на кодекса повтаря дефекта на първия, българските експерти са убедени, че само след година или две ще се наложи той да бъде основно преработен. Което ще повлече промени във всички свързани с него норми. Какъв е смисълът тогава да се хаби парламентарно време и усилия за приемането му в сегашния вид?! Не е ли по-лесно Кодексът да се съобрази още сега с европейските директиви?Спорът между надзорници и застрахователи се корени в текстовете на основния закон на републиката - конституцията. Нейният чл.120, ал.1 постановява съдилищата да осъществяват контрол за законността на актовете и действията на административните органи. А ал.2 гласи, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично изключените със закон. Последната част от текста освен изрично посочените със закон е вратичката, която конституционните отци са открехнали. Презумпцията им е била тя да бъде използвана, когато става дума за важни държавни дела, свързани с националната сигурност и правата на гражданите. Междувременно през нея в практиката нахлуха куп финансови закони, включително в сферата на застраховането, които позволяват важни за бизнеса актове и решения да бъдат окончателно и безвъзвратно наложени от държавната администрация, в частност от Комисията за финансов надзор. По този повод е сезиран, Конституционния съд (КС)Най-напред от главния прокурор - на 26 октомври 1998 г., и по-късно - на 28 март 2003 г. от 48 народни представители. Вносителите изтъкват, че атакуваните законови разпоредби грубо нарушават неотменимото конституционно право на съдебно обжалване, което представлява съществен елемент на правовата държава. Те поддържат искането си, КС да обяви съответните разпоредби за противоконституционни. И двата пъти това не се случва. Аргументите на съда са, че чрез тези (финансови - б.р.) дейности се привличат, управляват и използват чужди парични средства или други имуществени права, принадлежащи на широк кръг лица, което предизвиква широк обществен интерес от засилена защита на правата на инвеститорите, застрахованите или осигурените лица и налага строгото регулиране и контролиране от държавата чрез специализиран орган, какъвто е Комисията за финансов надзор. Конституционните съдии смятат, че не се нарушават основни права на личността и конституционните принципи на правовата държава, а напротив - че се осигурява и гарантира законовата им защита. Един от тях подписва решението на КС от 1 юли 2003 г. с особено мнение. Това е съдия Димитър Гочев, който е убеден, че оспорваните разпоредби противоречат на основния закон - конституцията. Така приключва първият тур от дебата между застрахователи и надзор. През 2004 г. процесът за хармонизиране на българското законодателство и практика с европейските норми и стандарти набира скорост. Интензивната кореспонденция и контактите между Брюксел и София целят подготовката на страната за пълноправно членство в ЕС. От България очакват ясни знаци и доказателства, че препоръките на обединена Европа са разбрани и приети. В документа, озаглавен Втори кръг коментари върху Таблиците за съответствие, подготвени от България,европейските експерти констатират че се налага да бъдат ревизирани някои от текстовете в българските закони. В Брюксел недоумяват защо правото на обжалване в съда ще бъде прието едва към датата на присъединяване, като при това не е ясно по какъв начин ще се осъществява. От получените Таблици за привеждане в съответствие изглежда, че правото на апелация в съда още не е признато за животозастраховането, за общото застраховане и за застрахователното посредничество, констатират европейските експерти с изпратените в София писмени коментари. Проблемът е разглеждан и по-рано - на техническа среща в белгийската столица (на 15 ноември 2004 г.), когато е докладван първият вариант на проекта за застрахователен кодекс. По-късно по време на работна среща за оценка на съдържанието му в София (7-9 февруари 2005 г.) е обсъждано второто издание на Таблиците за съответствие. Според Комисията по услугите на ЕК, то е показало, че трябва да бъдат положени още усилия, за да се постигне пълно съответствие с правовите норми за застрахователна дейност на ЕС.Запознати с подготовката на застрахователния кодекс обясняват, че българският надзор се е постарал да изпълни точно указанията на Брюксел и че се надява да се споразумее с европейската институция и по въпроса за обжалваемостта. Как точно ще стане това и в чий интерес ще се разбере през следващите месеци. Очевидно акцентът ще е върху Таблиците за съответствие, а европейските комисари ще трябва да чуят обяснението (и да се съгласят с него), че съдебната система в България все още не е реформирана и затова българският съд не може да се справи със специфичните условия и решения във финансовата сфера, в частност в застрахователната. Наистина това е донякъде вярно. Но ако българският парламент продължава да приема закони, които не съответстват на европейския демократичен правов ред, при това априори обречени на претопяване, как тогава ще се състои същинската съдебна реформа? Юристи от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) солидарно са участвали заедно с експертите от КФН в подготовката на Кодекса за застраховането, казва Ивет Белева, член на УС на АБЗ. Те своевременно са алармирали комисията за отсъствието на клаузи за съдебен контрол върху надзорните решения. Протестът им не е чут. Последната редакция на законовия текст не е съгласувана с представителите на браншовата организация. Според Белева, ако не бъде преработена в парламентарните комисии, новата застрахователна норма едва ли ще издържи повече от година. Защото в обединена Европа, за където сме се запътили, строго съблюдават непрекосновеното право на всеки да изложи мотивите и аргументите си и да се защити. Обратното е рефлексия от някакъв поставторитаризъм, смятат и хората от бизнеса. На практика новият законов вариант в по-голямата си част е основан на Европейските директиви, друг е въпросът, че ги преписваме буквално. А те очертават само посоката, направлението. Няма задължително изискване да ги приемаме буквално във вътрешното си законодателство. Ние обаче сме възприели по-лесния начин - преписваме текста им едно към едно и го вкарваме директно в кодекса. Няма лошо в това, ако поне е преведен, както трябва, коментираха някои застрахователи. Според тях въпреки всичко Кодексът за застраховането в най-новото си издание е станал сравнително добър документ. Те се опасяват обаче, че някой в КФН би могъл да се възползва от казуса за необжалваемост на надзорните решения и да се опита да редуцира радикално застрахователните дружества. Но единственият точен регулатор в бранша е пазарът, а усилията на администрацията трябва да бъдат подчинени на интереса на застрахованите, казват застрахователи. Експертите откриват несъответствие с европейската практика и в акта на лицензиране. По българска традиция най-напред надзорът издава лиценз, след което съдът взема решение за вписване на юридическото лице. Този ред противоречи на правната логика. Европейската препоръка е едновременно да се работи за реформиране на съдебната система и за създаване на демократично законодателство. Според Даниела Конова, председател на АБЗ, времето за задълбочена и детайлна дискусия по кодекса и този път е било недостатъчно. Защото основният закон за застраховането трябва да бъде прецизиран така, че да остане валиден поне през идните петдесет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във