Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕВРОПЕЙЦИТЕ ИЗУЧАВАТ БАНКОВИ КОДОВЕ

Гражданите на еврозоната повече от два месеца ползват имат възможността да правят преводи в евро през банки от различни държави на общността по ниските тарифи на родната си страна. В много случаи цените, които плащат за трансферите, са нищожно малки заради новата наредба (N 2560/2001) на Европейския съюз, която влезе в сила на 1 юли. Тя задължава банките да начисляват еднакви такси при вътрешни и трансгранични плащания в единната европейска валута на стойност до 12 500 евро. Проучване на Европейската комисия обаче констатира, че още се срещат случаи, когато изпращането на 100 евро зад граница струва средно 17 евро, а в някои случаи може да достигне даже 43 евро.Броят на преводите, които се изпълняват по новата наредба, днес е около 30 хиляди на ден - съвсем малка част от общия обем банкови транзакции. Банките не са особено въодушевени от новите правила и не се напъват да ги популяризират, а и техническите изисквания засега работят в тяхна полза. За да се възползва от по-ниския размер на местната комисиона, клиентът трябва да предостави на финансовата институция точни данни за получателя на превода, включително идентификационния код на банката и номера на международната й сметка. Повечето кредитни институции вече отпечатват тези подробности върху банковите си извлечения, но все още детайлите са задължение на платеца. Ако някой от горните номера липсва, банката може да начисли каквато си иска комисиона за ръчна поправка на платежния ордер. Само около 1% от клиентите на кредитните институции в момента ползват правото си на по-ниски такси, твърдят банкери от френската Сосиете Женерал (Societe Generale).Рано или късно потребителите все пак ще започнат да подават пълната информация за трансграничните преводи. Така че европейските банки трябва да се стягат още отсега да намалят собствените си разходи по тях. Засега не съществува общоевропейска система за плащания на малки суми. Преди те се правеха по скъпия начин - чрез кореспондентската сметка на съответната кредитна институция в местния автоматизиран клирингов център и оттам отиваха до адресата си. Указанията на Европейския съюз обаче принуждават банките да създадат единна клирингова централа за еврозоната.Най-вероятният кандидат да изпълнява тази дейност е Степ 2 (Step 2), който се управлява от Евробанковата асоциация (Euro Banking Association) - регистрирана в Париж структура за европейски плащания. Алтернативният кандидат вероятно ще е асоциацията на кредитните карти Виза, която предлага на членуващите в нея банки услуга за дребни плащания чрез собствената си мрежа, наречена Виза директ (Visa Direct). Европейските спестовни и кооперативни банки също имат мрежи за задгранични разплащания. В европейските банкови среди обаче се смята, че повече шансове има Степ 2 след като достатъчен брой банки станат членове на системата. Центърът използва общоприетия компютърен език (XML) за съгласуване и изглаждане на несъответствията между националните разплащателни системи. До момента към него са свързани 31 банки, а през октомври ще се присъединят още осемнайсет. Членовете на Степ 2 могат да работят и от името на други финансовокредитни институции, така че от предимствата на системата ще се възползват близо 600 банки. Спестените разходи при използването й изглеждат впечатляващи - до 70% по оценка на специалисти от английската банка Ейч Ес Би Си (HSBC). Но инвестициите, които трябва да се направят за влизане в системата, трудно могат да се оправдаят от очакваните печалби на банките. Проблемът е, че трансграничните плащания са едва 3.2% от всички транзакции в еврозоната.Въпреки това законът притиска финансовите институции. Стратезите на обединена Европа искат ЕС да заприлича на САЩ, където гражданите превеждат пари, правят инвестиции и купуват различни стоки по електронен път, без изобщо да се замислят за границите между отделните щати. По-евтините разплащания ще променят начина, по който международните компании организират заплащането на работещите с трудови договори служители, ще увеличат възможностите на дребните инвеститори и ще снижат разходите за продажба на стоки и услуги на територията на еврозоната. На първо място обаче, Европа се нуждае от по-добре информирани потребители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във