Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Европарите "отхапаха" излишъка

Колко точно са важни европейските пари за страната ни, се вижда от Доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2017 година. Той бе одобрен от правителството в сряда (13.9.2017 г.).

Преди година ведомството, ръководено от Владислав Горанов, гордо отчете "най-значителното превишение на приходите над разходите по КФП от 2008 г." до този момент". Казано в цифри, това беше излишък, надхвърлящ 3 млрд. лева. Но сега ситуацията е малко по-различна - излишъкът ни се е свил до 1.746 млрд. лева. И то не заради лоша събираемост на приходите, а заради европейските пари, които в края на юни бяха с 31.4 млн. лв. по-малко.

"Намалението на постъпленията от помощи се дължи основно на плащания през 2016 г., свързани с възстановени в началото на 2016 г. разходи от Европейската комисия към България, които са извършени в края на 2015 година. Тогава бе пикът на плащанията по проектите от предишния програмен период (2007-2013 година). Поради тази причина общите приходи и помощи по КФП са номинално по-ниски от отчетените към полугодието на 2016 г.", пише в съобщението на Министерския съвет.

Ако се елиминира този ефект обаче, всъщност държавната хазна е с 6.5% по-пълна. Излишъкът по националния бюджет надхвърля 1.777 млрд. лв., а е бил 1.664 млрд. лв. през същия период на изминалата година.

Това повишение основно се дължи на данъчните постъпления. За полугодието те се увеличават с над 1 млрд. (7.8%) и достигат 14.538 млрд. лева.  

Приходите от преки данъци бележат съществен ръст. В края на юни 2017-а те са 2.771 млрд. лв., или с 9.1% повече в сравнение с отчетените преди една година 2.539 млрд. лева. Тук значителен ефект оказват повишените приходи от данъка върху доходите на физическите лица и от корпоративните данъци, което е било очаквано.

Приходите от косвени данъци също тласкат бюджетния излишък нагоре. Съпоставени с данните към юни 2016 г., постъпленията от това перо нарастват с 276 млн. лв. и достигат 7.110 млрд. лева. Сумата, събрана от ДДС, възлиза на 4.731 млрд. лв. и е с 376 млн. лв. по-голяма от постъпленията към юни 2016 година.

Ръст е отчетен и в приходите от мита. В края на полугодието те са достигнали 93.2 млн. лв., а са били 83.6 млн. лв. през предишната година.

Оказва се, че за шестмесечието държавата е събрала по-скромни суми единствено от акцизи. От януари до юни 2017 г. в бюджета са постъпили от акциз 2.269 млрд. лв., докато събраните средства от тези налози за същия период на 2016 г. възлизаха на 2.380 млрд. лева. Спадът може да се обясни до голяма степен с по-сериозното поскъпване на евтините цигари и с по-скромното увеличение на цената на луксозните папироси, което се случи в началото на годината.

Приходите от социално- и здравноосигурителни вноски са се увеличили с малко над половин милиард. Те достигат 4.029 млрд. лева. Този резултат се дължи на ръста на вноските за Държавното обществено осигуряване, както и на повишението на минималната работна заплата.

Разходите по консолидираната фискална програма също вървят нагоре. Към края на юни те възлизат на 15.737 млрд. лв., което е увеличение от близо 1.1 млрд. лв. на годишна база. По-голямата сума на разходите през първите шест месеца на годината е свързана преди всичко с увеличения размер на социалните и здравноосигурителните плащания.

Същото се е случило и с разходите за пенсии - те са увеличени през същия месец, има ръст и на осигурителните вноски за фонд пенсии на военните и на полицаите (увеличени с 20 процентни пункта спрямо 2016 година).

"Независимо, че номинално разходите са се увеличили спрямо същия период на предишната година, съпоставено с разчетите за годината, изпълнението на разходите към полугодието се развива в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет за 2017 г. средства и не се очертава "натиск" на разходите върху бюджетното салдо“, отбелязват финансистите.

Към края на юни страната ни е превела и 488.3 млн. лв. в общия бюджет на Евросъюза, става ясно от отчета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във